По европейските мерки висшите ни училища би трябвало да са 65, а те са 51
Променете закона, бизнесът да си плаща за обучение на специалисти, предлага проф. Стати Статев
- Проф. Статев, в последните години между бизнес и университети има разнобой по отношение на кадрите, заради която непрестанно се разменят взаимни упреци. Къде според Вас се къса нишката между висши училища и бизнес?
- Не бих се наел да коментирам за всички университети, тъй като картината е различна. Но мога категорично да заявя, че разнобой между УНСС и бизнеса няма. По данни на НОИ над 97% от нашите възпитаници се реализират по специалността, която са завършили. Факторите за този резултат са много. Първо, преобладаващата част от академичния състав на УНСС са не само добри университетски преподаватели и изследователи, но и изтъкнати участници в държавната администрация и бизнеса. Второ, почти всяка катедра, водеща специалност, има работещи договори с министерства, държавни агенции и институти, браншови организации на бизнеса, големи фирми. Трето, вече четвърт век функционира Междууниверситетският ни кариерен център, който е основно свързващо звено между студентите и държавните и бизнес структури. Дните на кариерата в УНСС, Младежкият икономически форум на УНСС и редица други инициативи "срещат" студентите и бизнеса. Непрекъснато се провеждат публични лекции с водещи представители на държавната администрация и бизнеса по актуални икономически проблеми.
- УНСС прави много, за да адаптира програмите си спрямо изискванията на бизнеса. Какво точно правите, за да са адекватни Вашите студенти на изискванията на фирмите? И какво от своя страна прави бизнесът?
- Промяната на учебните програми е само част от непрекъснатия процес на адаптация на обучението към практиката. На по-високо ниво е учебният план, който включва всички учебни курсове, които също трябва динамично да се променят. След това идват специалностите от дадено професионално направление, които също не са застинали. Едни отпадат - например "Икономика на кооперациите" и "Икономика на съобщенията", появяват се нови, като "Творчески индустрии", "Предприемачество", "Икономика на недвижимата собственост" и пр. Всяка година се правят частични промени в учебните планове и програми. Особено силен тласък на този процес дадоха два проекта на МОН, чрез които се финансира промяната в учебните програми и планове на специалностите от двете основни професионални направления в УНСС - "Икономика" и "Администрация и управление". С помощта на сериозен експертен потенциал от висшата държавна администрация и бизнеса бяха усъвършенствани 80 учебни програми и бяха създадени 10 нови. Заедно с това повечето от университетските, национални и международни проекти са с приложна насоченост и резултатите им се ползват както в преподаването, така и в реалната практика на нашите контрагенти от държавните и бизнес структури.
- Има ли проблеми със стажовете на студентите, нужни ли са по-широки възможности за практическо обучение?
- Въпреки че УНСС е най-големият по брой студенти в България (за 2014/2015 учебна година техният брой е 21432 според регистъра на МОН), ние се справяме успешно и с тази задача. От една страна, на основа на двустранните договори с държавни и бизнес структури, студентите осъществяват стажове и практики. От друга страна, с посредничеството на Междууниверситетския кариерен център много фирми представят възможности за платени стажове и практики и по този начин избират най-добрите студенти, които след това наемат на постоянна работа. Все повече наши студенти участват в конкурси, печелят и провеждат стажове в престижни чуждестранни фирми и международни организации. Много голяма роля изигра финансираната от МОН стажантска програма, през която преминаха повече от 4500 наши студенти. Обнадеждаващо е, че правителството се ангажира тя да продължи и през следващата учебна година.
- КРИБ има идея за създаване на академия "Икономика", която ще плаща половината от стажа на студентите в реална работна среда. Как гледате на тази идея?
- Това е навременно и перспективно начинание. Новото ръководство на КРИБ е амбициозно и обърнато с лице към университетите. Вече водихме няколко разговора и се надявам на 29 април създаването на академия "Икономика" да стане реалност. УНСС даде съгласие за участие и предложи да се обедини сериозният ни научен потенциал с огромния практически опит на структурите на КРИБ.
- Трябва ли според Вас да се въведе държавна поръчка за професиите, търсени от държавата и бизнеса, и останалите да минат на платено обучение, каквато идея периодично се лансира?
- Понятието "държавна поръчка" е изпразнено от съдържание. Всяка година правителството гласува предложенията на висшите училища за броя на студентите. Но той вече е близо два пъти повече от потенциалните кандидати и единственото условие да бъдеш студент е желание и диплома за средно образование.
Необходима е ясна държавна политика. Например държавата да поръчва кадрите, които са й нужни, на най-добрите университети (а не да финансира "на калпак"), след което завършилите да изпълнят ангажимента си към нея като работят поне пет години в държавна структура. Ако не го направят, да върнат парите, които държавата е инвестирала в тях. Крайно време е законът да се промени, за да може бизнесът да си поръчва (и плаща) кадрите, които са му необходими. Не сме богата държава, за да финансираме производството на висши кадри за други страни.
Не твърдя, че това е единственото решение, но решаването на този въпрос е належащо. Надявам се, че на предстоящия форум на МОН за висшето образование на 28 април и на Съвета по образование към президента на 30 април тези проблеми ще бъдат обсъдени.
- Как финансирането на базата на качеството ще промени университетите? Вярвате ли, че ще се стигне до оптимизиране на броя им, или поне да отпадане на специалностите, които дават най-слаба подготовка според рейтинговата система?
- Качество къде - на входа, на изхода (с държавни приемателни комисии), при реализацията в практиката и как да го мерим? Няма категоричен отговор. Рейтинговата система е проблемна и не е пригодна да се използва за разпределение на значима част от ресурса за висше образование. Държавата следва да си каже тежката дума и по този въпрос.
Изкуствено се фетишизира и проблемът за броя на висшите училища. Ако мерим с европейски аршин (брой университети спрямо брой население), висшите училища у нас трябва да бъдат 65, а те са 51. От друга страна, ако те механично се окрупнят (каквато идея се лансира) и станат например 26, това не само няма да подобри положението, но дори ще го влоши. Изходът е само един - ясна държавна политика във висшето образование, за да може с ограничения ресурс, с който разполагаме, да постигнем възможно най-добри резултати.
- Как гледате на идеята, лансирана от министър Тодор Танев за създаване на интегрални колежи след средно образование, от които след това завършилите да могат да продължат в университет?
- Европа ни поставя две на пръв поглед взаимноизключващи се цели - развитие на професионалното образование и увеличаване на броя на студентите. Още са живи добрите традиции в средното професионално образование и те могат да бъдат възстановени. Такова предложение бе прието от Съвета на ректорите и ще бъде внесено в МОН. Ако завършилите средно професионално образование започват работа по специалността си, могат да продължат висше в дистанционна форма на обучение.
- Имате съвместни програми с чужди университети. Да очакваме ли нещо ново в тази насока в следващите години?
- Имаме добре работещи програми с престижни европейски университети, включително с издаване на съвместни дипломи. Новото, по което работим, е създаването на тристранни бакалавърски, магистърски и докторски програми между УНСС, Висшето училище по икономика - Москва, и Инсбургския колеж по мениджмънт. Идеята е УНСС да бъде базовият университет, където ще се осъществява регистрацията и обучението на студентите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
