Съдбата е най-безмилостна към децата бежанци
Дърво без корен. Това са дечицата бежанци, които тръгват на път като нелегални имигранти. Деца на разпилени от войната семейства. Често никой не знае къде са родителите му и дали са оцелели. Според закона те са все още деца. По съдба обаче са преждевременно пораснали. По-големите от тях са поели трудния път на мигрантството, за да осигурят прехрана за близките си. Според европейското законодателство всяко дете бежанец трябва да бъде проверено дали има близки в държава, която е членка на Европейския съюз. Ако случаят е такъв, България пристъпва към т.нар. събиране на семейства. Само че събирането на семейства все още е доста тромаво като процедура, тъй като няма единна база данни за вече регистрираните бежанци и търсещите убежище.
Съдбата е най-безмилостна към тези, които нямат родители. За тях поемат грижите случайни хора от групата, с която са преминали границата. След като обаче въпросният попечител получи статут, за децата се грижи Агенцията по бежанците. Въпросът с попечителството на децата бежанци е сложен. Според текстовете на Семейния кодекс настойник или попечител се назначава на деца, чиито родители са неизвестни, починали, лишени от родителски права или ограничени в правата си. При децата бежанци тези факти са недоказуеми.
У нас детето го чакат редица административни неволи. Далеч от топлата ласка на близките си, децата бежанци са принудени да живеят в страна, чийто език не разбират. Непридружените малки бежанци говорят редки езици, а оказва се, че у нас все още няма подготвени специалисти за работа с тях. Много от тези непридружени деца идват от съвършено различна на европейската и българската култура, а социалните работници и медицинските сестри у нас не са обучени за работа с толкова специфична група деца. Същевременно не бива да допускаме непридружените малки бежанци, които ще останат у нас, да станат гето. Така определена група от хора след 5-10-15 години ще бъде напълно отчуждена и капсулирана в нашето общество с всички произтичащи от това рискове и последствия. Много от децата бежанци обаче не прекарват дори 24 часа в приемния център, в който са разпределени. Често те или сами бягат и търсят път към българо-сръбската граница. Там дебнат трафиканти и каналджии, които директно влизат в контакт с тях и ги "навиват" да тръгнат с тях към Западна Европа. Ако имат пари, децата им плащат кеш. Ако пък нямат средства, не само пият една студена вода, която е безплатна, но и поемат "ангажимент" да отработят сумата за нелегалното им прекарване през граница.
Така стават жертви и на наркотици, и на проституция. Така че, докато тези деца са у нас, трябва да се чувстват защитени. Проблемите им са в ръцете на държавните органи - Държавната агенция за бежанците, Държавната агенция за закрила на детето, службите за социално подпомагане и общинските власти. За да се облекчи съдбата на тези деца, които се чувстват обречени от ужаса на бягството. И за които най-щастливото е споменът за топлите ръце на мама и татко.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
