Атанас Иванов е доктор по философия. Създател и идеен ръководител на Школа "Иванови" и ЧСОУ "Евростар". Изпълнителен директор на Фондация "Професионализъм в образованието". Автор на публикации и анализи в сферата на политиката и образованието.
- Г-н Иванов, в предишния парламент само част от закона за училищното образование бе гласуван в зала, като преди това многократно бе обсъждан. Необходимо ли е да се губи време за нови обсъждания?
- По-важно е не икономията на време, а качеството на закона. Има опасност при сегашната изнервена ситуация да се направи прибързан микс между законопроекта, внесен в предишния парламент от ГЕРБ, и предложенията на депутати от останалите парламентарни групи. Такъв подход едва ли ще успокои обстановката с протестите, но със сигурност ще роди недоносче. Надеждата е, че този път правителството е експертно, което предполага, че то по-трудно ще се поддаде на изкушението да флиртува с избирателите. Споделените от управляващите намерения показват, че няма опасност от "революционни реформи", които да "хипнотизират" електората и той да припознае новия мeсия. Засега са налице данни за разумна приемственост.
- Какво ново би могло да се добави към стария законопроект ?
- Целта е не само добавяне, но и коригиране на някои постановки. На преден план трябва да се изведе качеството на образованието. Защото то е ключов ресурс в развитието както на индивида, така и на обществото. Водеща политика следва да бъде управление на качеството. Решаващ фактор за постигане на конкурентно качество е учителят. За съжаление проблемът с учителите е повече от тревожен. Причините са много. В това отношение реакцията на МОН е адекватна. Предлагат се конкретни финансови и управленчески механизми за насочване на повече млади хора към учителската професия. Има готовност за облекчаване режима на кариерно развитие на педагогическите кадри и неговото обвързване с постиженията на учениците. Въвеждането на квалификационни кредити, подобряване на образователната инфраструктура, повишаване на заплащането - всичко показва, че има чуваемост в стремежа към по-добро.
За съжаление продължава търпимостта към някои абсурди. Нима не е нормативно безумие случаят, когато университетски доцент по физика, който преподава методика на обучението по физика, да не може да преподава в училище, защото няма учителска правоспособност. Необходима е нормативната система, която да позволява доказани интелектуалци, ерудити да работят като учители. Това ще повиши качеството, ще облекчи дефицита на учителски кадри и ще засили конкуренцията между тях. Идеята за валидиране на знания и умения, получени чрез неформално образование, също трябва да бъде реализирана.
- Управляващите сега извеждат на предна линия социалния акцент в политиката. В условията на тежка икономическа и финансова криза се търси повече справедливост и солидарност.
- Що се отнася до солидарността, правилно е в криза да се проявява по-голямо внимание към децата, които осезателно чувстват нейните последици. Те в повечето случаи са сред отпадащите ученици, без необходимата мотивация за учене. Но държавата не трябва да е мащеха за предприемчивите, за тези, които искат да са знаещи и можещи. Те ще създадат икономика и общество, базирани на знанието. Не бива образователната система да ги прогонва в чужбина. Кризата изисква инвестициите да се насочат към носители на висок интелектуален потенциал. Оттам ще дойде възвръщаемостта, а не от опашките за социални помощи. Новият закон следва да осигури позитивно отношение към амбициозните, инициативните, талантливите млади хора, които са жадни за знания и развитие. Учителите, университетските преподаватели, както и другите носители на знания и интелект, трябва да бъдат изведени от унизителното положение, което заемат сега. На Запад също държат на социалните функции на образованието, но не робуват на идеологеми и подпомагат елитарното образование. Няма държава в ЕС, която под някаква форма да не подпомага институциите, правещи елитарно обучение. Това най-често са частните средни и висши училища.
- Възможно ли е качествено образование да се постигне с малко пари?
- Трудно, но има неизползвани механизми, които облекчават ситуацията. Една от възможностите е дистанционното обучение. Чрез новите платформи за онлайн образование лекции на изтъкнати преподаватели от топуниверситети са достъпни за всеки. За съжаление само 13 500 българи са потребители на една от известните онлайн образователни платформи като Coursera. Друга възможност е общоевропейската инициатива за масови отворени онлайн университетски курсове. Те позволяват качествено образование, без да напускаш дома си. Тази инициатива се ръководи от Европейската асоциация на университетите с дистанционно обучение. Нямаш достатъчно средства да учиш в елитни училища, но с едно кликване безплатно се докосваш до най-блестящите умове на планетата. Въпросът е не до финансови възможности, а до желание.
- ЧСОУ"Евростар" продължава да бъде водещо училище в умението да се прави качествено обучение. Как успявате да се задържите на върха при такава силна конкуренция?
- След 35 години натрупан опит в различни образователни структури да правиш елитарно образование не е толкова трудно. Но има един по-остър "остен", който постоянно ни държи в кондиция. Това е принудата на частния бизнес. Ако собственикът се провали, той губи всичко, в това число и средствата за препитание. Няма състрадателни синдикати, нито милосърден началник, има клиент, който иска качество. Ако не го получи, си заминава. Пазарът се оказа безкомпромисен работодател. Това е една от причините все повече частните образователни структури да дават по-качествена подготовка.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
