Какво си представяте, като чуете думата "интеграция"? Да, точно така - семинар с много неправителствени организации, обилно източване на средства и кебапче по време на избори. Това са ситуациите, в които понятието "интеграция на ромите" се употребява, за да бъде след това вкарано в чекмеджето и забравено до следващия повод да го развеем. Затова и Ангел Калеев от Овчеполци някак си е пропуснал тази дума. Или по-скоро значението й. Допускам, че е бил искрено изумен от "наглостта" на Митко, който му заявява, че българин и ром са равни. Независимо че това е част от конституцията ни. Независимо че би трябвало да е азбучна истина. Просто у нас битува една друга истина, която звучеше като виц по време на социализма - че някои са по-равни от другите. Митко от Овчеполци вече го знае от собствен опит в сблъсъка си с "по-равен". Само че не знае нещо друго - "равните" сред ромите дават мило и драго събратята им да си останат там, където са. На дъното.
За интегрирането на ромите се харчат милиони и съвсем незначителна част от тях достигат до самите роми. По-голямата част потъват в семинари и неправителствени организации, които носят вода от девет кладенеца, за да докажат колко се е капсулирало обществото ни и по този начин да поискат още пари. Които също ще потънат. Обществото ни ги иска именно такива - оскотели от мизерия обитатели на гета, чиито каруци обхождат крайните ни квартали в "разделно събиране" на отпадъци, неграмотни и неспособни да си намерят работа, която да ги впише в същото това общество. Дори и много да го желаят. Такива ги искат политиците, които дават парите за интеграцията им, защото иначе няма кой да им гласува срещу половинка от десетолевка или срещу втора обувка, "ама след като пуснеш бюлетината". Такива ги искат и неправителствените организации, за да продължи Европа да финансира уютни семинари по СПА курортите за интегрирането на едни хора, които пращат детето си на училище, само когато там го чака кифла.
Как да се интегрират, когато самото ни общество не иска да ги приеме? Когато криворазбраният патриотизъм на анцузите гледа с подозрение всяка различност и бърза да бие. Това бежанец, това циганин - абе всичките са от един дол дренки. "Съжалявам, ама не че съм го бил, а че ни е такава държавата", казва Ангел. Тоест, че ще му се наложи да отговаря пред закона за нещо, което той открай време приема като свое изконно право - да бие цигани. Всички приказки за мултикултурно общество се пречупват именно тук - където свършва държавата и почват Динковците. Все едно какво име носят, те сублимират всички свои комплекси в един отчаяно изкривен патриотизъм, съгласно който различният е враг. Те също са необходими на политиците, особено на псевдопатриотичните формации, защото са естествен гласоподавател и не е необходимо дори да им се купуват кебапчета. Само им дай флаг и враг и им гледай сеира. Ще разорат с АТВ-та всеки баир и с багер всеки табор, за да разкарат оттам онези, които според тях пречат на реалния просперитет на държавата ни, а оттам и на техния личен. И едните, и другите са оскотели по различен начин, защото /и тук Ангел е прав/ "такава ни е държавата". Тя се нуждае от тези минифюрерчета, от този взаимен баланс на войнстваща неграмотност, за да може някои хора да продължат да си делят безнаказано баницата на онова, което наричаме "общо благо". Дори и когато прилага закона спрямо Ангел, тя се радва, че го има. Радва се, че го има Динко, да е жив и здрав Перата и други знайни и незнайни юнаци по сокаците, които в последните дни се радват на доста повече от три минути слава. Те отвличат вниманието от въпроси, които иначе неминуемо някой ще започне да задава. Затова, ако ги нямаше Динко и Ангел, някой щеше да ги измисли. Добра работа свършиха.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
