Българските строители са познати и желани в Северна Африка и Близкия изток
При дъмпинг в обществените поръчки после се доплаща от хазната, казва Симеон Пешов
Симеон Пешов е сред доайените в строителния бранш у нас. Президентът на "Главболгарстрой" участва в първата национална дискусия "Да! На българската икономика", организирана от в. "Стандарт" и КРИБ. Пешов коментира какви са очакванията на бизнеса от правителството и по-конкретно какви промени са нужни в сектор строителство.
- Господин Пешов, какви са поуките от първата национална дискусия "Да! На българската икономика"?
- Дискусията беше много полезна и според мен тя трябва да има продължение и да се организира поне два пъти в годината. За да направим заедно с правителството леки корекции в курса, ако се налага. Шефът на КРИБ Кирил Домусчиев даде пример как Аристотел Онасис дал на един рибар вместо поисканите му пари лодка, с която да си изкарва хляба. С идеята, че държавата трябва да даде на бизнеса условия, а не средства. Аз бих казал, че всъщност държавата и бизнесът са в една лодка. България трябва да излезе от неприятната ситуация да сме най-бедни в ЕС. Иска ми сe през следващите 5 години това да се промени и вече да сме по-напред. И ако мислим за България и българския народ, трябва да знаем, че бизнесът има ангажимент, както и правителството. И само при взаимно сътрудничество може да се стигне до съществен напредък. Бизнесът трябва да работи и расте, за да се осъществи тази цел.
- Какво може да направи държавата, за да стимулира бизнеса за този растеж?
- Първата ми препоръка e към политиците, а не само към управляващите държавата, е да се съберат всички политически мъже и в неформален разговор да постигнат съгласие темата за европейските фондове да е неприкосновена. По примера на Гърция. Защото България е страната, която най-много се плюе в Брюксел, има много оплаквания и тъжното е, че повечето са от българи. Плюейки се, сами си подронваме авторитета и си режем клона, на който седим. Трябва да сме единни и да усвояваме тези средства. За тази година и за следващия програмен период еврофондовете са много важни и са почти единствената основа на икономическото развитие. Ние трябва да се обединим в името на България. Защото сега всички губим. Гърция го направи това отдавна. Тя успя и да внедри много хора в Брюксел. Ние също имаме евродепутати, хора в европейската администрация и говорители на високи постове. Те трябва да помогнат и да работят за България. Не искам да изпадаме в ситуацията на Гърция, но вижте колко много еврофондове усвоиха те. От турската граница до Адриатическо море има магистрала. И не само пътища се направиха, а и много предприятия, вижте оправените улици по селата.
А ние бяхме по-напред от Гърция преди 20 години!
- Губи ли бизнесът от подобно вмешателство?
- Естествено. Всичко влияе на стандарта. Бизнесът трябва да е социално ориентиран, за да се вдига производителността на труда и оттам да се вдигнат и заплатите. И затова трябва да се обединим бизнес и правителство за усвояване на евросредствата и спиране на недоброжелателите. И това го говоря вече 10 г. Трябва да се работи и в помощ на бизнеса относно отчужденията и промяната на статута на земята. През последните месеци се промени леко законът за отчужденията по инфраструктурните обекти като магистрали, пречиствателни станции и вече не е като преди една година, когато изпадахме в ужас. Защото трябваше да постигнем споразумение с всеки един собственик и тогава да започнем строителството. Наистина, благодаря на министрите, които помогнаха за промените. Но може да се отиде и по-далеч, да се вземе например немският опит.
- Какви допълнителни промени предлагате?
- Камарата на строителите има конкретни предложения в тази насока. В Германия щом е инфраструктура, няма значение чия е земята, плаща се и се започва работа. А ако някой иска по-високо обезщетение, води дела, но строителството си върви. Има и ограничения. Не можеш да съдиш държавата, ако претенциите ти са над пазарната цена. Например ако пазарната в региона е 50 стотинки на квадрат, не можеш да съдиш държавата и да искаш 8 евро. Имайки опит в моето спонсорство в областта на археологията и духовността, ще го споделя. При един терен, в който част от земята е държавна - земеделска или горска, а другата част е общинска, за да изпълните проекта, се борите година и половина. От канцелария в канцелария. След което пък трябва да й смените и предназначението. В такава ситуация всеки инвеститор ще избяга. Трябва министерствата на транспорта, регионалното развитие и земеделието, и ако има и други отговорни ведомства, да сменят тази процедура.
- Колко трябва да стане продължителността на тази процедура, за да не се превръща тя в проблем за бизнеса?
- До 3 месеца. Толкова инвеститорът може да чака. След това му писва и си тръгва. Ако иска да инвестира, трябва да му създадат условия това да се случи бързо. За да стартира бързо фирмата си, да си купи земя, да смени предназначението й и да направи едно предприятие. Дори голяма фирма като "Главболгарстрой", с дългогодишен опит в строителството, изпитва затруднения по този въпрос. Представяте ли си малко предприятие, нова фирма, която тепърва тръгва. Как да направи това?
- Министър Лукарски обеща да се допитва до бизнеса относно назначенията на аташета. В кои страни трябва да има дипломати, които да лобират за строителния бизнес.
- Премиерът Бойко Борисов много добре каза как чуждите посланици за всяка голяма поръчка всички се изреждат пред него да лобират. Нашите трябва да правят същото зад граница. Иначе за нас са важни всички предприсъединителни фондове, които започват да се усвояват и ние можем да участваме тях. Такива ще стартират поетапно в повечето балкански страни, които сега са извън Евросъюза. Нашите строители успешно могат да участват там. Българските строители традиционно са работили и са познати в страните от Северна Африка и Близкия изток. Там трябва да се насочи вниманието към родния строителен бизнес. И към Русия, разбира се.
- Има ли нужда от законови промени в полза на бизнеса в областта на строителството?
- Когато сега се пише Законът за обществени поръчки, трябва да има специален дял за строителството. Защото са различни нещата, когато се купува вид машина или се строи път. Нещата са съвсем различни, процедурите са други, понякога продуктът е много голям. И това трябва да стане в синхрон с промяната в Закона за устройство на територията. Появи се информация в медиите, че ще се отварят най-напред цените и само на най-ниската цена ще се гледа техническото предложение. Това не е добра идея.
Държавата трябва да работи по-смело на инженеринг, защото се съкращават срокове и се получава най-доброто решение. По този начин печелите мозък, защото няколко проектанти и инженери са се занимавали и ви дават възможност да си изберете най-подходящото и добро решение. Но независимо дали е на инженеринг търга или с критерий най-ниска цена, не можете да не погледнете техническите предложения на другите фирми. Имаше време преди няколко години, когато най-ниската цена бе водеща. И имаме резултатите от този дъмпинг. А те са, че чуждите фирми играят на дъмпинг и после поставят на правителството така условията, че то не може да се измъкне от техните хватки. Вижте колко пари се дадоха на "Люлин" допълнително. Толкова, колкото аз предсказах. Защото с една немска фирма бяхме изчислили подробно колко може да струва тази магистрала. И крайният резултат бе това, което казахме, плюс 10 млн. евро. Дъмпингът е убийствен. А българските фирми не могат да се борят срещу собствената си държава, както чуждите. Искаме пазарна икономика. И не бива да изстискваме бизнеса, защото така или иначе сме по-евтини от Европа.
Не бива да се върви към дъмпинг. По-добре е да се избира икономически най-изгодната оферта. В немския модел има специални правила, които не позволяват дъмпинга. И този вариант е предоставен от Камарата на строителството на правителството.
- Доводът за тези промени е да се ускори усвояването.
- Това е грешка и ще ви дам примери от други предходен период. Имахме два периода на дъмпинг. В първия период един лот на голяма магистрала се даде на една фирма, която имаше 7-8 сътрудници, два апартамента, а механизацията бе личните им автомобили. Естествено фирмата превъзложи, след това други превъзложиха, дойде и чужда фирма да работи. Резултатът беше, че после държавата трябваше после да достроява лота. Какъвто е случаят сега с "Актор", която строи отсечката Сандански - Кулата на магистрала "Струма". Тази фирма е свикнала в Гърция на високите цени и на допълването. И дойде у нас със същата схема. Сега държавата е принудена да доплаща.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
