Как бизнесът коментира призива на премиера Пламен Орешарски за обединение в името на по-добра конкурентоспособност и завладяване на нови пазари? Какво очакват българските производители от държавата в битката им с чуждите търговски вериги? Тези и други въпроси коментира Лукан Луканов, собственик на "Арома" и председател на Съюз "Произведено в България"
- Господин Луканов, правителството се закани на големите търговски вериги, че ще предприеме промени в законодателството за осигуряване на равноправни отношения с българските доставчици, и изрази съмнения за отклоняване на ДДС. Чувствате ли се отмъстени?
- Срещата на почти цялото правителство с бизнеса и разговорите по множество наболели теми са ясен знак, че кабинетът все по-добре комуникира с предприемачите. Това е доста окуражително и чакаме резултатите от тази комуникация да се почувстват. Сигурен съм, че ще са положителни, защото кабинетът внимателно се вслушва и откликва на проблемите на бизнеса и се фокусира върху правилни решения. На конкретния въпрос - фактът, че правителството вижда и се ангажира с проблема, за който сигнализираме от много години и на много управляващи, че има дисонанс в отношенията с големите търговски вериги и българските производители, също е добър и положителен знак. Нашето желание винаги е било българските доставчици да бъдат равнопоставени на големите международни производители. Това е единственото, което желаем, никакви привилегии, никакви преференции.
- Управляващите явно са решили да бръкнат по-дълбоко - Националната агенция за приходите е започнала проверки, променя се законодателството...
- Не мога да се изказвам за такива неща, защото нямам достатъчно информация. Не ми се иска да повярвам, че огромни и проспериращи мултинационални компании биха могли да си служат с такива средства. Но ако това се докаже, още веднъж ще стане ясно, че в България, за разлика от всички останали европейски държави, всичко е възможно.
- Вие представяте ли редовно годишните отчети на вашата фирма в търговския регистър и може ли да си позволите да не го правите? Защото вицепремиерът Даниела Бобева каза, че големите вериги не го правят.
- Моята фирма редовно вписва годишните си отчети в регистъра, както и моите колеги от бранша, задължени сме да го правим. И не си представям, че за някого може да се прави изключение.
- Европейската комисия готви директива за регулация на взаимоотношенията търговци-производители. Ще ни кажете ли нещо повече?
- През януари т. г. ЕК публикува т. нар. Зелена книга и стартира проучване, за да провери отношенията между търговските вериги и доставчиците. Процесът на допитване приключи и на интернет страницата на ЕК има изнесени резултати даже и на български. Обещанието е, че до края на т. г. ще има някакъв вид регулация. Опциите са две - едната е да се върви по пътя на законодателство, а другата - по пътя на саморегулацията. Типичен пример за второто е Великобритания. Там има кодекс на добрите търговски практики, който са подписали доставчиците и големите търговски вериги. И това е достатъчно, за да регулира взаимоотношенията им. Проблемът не е само български, а за целия Европейски съюз, а и за целия свят. Търговските вериги, благодарение на глобализацията, придобиха изключително голяма сила и налагат всякакви свои интереси. В този смисъл вероятно ЕК счита, и ние я подкрепяме, че е нужна сериозна регулация, за да има равнопоставеност.
- Съгласен ли сте с призива на премиера Орешарски към предприемачите, че фирмите трябва да се сдружават, за да станат конкурентоспособни, да завоюват пазари и да ги задържат?
- Това е логично, но различните видове бизнес имат различна проблематика. Едрият бизнес се бори с едни неща, дребният и средният - със съвсем други. Заради това нашето желание в Съюз "Произведено в България" е да обединим и консолидираме всички бизнеси - от семейния и самонаетите до средните предприятия, защото имат едни и същи проблеми. Малките в цял свят не са защитени - нито от държавата, нито от големите. А в същото време статистиката показва, че те генерират над 80% от националния доход в някои държави. Това е жизнено определяща функция на малките и средните предприятия и този бизнес наистина трябва да се консолидира - като условия, като изисквания, като критерии и да могат да преговарят с всяко правителство. В ЕК малките и средните предприятия се ползват с особено благоразположение. В този смисъл прав е премиерът и ако е искал да каже, че малкият и средният бизнес трябва да се обединят и да застанат като партньор на държавата, аз съм за.
- Какво бихте направили на практика в това отношение?
- Съюз "Произведено в България" вече е представил на правителството идеи за възраждане на кооперациите. Специално в земеделието най-добрите европейски и дори световни примери на обединяване на бизнес интереси това са кооперациите. Говорим за истинската, доброволна кооперация, където дребните собственици на земи могат да се обединят в големи землища и машинно да обработват земите си. Освен това могат да разчитат и на по-добра реализация, на по-големи количества и съответно на по-високи продажни цени. Това е пътят. Даже вече сме предприели съответните мерки да направим такава кооперация за пример под егидата на нашия съюз. Няма друг начин на обединение на бизнеса освен по интереси и да печелим от мащаба.
- Каква кооперация ще направите, кои ще участват в нея и с какви цели?
- Първоначалният вид на идеята дойде, когато се заговори за български супер- или хипермаркет. Именно проблемите на нашите доставчици с големите търговски вериги са първопричината за тази идея. Същото е било и в Калабрия преди 30-40 години. Там хората са направили един кооператив - веригата "Кооп", една от най-големите в Европа. За да отворим един такъв супермаркет, може да направим първо кооператив между доставчиците, който да бъде за пример, и да видим дали може да бъде притегателен модел и да се мултиплицира. Министърът на икономиката Драгомир Стойнев е запознат с тази идея.
- Какво трябва да се промени в законодателството, за да може да се осъществят подобни амбиции и да настъпят промените, които да ни издърпат след кризата?
- Нужни са много промени в законодателството. Искаме да видим държавата и правителството фокусирани върху малкия и средния бизнес.
- Не трябва ли нов Закон за малкия и средния бизнес?
- Обезателно! Сегашният е толкова остарял и демодиран и не отговаря на съвременните условия, все едно че го няма. И за това сме говорили с управляващите. Ние искаме да видим, че държавата сериозно се е заела с това. В момента Министерството на икономиката и енергетиката не е в състояние да го направи. Това мегаминистерство не работи в полза на малкия и средния бизнес. Аз прекрасно разбирам, че няма как да се занимава един единствен министър с огромните международни енергийни проекти, с "Южен поток", с атомната централа, с толкова нерешени проблеми в индустрията, с голям отрасъл като туризма и едновременно с дребния бизнес.
- Какво предлагате в такъв случай?
- Предлагаме да се преобразува сегашната изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. В момента тя е последна дупка на кавала. Първоначалната идея беше за държавна агенция с междуведомствени функции, първостепенен разпоредител на средства и тя беше такава в началото. В момента е нещо като отдел в министерство на икономиката без собствен бюджет. Какво може да направи при това положение, при тази структура? Очевидно нищо. Затова подсказваме на правителството да промени или да пренапише закона за малките и средните предприятия, да издигне ранга на агенцията. Или да се раздели това мегаминистерство и да се създаде министерство само на икономиката със заместник-министър за МСП, за да е ясно коя е държавната структура, която се фокусира върху тази проблематика, и тя трябва да присъства на всяко едно заседание на Министерски съвет. Защото ние от малкия и средния бизнес искаме да имаме партньор от страна на държавата. Няма друг начин държавата да провежда политика в тази област.
- Бизнесът винаги е твърдял, че това, което най-много желае, е стабилност. Каква стабилност иска бизнeсът?
- За да работи добре един бизнес, за да се чувстват инвеститорите комфортно, трябва на първо място политическа стабилност. Самият факт в подкрепа е, че в банките стоят 36 млрд. лв. спестявания на населението и още 15-ина милиарда на фирмите - общо над 50 млрд. замразени пари, вместо да бъдат в оборота и да се въртят и да носят добавена стойност. Това се обяснява именно с несигурността и преди всичко политическата нестабилност. Нещо, което въобще не устройва инвеститорите - чужди или български, и е крайно време да се разбере, че всички политически партии в България в момента имат само един-единствен приоритет - българското производство и българската икономика. Всичките им останали обещания увисват във въздуха и са без всякакво значение, ако не заработи отново икономиката. Това трябва да е консенсусният политически модел в момента.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
