По-евтини чартъри и визи до два дни за руснаците, за да ги върнем
В Турция държавата изгражда за своя сметка инфраструктурата в курортите
Според туристическия бранш исканията за повече ред в сектора и държавна политика за националната реклама не е нов рев за пари. Хотелиери и туроператори са категорични, че искат адекватна държавна политика и максимално използване на възможностите ни като дестинация. Как може да се случи това и на какво разчита туризмът през летния сезон, отговаря за "Стандарт" председателят на Съюза на хотелиерите в Златни пясъци Георги Щерев.
- Г-н Щерев, какъв сезон очаквате през това лято и наистина ли са толкова черни прогнозите?
- Истината е една и тя е, че липсата на руски туристи ще е много сериозен проблем през това лято. И каквито и да са вицовете за наплив на китайски туристи и за положителни промени от 2016 г., няма как по-малкото руснаци да не са проблем за морските хотелиери. Дори да приемем, че вместо прогнозирания отлив от 30-40%, намалението да е едва с 10%, това пак са 60-70 000 души. А за да е успешен сезонът, ние трябва да достигнем обемите си от предходното лято и дори да имаме малко повече туристи и приходи. В същото време ние като държава не правим нищо по-различно спрямо миналата година и се държим така, че сякаш този проблем го няма. И прогнозираме, че всичко ще е розово. Истината е, че немският и руският пазар заемат сериозно място в морските ни курорти и всеки един техен отлив трудно би се компенсирал.
- Ще успее ли ръстът на пазари като Литва и Полша да компенсира отлива на руски туристи?
- Тази тенденция е положителна, но за съжаление не е достатъчна. Защото примерно на 1000 души от тези страни, дошли у нас миналата година, увеличение с 1000 са 2000. А руските туристи през миналото лято бяха около 600 000.
- Какви мерки очаквате от ресорното си министерство и управляващите?
- Има много възможни такива, но нека се съсредоточим върху тези, които биха имали бърз ефект. Като да се изпрати правителствена или парламентарна делегация в Русия, която да засвидетелства уважението си и да обясни, че наложените санкции са вследствие на членството ни в ЕС. Да се отпуснат средства и дирекция "Маркетинг и реклама" заедно с аташето ни по туризма в Русия да презентират дестинацията ни в различните региони на Русия. Да падне монополът на авиопазара и повече превозвачи да имат директни линии, за да падне цената на полетите. Вече е категорично, че руският пазар ще се решава в последния момент. Затова настояваме визите за руснаци да се издават за максимум 2 дни, като имаме предвид, че при конкурентите ни това става за минути или часове.
- Сега хотелиерите се оплакват, че няма да има руски туристи, но не жалиха толкова за българите, които през годините прогониха по различни причини. Защо?
- Българите винаги са били сред най-желаните клиенти. Не е вярно и че даваме по-високи цени за родния пазар. Офертите са на същата стойност като в Германия. Ето, отстъпките за това лято стигнаха до 60%.
Ние отдавна искаме държавата да има политика спрямо българския пазар. Например да се опростят част от платеното ДДС за почивка у нас, да се въведат ваучери за ваканции. Или на хората със свободни професии това да бъде признато за разход.
- Премиерът Бойко Борисов призова да се почива у нас. Ще оправдаете ли това доверие с високо качество?
- Не помня друг път министър-председател да се е изказал за подкрепа на българския туризъм, въпреки че го направи на 1 април. Дано асоциацията да е случайна.
Разбира се, че в областта на услугите винаги има какво да се подобри и като качество, и като видове, но не съм съгласен всички хотелиери и хора от бранша да се поставят под общ знаменател. Все едно да кажем, че всички политици са лоши и крадци. Щом туризмът е топприоритет за държавата, нека тя да има съответното отношение. Министър-председателят трябва да има най-малкото съветник по туризма.
- Защо е нужен той, след като браншът вече си има дългоочакваното министерство?
- Министерството си има своето място и функции. Няма друго министерство, което в работата си да зависи от почти всички министерства, губи се маса време, докато почнем да мислим в една посока. Да не говорим колко трудно се взимат решения. Нещата се случват различно, когато секторът е под директното наблюдение на премиера. Така е например в Испания. Там не можеш да разбереш къде е границата между частното, общинското, държавното за разлика от нас, където всеки прехвърля топката на другия.
- Едно от нещата, които най-много дразнят туристите у нас, са скъпите чадъри и шезлонги. Ще се промени ли това?
- Ние сме писали писмо и до премиера с искане да се намалят таксите за концесиониране на плажовете срещу ангажимент да се намали цената на сянката на плажа. Ако концесията примерно е 2 млн. лева за даден плаж, след като го оборудваш с чадъри, шезлонги, спасители и медицински екипи, цената моментално скача над 4 млн. лева. От там започват бедите с високите цени на услугите на плажа. Ако плажовете ни ги дадат безплатно за стопанисване, шезлонгите и чадърите могат да са без пари, срещу консумация, както е в Гърция. Годишно приходите от концесии на плажове са около 8 млн. лв., а приходите от туризъм са 6 милиарда лева. Не бива на фона на тази огромна разлика да се продължи да се експериментира с високите концесионни възнаграждения. Ако държавата се откаже от тях, приходите от туризъм ще върнат тези средства. Такава е практиката в държавите, които даваме за пример и са наши остри конкуренти на пазара. А най-добрите стопани на плажовете ще са хотелиерите, защото те носят и най-голямата отговорност пред туристите.
- Проблемът не е само в цената, а и в качеството на обслужване.
- Върху качеството на обслужване влияят много неща. Браншът наистина е частен, но политиката в сектора се прави от държавата. Не бива да забравяме, че сезонът у нас е 3 месеца, а в Турция, която често дават за пример, е 9. Там освен всичко държавата се грижи за всички видове инфраструктура и я изгражда за своя сметка до хотела ти, дават ти без пари земята, върху която да го построиш, не плащаш данъци през първите години, кредитите са със сериозен гратисен период. Тоест този сектор наистина е приоритетен за държавата. У нас цялата база се поднови от хотелиерите с кредити без никаква държавна помощ, а в някои случаи и сериозни бюрократични пречки. Сега България разполага с една от най-добрите леглови бази и въпреки че беше ясно още от приватизацията, че ще трябват нови пречиствателни станции в курортите, това държавата все още не го е направила. Да не говорим за липсата на какъвто и да е статут на курортите и правила за функционирането им. Ние настояваме отдавна и вече сме споделили исканията си със социалния министър Ивайло Калфин, държавата да поеме ангажимент за преквалификация на кадрите. Също така настояваме за облекчен режим за наемане на лица от 16 до 18 г., защото сега ни скъсват от проверки. Искаме и въвеждане на почасовото заплащане. Също така настояваме стажовете в гимназиите по туризъм да не са един ден в седмицата, в който стажантът да бели картофи няколко часа, а през юни и септември в реална работна обстановка.
Ние искаме по-голям бюджет за реклама, но и колкото и да е той, да се изразходва ефективно. А не да се разпределят парите на няколко фирми на хранилка.
Не може отделен хотел да прави реклама на държавата. Това е работа на самата държава.
Цялата отговорност при една провалена почивка пада при хотелиера, независимо кой по веригата е сбъркал. Защо никой не се запита, че ако наистина не бяхме читави, големите чужди туроператорски фирми нямаше да работят с нас и да харчат огромни средства за маркетинг и реклама на България. Истината е, че в България се предлага отлично съотношение между цена и качество на услугата. Нашите хотели печелят годишните награди на големите туроператори в конкуренцията на други хотели в цял свят. Да не говорим само за проблемите, а да забележим и добрите практики. За толкова години не съм видял един положителен журналистически материал за туризма в България, освен инициативата на в. "Стандарт" за Чудесата на България. Нека да се показват нещата такива, каквито са, а не само отрицателното. Създава се впечатление в бранша, въпреки настояването ни, че нашето Министерство на туризма, за да не трупа негативен PR и за да не си разваля отношенията с медиите, не влиза в дискусия с тях, за да се защити бранша и да се покажат и достойнствата на българския туризъм.
След като туризмът формира 12-15% от БВП, не може да се разчита единствено на усилията на бранша, държавата също трябва да се намеси. Да помогне за обучението на кадрите, за подобряване на инфраструктурата, за развитие на ВиК сферата, за повече сигурност в курортите и намаляване на шума в тях. Не е нормално да няма достатъчно полицаи или пък нито една пожарна в курортите.
С какво е по-различен един хотел в града от един хотел в националния курорт. За районите на хотелите в града се грижи общината, а за тези в националния курорт ние разчитаме единствено на нашите усилия и финанси, въпреки че плащаме същите данъци и такси на съответната община.
В Турция, Испания, Гърция туризмът е издигнат в култ и държавата прави всичко възможно да го подкрепя максимално, въпреки че и там браншът на 100 % е частен. Докато при нас туризмът се развива, въпреки липсата на държавна политика за него. Досега не помня да е имало среща на който и да е министър-председател с бранша. Винаги се работи на групички, а това не е в интерес на развитието на бранша.
Въпреки проблемите по-горе, привличаме сериозен брой чуждестранни туристи, но потенциалът е много по-голям и трябва и държавата и бизнесът да мислят в тази посока, а сега ние мислим как да оцелеем.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
