Приветствам забраната на бурките, те са провокация, казва ген. Румен Ралчев
Ген. (о.р.) Румен Ралчев е Велик приор на Велик приорат България на Ордена на рицарите тамплиери на Йерусалим. Освен това е председател на Националния съюз "Безопасност и охрана", както и председател на Българската бодигардинг федерация. От миналата година Ралчев е професор по езотерични науки. Автор на 9 книги, сред които четиритомна енциклопеидя на тайните общества.
- Ген. Ралчев, вчера отбелязахме Гергьовден - Деня на храбростта и празник на армията. Какво липсва днес на българското офицерство?
- Много често офицерството се оплаква от липса на авторитет. Но авторитетът не е нещо, което се дава веднъж и остава завинаги. Авторитет се създава, не се заповядва. В създаването му участват минимум две страни - самото офицерство и държавата, която задължително трябва да застане зад него. Държавата обаче застава зад борбени, смели и прозорливи хора. Имаме изключително високи постижения и в МВР, и в армията. И те трябва да бъдат популяризирани.
- Какво е нужно да се направи, за да се повишат самочувствието и авторитетът на хората под пагон?
- Разковничето е във възпитанието на подрастващите в уважение към честта на воинските професии. Това е ключът за бъдещето, за авторитета на офицерството и от там за неговото самочувствие. Не трябва да носим нито черни, нито розови очила. Нужно е да гледаме със собствените си очи и да знаем, че това, което се гради днес, е утрешното бъдеще.
- Живеем във време, в което най-често употребяваната дума е сигурност. Особено след последните терористични атаки на 22 март в Брюксел. Адекватна ли българската армия?
- Или по-скоро онова, което е останало от нея. Защото е под минимума, който би трябвало да има една държава с нашата площ. За жалост много често се правят излишни движения - подготвят се офицери за висши воински длъжности, а при смяната на правителства се пенсионират и се освобождават. Това е разпиляване на ресурс. Държавата дава изключително много пари за създаването на един офицер. И трябва да го пази, развива и използва.
- Напоследък се чуха доста гласове за връщане на казармата, на началното военно обучение, за въвеждане на военни курсове и т.н. Кой според вас е удачният модел?
- Държавата няма ресурс да възстанови казармата. Не съм голям оптимист и за завръщането на така нареченото военно обучение, въпреки че то е изключително належащо в този момент. Младежите, а защо не и девойките, е нормално да имат един минимум от познания - дори и само за обща култура, по отношение на оръжие, тактика, теория, също така - елементарни двигателни навици. Защото намаленият капацитет на българската армия, ако не дай Боже, се наложи мобилизация, ще бъде попълнен именно от цивилното население. Поколението, което последно мина през казармата, вече е към горната възрастова граница, така че най-вероятно няма да подлежи след известно време на мобилизация или поне на първична мобилизация и тогава може ще бъдем свидетели на мобилизиране на хора, които абсолютно нищо не разбират и са в пълна невъзможност да изпълнят каквато и да е задача. Навремето имаше една военна максима - повече пот в учението, по-малко кръв в боя. Когато няма обучение, нещата са ясни и не са в наша полза.
- Каква е позицията ви за доброволните отряди по границата, които станаха обект за разгорещен обществен дебат?
- Това е казус с две значения. От една страна, в повечето случаи става въпрос за спонтанна реакция. Няма какво да се заблуждаваме - населението по границата винаги е било ползвано в помощ на Гранични войски. Дали като доброволни сътрудници, дали като информатори, дали като "ловци", които засичат бегълци и помагат на граничните застави да ги заловят... Поколения наред са наслоили практиката, когато някой по границата види непознат човек, да го попита какъв е, къде отива и т.н. Разбира се, това винаги ставаше достояние на органите на сигурността. От друга страна, тази "спонтанност" се използва от различни криминално проявени лица за себедоказване и не говори добре за сигурността в страната.
Ако тези хора не бъдат спрени, се създава усещането, че едва ли не всеки по всяко време може да прилага т.нар. граждански арести, които са абсолютно незаконни.
Естествено, не мога да бъда съгласен с това, че тези т.нар. граждански арести могат да бъдат разрешени. От тях до беззаконието няма и една крачка. Това значи да се върнат 90-те години, да се возят хората в багажници, да се затварят по мазета...
Същевременно трябва да се заложи такава система на сигурност, която да гарантира спокойствието на хората по границата и в цялата страна. Система, която използва енергията на онези, които имат желание да помогнат и тя да бъде насочена в правилната посока.
- Каква според вас трябва да е тази система?
- Когато става дума за доброволни отряди, а вече много пъти се повдига този въпрос, могат да се създават формирования, контролирани от полицията, армията или хибрид между двете ведомства, ръководени от устави и правила и при всички случаи оглавявани от оторизирани от властта лица. Не е голямо изкуство, имаме опит в тази посока. Това многократно ще увеличи възможностите в пограничните райони, ще канализира дейността и ще е в зоната на закона. Иначе днес ще ги връзват със "свински опашчици", утре ще ги бият с дървета... Какво следва после - огнестрелно оръжие?
- Вие сте Велик приор на най-големия християнски орден - Тамплиерския. Като рицар тамплиер сте длъжен да проявявате религиозна толерантност. Това е философията на ордена. Като генерал от резерва обаче сте призван да пазите сигурността и не може да не застъпвате тезата, че идентификацията на човек се свързва първо с лицето му. Одобрявате ли забраната на бурките в Пазарджик и Стара Загора? На дневен ред са Пловдив, Шумен, Хасково, Харманли, патриотите дори пишат закон за забрана на бурките.
- Приветствам тези решения. Местните парламенти подпомагат националното законодателство. Бурките никога не са съществували в България и не виждам причина сега да се налагат и да съществуват. Още повече, че в момента, когато цяла Европа повишава мерките за сигурност заради зачестилите терористични атаки и придвижването на големи маси хора, зад бурките могат да се скрият и такива, които изобщо не са бежанци.
Второ, абсолютно доказано е, че това явление и инспирирано отвън. В България конституционно е заложена християнската религия, но не се ограничава нито една друга религия. Затова тези крайности, особено в момент на напрежение в Европа, намирисват на провокация. Имам много приятели в мюсюлманската общност във всички краища на страната. Никой от тях не одобрява бурката. Имаме традиционна носия, забрадка - по-силно или по-слабо забрадена, но у нас никога не е имало пълно покриване на лицето.
- Проблемите, породени от бежанската криза, както и заплахите от тероризъм , бяха тема на конференцията по сигурност, която ръководеният от вас Национален институт "Безопасност и охрана" организира миналия месец в София. Какви изводи направихте?
- Съюзът е гражданска организация на повече от 12 години, която има състав от 12 500 души - предимно служители от Националната служба за охрана и от различните поделения на МВР, специалните служби и армията. Това дава възможност в нея да са концентрирани експерти от целия спектър на сигурността. Години наред имаме програми в училищата - "Не на дрогата в училищата", "Как да запазим момчетата и момичетата от лошо въздействие", "Нека училищният двор да е за децата" и др. Тази година ние проведохме съвместно със Синдиката на българските учители обучение на всички столични директори как да реагират при опасност от терористични актове в училищата. На път сме повторим същото в Стара Загора и други големи градове.
Натрупаният опит ни накара да организираме конференция, на която поканихме висши представители от руския институт за стратегически изследвания, които са работили на територията на страните в Близкия изток. Единият от лекторите Галина Изриева е мюсюлманка. Искахме да чуем от извора какво изкривява исляма, какво представлява Ислямска държава и в края на краищата къде се коренят изблиците на зловещата агресия, на която светът е свидетел днес. Десетина души от българския генералитет също взеха отношение, участваха действащи представители на специални служби, хора от резерва, дипломати. Точно на този форум още веднъж стана ясно, че бурките са традиция на друго място, не тук. Дискусията продължи 3 часа, залата беше пълна - 100 души. Най-ценното бе, че се състоя разговор между експерти. Без политически оценки. Жалко, че не присъстваха повече политици. За тях мненията на специалистите щяха да са ценни. Силата на конференцията се изрази и в това, че създаваме в момента една обща декларация, която ще изпратим като помагало на политиците. С нея искаме да кажем: ето нашето експертно становище по тези въпроси, ако желаете, ги разработете в комисията по сигурността, ако ли не, ги сложете в архива и дано можете да спите спокойно.
- Велик Приорат България на тамплиерския орден организира утре първия международен фестивал на хоровата великденска песен. Какво послание отправяте?
- Още в Средновековието орденът на тамплиерите е създал стройна система за хармонично развитие на рицарите. Те са имали познания по философия, медицина, астрономия, финанси, география, накратко са развивали дясното полукълбо от мозъка. Колкото и парадоксално да изглежда днес, тамплиерите са изучавали музика и са пеели. Имали са задължителни песнопения. Така наред с всички други бойни и стратегически обучения са се обогатявали духовно. Днешният химн на Ордена на тамплиерите е автентичен - от Средновековието.
Залагайки на българската традиция, решихме да се обърнем към великденската песен. Вярвам, че ние като гражданско общество оставаме длъжници по отношение честването на Великден. Да, едно посещение на църква е добре дошло. Но вечерта идва и отминава. Искаме да създадем цикъл от мероприятия и допълнителни възможности за отбелязване и почитане на Великден. Спряхме се на великденските песни. Така ще подпомогнем първо най-изявените български хорове, ще дадем възможност за изява и на няколко детски хорове. Тези песни много рядко звучат публично. Затова решихме да направим ежегоден фестивал на великденската песен. Така забравени или почти забравени песни ще прозвучат утре в зала "България". Това е и своеобразен подарък за децата - да чуят своите връстници и ако им хареса, да се включат в някой хор. Амбицията ни е да събудим християнството у децата в още от най-ранна възраст.
- Защо го правите?
- Много лесно е да кажеш аз съм християнин, но това е просто едно волеизявление. Необходимо е да се утвърди чрез осмисляне, чрез поведение и най-вече чрез християнска активност. Точно тук се намесва нашият орден като гражданска организация - с християнска активност. За втори път организирахме и национален конкурс за детска рисунка "Рицарят в мен", правим национален ученически конкурс за есе и кратки литературни форми "Рицарска постъпка". Даваме възможност да всички деца до 12-и клас да се включат в инициативите ни. Като награда даваме на 5-6 талантливи деца годишни стипендии.
- Във връзка с желанието ви за създаване на цикъл чествания за Великден, как приемате Воскресение Христово със заря, гвардейска рота и военни маршове?
- Върло незачитане на църковния протокол. Аз съм специалист по протокол, издадох книга "Протоколът". Смесването на един доказан във времето протокол - църковния, с граждански от какъвто и да е тип, е меко казано, изключително голям гаф. Тази авантюра е в състояние да отблъсне християните.
- Лошото е, че изхожда от църквата. Автор на идеята е архимандрит Дионисий.
- Не от църквата, от един неин представител, който се прояви като слон в стъкларски магазин. Преди дни в една телевизия ми заприлича на онзи Матросов, който запушва амбразурата с гърди, вече е обречен. Не виждам в действията му истински обоснован и целенасочен акт, с който да въодушеви паството в и около църквата. Искрено се надявам на следващия Великден да не видим конни полицаи, защото по логиката на Дионисий може би трябва да се включат и рокери, и рок изпълнители. Има и рок опера за Исус Христос като суперзвезда тя също може да се използва. Това са немислими неща.
Да, отваряне на църквата към миряните трябва да има, развитие - също. Но да се прави премерено. Скоковете често завършват със счупване. И мисля, че този случай ще е такъв.
- Вие сте председател на Българската бодигард федерация. След няколко дни правите първото европейско първенство по бодигардинг. Как стана така, че България е домакин?
- Българската бодигард федерация е регистрирана от 5 години. Втора година вече сме признати от държавата и утвърдени от Министерството на спорта. Това даде възможност Международната бодигард федерация да погледне с други очи на нас и да ни гласува доверието в България да се проведе първото европейско първенство. Искам да благодаря на кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова, че стана патрон на това първенство. Също така на министъра на спорта Красен Кралев, който застана зад идеята.
Това е голямо постижение за България, защото, за разлика от други спортове, гръбнакът на спортните федерации, които участват в това европейско първенство, са националните служби за охрана на отделните държави.
- Тоест това не е точно спортно състезание?
- То е спортно състезание, което е много близко до действителността. То дава възможност службите за охрана да видят новости в тактиката, в реалния бой, в прилагането на отделни похвати. В отборите участват инструктори от националните служби за охрана.
- От българска страна участват ли хората от НСО, които пазят премиера, президента?
- Хората, които инструктират охранителите как да се пазят президентът и премиерът. Така че онова, което те ще покажат, и онова, което ще научат от колегите си, е много важно.
- Част от състезанията ще са на площада пред катедралния храм "Св. Александър Невски". Какви демонстрации ще видят софиянци?
- Ще има ръкопашен бой, обезвреждане на нападател, когато охраняваният се движи в публика. Ще видят и как се извежда ранена ВИП личност от мястото на инцидента.
- Няма ли да разкриете твърде много тайни пред хора, които може да са злонамерени?
- Не. Напротив - действията, които ще покажем, респектират. Нещата, които не са за широка публика, се правят на стрелбищата. На площада е атракцията. Едно обезвреждане на взривни механизми, което е монтирано в автомобила, изисква много самообладание, изключителни познания, сръчност, естествено, и добър шанс. Защото и това също е дисциплина.
- Като говорим за охрана, правилно ли беше решението на премиера да свали министрите от колите на НСО?
- Поставянето и свалянето на охрана има два аспекта - финансов и степен на застрашеност. Не мога и да си помисля, че ще има застрашен министър, на когото ще бъде свалена охраната. Това е невъзможно.
В конкретния случай явно е отчетена липса на застрашеност. Пък и се откликва на обществената нагласа. Това не е прецедент в Европа и този подход е свързан с приближаването ни до някои европейски модели, където, включително и министър-председател се придвижва сам. Друг е въпросът дали България е узряла за това.
Сигурността има две страни - видима и невидима. Видимата част са бодигардовете, колите, шофьорите. Но по-важна е невидимата страна - агентурно-оперативната дейност, която долавя сигналите, извършва разработката, ако е необходимо, прави някакъв тип реализация или профилактика с цел степента на застрашеност да стане минимална. Оттам нататък няма човек в света, който да знае, че е в полезрението на полицията и да продължи да работи в тази посока. Такива камикадзета в България поне засега няма.
- Пишете нова книга. Коя по ред е тя?
- Девета.
- На какво е посветена?
- Изучавам богомилското движение. Миналогодишната научна конференция на Велик Приорат България беше именно за богомилството и неговото отражение в Европа. Издадохме специална книга с докладите от форума на професори, доценти, доктори на науката. Това ме накара да потърся и да се опитам да разкрия допълнителни връзки между езотеричните кръгове, които са съществували в тамплиерството и в богомилството. Обърнах се към изворите на езотеризма, които са в основата на възникването на богомилството. От друга страна, връзката на тамплиерите с мюсюлмански течения и ордени и постепенното преплитане на цялата тази езотерика на най-високо ниво. Открих много интересни неща като например защо тамплиерите не са участвали в нито една акция срещу богомили. И ги събрах в книга за рицарите на светлината. Работното заглавие е "Тамплиерство и богомилство". Надявам се до края на месеца да излезе от печат.
- Богомилите са рицари на светлината?
- Всички езотерични движения и общности разглеждат познанието като светлина. Всички онези общности и ордени, които съм посочил в тази книга, са своеобразни рицари на познанието, на светлината
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
