В тази сватба всичко беше като на кино. Логично, булката беше бивша филмова критичка. Кумът, легендарен шампион, бе захапал здраво микрофона и набиваше в главите на гостите поредния сръбски шедьовър. Хората по масите бяха разделени на принципа: роднини, колеги на младоженците и гости за престиж. Последните, главно популярни артисти, предвидливо бяха седнали на отделна маса. Така останалите спокойно можеха да броят бръчките им, да одумват тоалетите и да повтарят най-баналните клюки за тях. В най-отдалечения ъгъл на салона нареждаха подаръците: обичайни сервизи със златен кант, картина на художник авангардист, натюрморт с пресни зеленчуци, малка пластика на балерина от "Лебедово езеро". Няколко книги подсказваха, че сред гостите има и писатели. Проточено подвикване Горчиво! накара младоженците за пореден път, но и с малко досада да покажат колко много се обичат.
Скъпият ролекс на кума отброи 14,30 часа, когато сватбата навлезе в онази много приятна фаза, в която все още няма много пияни, но и някой не е съвсем трезв. Времето след шопската салата и преди пилешката пържола. И точно в този момент на вратата застана поредният гост. В ръцете му блестеше сребърна табла, върху която се кипреше подаръкът - собствената му глава, направена от шоколад. Човекът имаше твърде голям нос, за радост на младоженката, която веднага го откърши и изяде с видимо удоволствие. Така след два часа от вдъхновената шоколадовата физиономия на мъжа сватбарин не остана и един косъм. Чак тогава някой цитира известната актриса и вегетарианка Алиша Сълвърстоун: Мога да живея и за едно парченце шоколад. Социологът, братовчед на булката, използва случая да обясни, че според едно изследване жените го предпочитат пред секса, виното и дори марковата козметика. Намеси се и съпругата, също специалистка. Тя допълни, че хубавото при шоколада е, че размерът няма значение. Удоволствието е гарантирано дори когато е мек.
Шоколадът днес има повод да празнува. Точно на 7 юли, но през 1550 година какаото е било пренесен от Америка в Европа. Далеч преди да дойде на Стария континент обаче, той е бил познат на индианците от племето олмеки, които населявали територии на Мексико, Хондурас, Гватемала. 3000 години назад маите си приготвели напитка от плодовете на какаово дърво и чили. Горчивината й никак не ги смущавала. Напротив - в този еликсир хората от племето виждали нещо божествено.
Няколко века по-късно испанският конкистадор Ернан Кортес тръгнал за Америка, за да прибави нови територии към короната. Пътят го отвел до владенията на вожда на ацтеките Монтесума II. Той посрещнал прав странните гости. А в знак на особено уважение ги почерпил с онази гъста горчива напитка, от която пиел по петдесет пъти на ден в златен бокал и която гонела умората му, правела го издръжлив и му позволявала да ходи цял ден, без да вкуси грам храна. Тогава една пуйка се разменяла за 200 какаови зърна, а един заек - за сто.
В испанския кралския двор обаче не оценили армагана на Кортес. Горчивият вкус карал изтънчените аристократи да се мръщят, щом видят гъстата отвара. Добре че някой се сетил да прибави към какаото захар. Какво велико откритие! Испанците започнали да продават какаовия прах по цяла Европа, но пазили в дълбока тайна начина, по който той се произвежда. Веднъж пирати англичани нападнали един испански товарен галеон. Какво било разочарованието им обаче, когато вместо злато и скъпоценности намерили "изсушени овчи изпражнения". В яда си те ги изгорили, без да знаят, че те струват повече от златото.
Първото твърдо шоколадово блокче е направено от англичаните през 1847 година. Човек изяжда през живота си 10 000 шоколадови блокчета, твърди статистиката. Най-много ги обичат швейцарците. В страната на часовниците днес всеки гражданин консумира 12 кг годишно. Хенри Ентер е човекът, които донесъл шоколада от Брюксел в Цюрих. През 1819 година там е открита първата фабрика, някой си Жан Тоблер произвел сладко си изкушение, което кръстил на себе си - тоблерон. През шестдесетте години на XIX век фермерът Хенри Нестле решава да подобри млякото, което дои от кравите си, и по съвет на Даниел Петер, приятел и майстор на свещи, прибавя към него какаов прах. Така случайно двамата откриват млечния шоколад.
Днес музеи на шоколада има във всяка световна столица. Хотели в близост правят отстъпка за туристите, които искат да ги посетят.
В Швейцария има дори шоколадов влак. Той пътува до селцето Брак, където се намират най-големите фабрики за шоколад в Европа.
Уволнен офицер е пионерът у нас
Макар и малко известно, името на Велизар Пеев има място в българската история поне по две причини. Първата е, че той е талантлив военоначалник. Завършил е академия в Петербург. Участва в Сръбско-българската война. Печели битки, но не умее да държи езика си зад зъбите. Казва нещо остро срещу Фердинанд и монархът го уволнява. Тогава талантливият офицер е само на 38 години.
А втората причина българите да знаят името на Велизар Пеев е, че е пионерът на производството на шоколад в България. Останал на улицата, през 1901 той открива фабрика на ул. "Ломска" в София. Произвежда вафли, локуми и шоколад. Нещата обаче тръгват зле. Клиентите не приемат странния какаов продукт, а поповете направо го анатемосват. Пеев обаче вярва в успеха. Залага къщата си и открива нов цех на четири етажа на ул. "Екзарх Йосиф". Славата му на производител вече е толкова голяма, че скоро той се връща при Фердинанд, като става придворен доставчик на шоколадови изделия. През 1922 година синът му, който носи неговото име, строи нова фабрика в Своге. Национализирана след 9 септември 1944, тя съществува и до днес.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
