За здравни реформи трябват голямо доверие и дълъг мандат
Премиерът и Чобанов смятат всичко в цифри, но тук става въпрос за човешки животи, казва д-р Даниела Дариткова
Депутатката от ГЕРБ д-р Даниела Дариткова бе шеф на здравната комисия в предишния парламент. Пред "Стандарт" тя коментира споровете "за" и "против" актуализацията на бюджета на здравната каса, както и основните проблеми пред родното здравеопазване.
- Д-р Дариткова, първо ГЕРБ настоя за актуализация на бюджета на здравната каса. Защо смятате, че е наложителен?
- Още при приемането на бюджета за 2014 г. се очертаха дефицити, основно за болнична помощ. Ако през 2013 г. необходимите средства за болниците са били около 1.47 млрд. лв., то за тази година за тях бяха заложени малко под милиард. Няма как, ако миналата година си се справил с толкова средства, тази да ти стигнат по-малко, след като имаш нови договорни партньори и при условие, че правилата на работа по никакъв начин не са променени. Затова ние смятахме, че рано или късно бюджетът няма да издържи. Другото проблемно перо са лекарствата. Там също нямаше никакви нормативни промени, които да доведат до по-рационално изразходване на средствата. Ако имаше по-голяма предвидимост и сигурност, това щеше да успокои малко системата. Защото съм убедена, че заложените притеснения още в началото, че бюджетът няма да стигне да се изплати цялата дейност, доведоха до допълнителни разходи. Темата за твърдите бюджети на болниците създаде едно психологическо напрежение в тях и условия да хоспитализират повече пациенти. Ясно е, че медицинските специалисти могат да индуцират този оборот. Той трябва да се контролира, да се постави в разумни рамки, за да е в интерес на пациента, а не на приходите на лечебното заведение. Ако това не се прави, няма как да стигне какъвто и да е бюджет. Нормативните предложения за по-ефективното харчене на средствата на касата също закъсняха много. Всичко това е хрониката на една предизвестена актуализация.
- Все пак макар и късно промените бяха вкарани, защо здравната комисия ги отхвърли?
- Тези промени се появиха, когато беше ясно, че правителството си отива. За да се направи една сериозна реформа в сектор, който е толкова чувствителен и ангажира целия обществен интерес, трябва да имаш голямо доверие и дълъг мандат. Проблем беше и начинът, по който промените бяха предложени. Ако бяха дадени в отделни закони, някои неща бяха абсолютно приемливи - например интегрираните социални и здравни грижи. Тази тема беше разработвана още по наше време, когато се правеха пилотни проекти заедно с БЧК. Ясно е, че в рамките на цялото преструктуриране на болничната система трябва да диференцираме грижите за хронично болните, които могат да бъдат изведени от клиниките за активно лечение и така да се намалят разходите и да се повиши качеството на живот на тези хора. Но в законопроекта имаше и много спорни теми като закриването на комисията за цени и реимбурсиране. Просто трябваше да се разделят законите и някои щяха да се приемат.
- Възможността за селективно договаряне на НЗОК обаче беше и в проекта за здравна стратегия, която се гледа преди това и се отхвърли, защо?
- Признавам, че не знам в крайна сметка какво приехме като здравна стратегия, защото тя не стигна до пленарна зала. Проблемът е, че и там имаше голяма липса на прозрачност, нещо се пишеше, после беше променено, не беше обсъдено с членовете на здравната комисия. Стигна се до един обемист документ, в който се губеха реалните стъпки. Доколкото имам информация, забележката на ЕК е, че липсва конкретика и обемът на документа е твърде голям, без да е обвързан с ясни срокове, стъпки и финансиране. Много се надявам тази стратегия да донесе средства за финансиране на здравеопазването, но мисля, че на този етап споразумението за партньорство още не е подписано. Смятам, че трябва коренно различно да се подходи към реформата в сектора. Трябва да има разговори и съгласие с всички политически сили, специалисти и експерти. Защото проблемите в системата са достигнали краен предел и крахът е близо, ако нещата се оставят на самотек, както е сега.
- Добре, но пет от последните седем министри както на БСП и ДПС, така и на ГЕРБ предлагат почти еднакви промени - селективно договаряне, някакъв вариант на демонополизация на касата, по-трудното даване на разрешение да се строи нова болница, но нищо не се приема. Или изпълнителната власт бърка, или проблемът е в парламента, къде е истината?
- Затова наблягам на консенсуса, защото здравната система е много лесна за политическа употреба. От нея лесно се печелят дивиденти и всеки път, когато някой министър тръгне да прави реформи, се стигаше до реакция от останалите политически сили. Затова смятам, че трябва да седнем на една маса и да решим кои ще са стъпките, защото не всички ще се приемат лесно. Интересите в системата са огромни, те са се наместили в годините и за да бъдат преодолени дисбалансите, трябва категорично обединение около обществената полза.
- Ако ГЕРБ застане начело на едно следващо управление, ще инициира ли такъв широк политически консенсус за здравна реформа?
- Мисля, че това е единственият вариант. От наблюденията ми в здравната комисия мисля, че без консенсус нищо няма да се случи в системата.
- Какви промени би предложил ГЕРБ за реформи?
- Смятаме, че категорично трябва да е ясно какво може да се осигури със средствата от 8%, които се събират. Това е така нареченият пакет, който всяка година министърът одобрява и в който влизат почти всички заболявания, а в същото време на хората им се налага да доплащат. Този основен пакет трябва да се осигурява от НЗОК. Оттук нататък контролът трябва да се оптимизира, може да се възложи и на други фондове, които да поемат това, което не се плаща и сега от касата, например медицинските изделия. Големият проблем е приемането и на една ефективна здравна карта, която да даде възможност да се планират услугите на регионален принцип, така че хората да имат не само достъп до тях, но и да получават качествена помощ. Трябва да е ясна каква е потребността от медицински услуги и да се изключат местните лобистки интереси. Това е сериозен проблем, защото в големите градове имаме голямо струпване на лечебни заведения, а в отдалечените райони имаме дефицит на медицинско обслужване. Лекарствената политика също се нуждае от преразглеждане, защото иновациите в медицината ще навлизат и ние трябва да дадем възможност на хората да ги ползват. Трябва да се създадат фармако-терапевтични ръководства, които да позволят по-широка употреба на генерични медикаменти.
- Отчитате ли като грешка прехвърлянето на дейности от МЗ към НЗОК заради раздутия пакет на касата? Според лекарския съюз това също води до сегашния дефицит?
- Не го отчитам като грешка, защото осигуряването на лекарствата за онкоболни от МЗ не беше добър вариант. Мисля, че всеки има спомени за търговете и липсата на медикаменти. Може да се помисли за промяна на търговете, които сега са пръснати в лечебните заведения и водят до интересни разлики в цените. Действието беше правилно, по-скоро обратният контрол и връзка не са ефективни. Все още не се използва информацията на касата, не се анализират събитията и данните с цел по-ефективни решения.
- Казахте, че промените в здравеопазването са трудни и заради оформените интереси в сектора, не мислите ли, че точно актуализацията на бюджета на касата пази статуквото?
- В момента не можем да оставим нещата на произвола. Бюджетът за тази година е ясен, както и дефицитът. Не бива да страдат пациентите, защото те са най-потърпевши в тази ситуация. Когато се каже, че касата не плаща, дефицитите по един или друг начин ще се стоварят върху хората, като им се искат нерегламентирани плащания. Ще има и фактически фалити на лечебни заведения. Това не трябва да се допуска.
- Опасявате ли се, че може да не се актуализира бюджетът в оставащите две седмици, затова ли събрахте болниците вчера?
- Аз нямам никакво доверие в сегашното ръководство на здравното министерство. Далеч по-рано трябваше да се внесе актуализацията на бюджета, който касата предложи още на 23 юни. Сега се протака необходимото действие с административни хватки. За да разберем реалните измерения на дефицитите, се срещнахме с представители на сдруженията на областните и общинските болници. В момента приходите им стигат само за заплати на персонала. Без актуализация най-застрашени са общинските лечебни заведения. Разбирам, че финансистите трудно се убеждават да дават повече пари за здравеопазване. Дежурното извинение са липсата на ефективност и реформи. Но трябва да е ясно кой ще носи отговорност за нелекуваните пациенти.
- Колко е приемливият минимум на актуализацията според вас?
- Не мога да се ангажирам с цифри, защото отчетът, който касата трябваше да представи в Народното събрание за първите месеци на 2014 г., все още не е приет от МС и нямам точни цифри. Разчитам на експертизата на Надзорния съвет на касата за точните дефицити и очаквам министър-председателят да се съобрази напълно с тях.
- Ако проектът за актуализация не влезе в пленарна зала до 12 юли, както ГЕРБ поиска, ще влезете ли в зала?
- Както виждате, ние стоим в пленарна зала и гласуваме закона за растенията в очакване на актуализацията на бюджета на касата. Смятам, че има достатъчно време, парламентарната процедура позволява да има извънредни заседания. Понеже беше декларирана подкрепа и от ДПС и "Коалиция за България" правилникът дава възможност за съкращаване на сроковете. Всичко е въпрос на политическа воля и честно отношение на управляващите за признаване на бюджетната бъркотия, която забъркаха.
- И накрая - как оценявате развитието на здравната система, влошава ли се?
- Показателите на здравето на нацията са тревожни. Има обществен консенсус за необходимостта от решителни промени в здравната система. Най-дефицитни според мен са контролът и проследяването на резултатите и качеството на лечението. Проблем са непоследователните нормативни мерки и нестабилната политическа обстановка. Персоналната отговорност към пациентите и работата, дава и по-добрата грижа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
