Камен Колев е зам.-председател на Българската стопанска камара. Завършил е Техническия университет в София със специалност "Системотехника" и има защитена дисертация "Доктор по системен анализ". Специализирал е в САЩ, Япония, Англия, Германия и Швеция. Председател на Комитета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси и контрол на еврофондовете в 41-ото народно събрание.
Сега не е най-подходящото време да се облагат лихвите с 10%, казва Камен Колев
- Г-н Колев, какъв трябва да е заложеният в бюджета за 2015 г. дефицит - 3 на сто от БВП или по-малко?
- Нашата позиция е, че дефицитът трябва да е в рамките на 3 на сто. Но ако се удовлетворят всички претенции, той ще надвиши с доста 3-те процента, което, от една страна, ще ни навлече доста проблеми с Брюксел, а от друга, създава редица опасности, тъй като трябва да се взимат повече дългове и да се възпроизведе една спирала, водеща надолу. Но тъй като голяма част от разходите вече са направени и не можем без актуализация, това, което недостига, за да се вмъкнем в рамките на 3%, ако се наложи, нека се набави чрез орязване на разходи, колкото и трудно да е това.
- Кои разходи е възможно да се съкратят?
- От неусвоени средства от публичната програма. Ясно е, че от разходи от пенсии и заплати, които бяха вдигнати, без да са предвидени в бюджета, не можем да режем. Въпреки че ние държим от догодина публичните разходи да се ограничат, като се увеличи частта за инвестиции в тях за сметка на останалата част. Но за тази година е далеч от пожеланията.
- Кои трябва да са приоритетите в бюджета за 2015 г., за кои сектори трябва да се дадат повече пари?
- Първо, ние приветстваме по-малък дял на преразпределенията. И ако през 2014 г. е 40 на сто, да се намали на 39 - 38% частта, която се преразпределя. Оттук и въпросът къде да се вдигнат разходите - ясно е, че няма да има много възможности. Но да разчитаме на по-голям икономически растеж и оттам да се запази финансирането на публичните разходи. Нека се надяваме и на старт на реформите, които да повишат ефективността във всички тези сфери - образование, здравеопазване, електронизацията на публичните услуги, която нас ни вълнува най-много, а и насърчаването на инвестициите. Неслучайно и в плана "Юнкер" за 300 млрд. евро през следващите 3 г. се изтъкват проблемите, валидни за цяла Европа, а и за нас. "Busness-Europe", чийто член сме ние, посочват 4 фактора, които влияят на по-засиления икономически растеж. Това са регулациите за бизнеса, като можем да кажем, че две трети от тях идват от Брюксел, а една трета са наши. Трябва да се види кои от тях пречат на бизнеса, като за една трета от тях трябва да се обсъди колко са необходими изобщо. На второ място, цените на енергията и по-специално на базовите индустрии - основни износители, които създават масата на БВП, износа и заетостта. Те ползват голяма част около 30-40 на сто от себестойността на електроенергията или друг вид енергия и са принудени да изпитват трудностите на скъпата енергия. Въпреки че според статистиката на Евростат имаме най-ниските цени в Европа, но положението не е такова със свободния пазар и тези основни базови индустрии - металургия, стъкларска промишленост, химия, които правят износа.
- Притеснява ли ви, че дългът на страната ни се повишава и след поправения бюджет за 2014 г. вече е 4,5 млрд. лв.?
- Това е начинът да се финансира високият дефицит, който е на база направени вече разходи. Няма друг вариант за финансиране. Разбира се, че е притеснително и затова искаме от догодина да влезем в някакви рамки, чрез които да избегнем изпадането в една спирала. Сега от различни позиции се иска увеличаването на минималната работна заплата, на доходите, на нов дълг, който да рестартира потреблението и да доведе до икономически растеж, но това са еднократни разходи. Дълг, който догодина не можем отново да взимаме, а ако го направим - навлизаме в спирала, защото не можем да намалим пенсиите и заплатите. Затова, ако взимаме нов дълг, той не трябва да е за потребление, а за инвестиции, които да ни носят нов доход.
- Кои са тези инвестиции?
- Да се направи електронно правителство под ключ. Инвестиции в иновации. Увеличават се инвестициите на частния сектор в иновациите и те са вече над 400 млн. лв. годишно, към тях около 250 млн. лв. от еврофондовете внедряваме годишно специално за иновации и 400 млн. лв. от бюджета, тоест около 830 млн. лв. даваме за иновации през 2014 г. А за 2015 г. е планирано тези инвестиции да са над 900 млн. лв., с което ще са два пъти повече спрямо 2011 г. Това е перспективното направление - инвестициите и премахването на бариерите пред тях.
- Кои са бариерите пред инвестициите?
- Регулациите, цената на енергийните ресурси, запазването на ниските данъци.
- В този смисъл какво мислите за намерението на кабинета да увеличи данъка върху лихвите по депозитите от 8 на 10 на сто?
- Разбираем е този стремеж на правителството всичко да се обложи с една единна ниска данъчна ставка от 10 на сто. Но ни се струва, че сега не е най-подходящото време да се случи това поради случая с КТБ. Загубено е доверието в банковата ни система и рискуваме голяма част от хората да изтеглят частично депозитите си и да пъхнат парите си под дюшека. Заради тези две съображения сме скептични към тази мярка, която иначе е разумна, но не трябва да се прилага сега.
- Трябва ли според вас да има увеличение на пенсиите догодина?
- Тук опираме до прогноза за икономическото развитие и оттам какво може да се събере, така че да се преразпредели и то в малко по-минимизиран мащаб като процент. По отношение на перспективите за икономиката ни в момента индустриалното ни производство е отрицателно, като спадът се засилва, строителството след месеци на положително развитие пак стана отрицателно. Дефлацията продължава да стопира растежа. Лошото е, че към това трябва да прибавим ефекта от блокиране на евросредствата, проблемите с парите на бизнеса в КТБ, които няма да могат да се ползват. Все негативни явления, които не дават основания за повече оптимизъм за по-голям растеж. Безработицата също, общо взето, ще се запази с може би леко намаление, но пак ще е сериозен проблем през 2015 г. Затова очакванията не са за сериозно увеличение на пенсиите, а минимално в рамките на 2 - 3%.
- А осигурителните вноски за здраве и за пенсии трябва ли да се повишат?
- Такива опити се правят при съставянето на всеки бюджет, тъй като дефицитите са явни и в двете системи от дълги години. Възможно е да се вдигнат с процент. Но позицията ни е твърдо да не се пипат, тъй като това е вид данъчно облагане на труда и ползите от запазването на сегашните ставки са по-големи от евентуалния по-висок приход. Дефицитът при здравното осигуряване например може да се намали като децата, които сега са осигурявани от държавата с една втора, трябва да се осигуряват на пълната вноска, здравното осигуряване на военни, полицаи и съдии също трябва да е пълно, неосигурените са 1 млн. лв. и опитите да се съберат вноските им досега са неуспешни. При социалното осигуряване - броят на работещите без договори, на половин ден, на минимални осигурителни прагове, също трябва да доведе до аналогичния ефект, ако се вдигне ставката. А в тези две направления не се прави почти нищо.
- Трябва ли да се вдига възрастта за пенсиониране?
- С оглед на демографската ситуация, на дефицита в пенсионното осигуряване, това е една от мерките, които задължително трябва да се предприемат, като въпросът е с какви темпове да се случи. Забавянето и изчакването налагат на следващ етап по-стръмното повишаване на възрастта за пенсиониране, а по-плавно е по-добре.
- Кабинетът заяви намерението си да стимулира тридетния семеен модел, подкрепяте ли тази идея?
- Това е нещо разумно, което трябва да подкрепим, защото раждаемост без грижите по отглеждането, обучението и възпитанието не е целта на всяка една демографска политика. Така че тази идея е разумна и трябва да се подкрепя.
- Какъв ще е икономическият ни ръст през 2015 г.?
- Смятаме, че той ще е около 1%. Тази цифра е реалистичната, тъй като 2015 г. се очертава нулева по отношение на еврофондовете, а и поне като очаквания няма настройка за частни инвестиции.
- Мислите ли, че 2015 г. наистина ще се окаже нулева за еврофондовете?
- Да, защото трябва да се обявят схеми, да се наберат, оценят и изпълнят проекти, след което да се разплатят и да очакваме някакъв ефект. Това не може да стане по нито една от оперативните програми. Първите оперативни програми, които спазиха срока до 17 ноември, се очаква оптимистично към есента да стартират първите им проекти. Тоест ефектът при всички случаи е догодина.
- Къде според вас ще отидат гарантираните 3,6 млрд. лв. в КТБ, след като бъдат изплатени на хората на 4 декември?
- Вероятно по-голямата част от тези депозити ще бъдат изтеглени, но ще бъдат вложени в други банки, може би не в определените за изплащането им. Очаквам обаче не малка част от хората да се опитат да вложат парите си в алтернативи на банковите депозити - недвижимо имущество, земя. А по-предприемчивите може би ще вложат средствата си в някакъв бизнес, което е най-доброто решение.
- Какво мислите за отмяната на цесиите в КТБ със задна дата, ще се случи ли и какъв ще е ефектът от тази мярка? Правителството се мотивира с 800 млн. лв. спестени за хазната.
- Ако премахването на тези цесии е изцяло законно, ние сме за него, тъй като не трябва да се ощетява масата на несъстоятелността. Въпросът е да се направи професионално и юридически да няма спорове, тъй като и при най-малките съмнения ще има лавина от дела и спестените 800 млн. лв. в хазната ще отидат за разноски по дела. Но има икономическа логика и справедливост да не се уврежда масата на несъстоятелността. Цесиите не се атакуват, прихващанията също, но да се прихваща само това, което е събрано в масата по несъстоятелността. Ако имаме 1 млн. лв. , а от масата ни се падат 300 хил. лв., да можем да ги прехвърляме и прихващаме само тях, което е по-справедливото в случая.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
