Даниела Бобева е член на комисията за чуждестранни инвестиции към Министерския съвет през 1994-1995 г. Преди това две години е била директор на икономическата програма към Центъра за изследване на демокрацията, а след това при правителството на Жан Виденов е назначена за председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции. През 1996-1997 г. Даниела Бобева оглавява дирекцията за международно сътрудничество към БНБ. Въпреки че в 2001 г. участва в учредяването на партията на Стефан Софиянски, някак си не се вписва в партийните редици. Скоро след това напуска и се връща на работа в БНБ, където от 2003 работи върху финансовите аспекти на приемането на България в Европейския съюз. Ръководител е на дирекция "Международни отношения и европейска интеграция", която след 2007 г. досега се води "Международни отношения". Сега е вицепремиер с ресор икономика в правителството на Пламен Орешарски.
- Кое е първото, с което ще започнете работата си като вицепремиер с ресор икономика в правителството?
- На такова място човек идва с определени приоритети. Боя се, че има много големи очаквания за това какво трябва да правя като член на правителството. Но аз сама нищо не мога да направя, по принцип не съм индивидуален играч, работя с екипи. Вчера (четвъртък, 27 юни) се видях с някои от министрите, днес продължавам срещите. Става така, че идваш с едни приоритети, но като видиш какво се случва и какво мислят колегите, може и да ги промениш. Много важно е при определянето на приоритетите да се вземе предвид мащабната финансово-икономическа реформа, която протича в Европейския съюз. Това, което ние ще правим като икономически реформи, е част от общия проект в ЕС. От друга страна, България има доста специфична икономика, което налага по специфичен начин да прилагаме европейските разпоредби. Ето едно от първите предизвикателства, което е в моя ресор.
- Какви ще са законодателните ви инициативи?
- Имам идеи за промени в Закона за обществените поръчки. Оказа се, че някои от тях трябва да бъдат направени много елегантно, за да не противоречат на европейската директива. Това също е предизвикателство. Ще започнем с неотложното - групирала съм пакетите от закони. Едната група са финансовите, тази година излизат 12 европейски директиви. За приложението им в нашето законодателство има много добри екипи и в БНБ, и в МФ. Европейският финансов сектор е под стрес и това се отразява на законите, някои от тях трябва да синхронизираме до края на годината. Но те въвеждат повече регулации, докато при нас се искат по-либерални режими, затова трябва внимателно да се обмислят. Няма да чакаме обаче и още следващата седмица ще имам срещи и разговори във връзка със защитата на потребителите на финансови услуги. Другото е, че Европа върви към все повече регулации в икономиката, а ние искаме повече дерегулации. Значи трябва да се намери баланс. От една страна, да отговаряме на европейските изисквания и политики, от друга - това да бъде по най-подходящия за България начин.
- Защо се случва така, че закони и практики, които са добри в Европа, у нас не са ефективни, не могат да проработят?
- Много пъти съм се питала защо е така. Да вземем например нашия закон за защита на конкуренцията, който казват, че бил най-хубавият в ЕС. Не може да бъде най-хубавият, след като не работи. Очевидно механизмите за приложението му не са достатъчно добре изградени. В един закон трябва да се съдържат и условията за успешното му прилагане.
- Какво има да се прави по икономическата реформа, докъде въобще е стигнала?
- Преди да се правят реформи, на българската икономика трябва да се направи задълбочена оценка. Важен ориентир е оценката на Европейската комисия в рамките на конвергентната програма на правителството. За последните 2-3 години оценките са добри благодарение на финансовата и банковата стабилност, ниския публичен дълг и разумната фискална политика. Винаги обаче се набляга на необходимостта от структурни реформи. И тук нещата стават все по-неясни. Защото комисията оставя на българското правителство да прецени какви точно да бъдат реформите. Що се отнася до това какво се изисква спрямо българските условия, то е преди всичко висок и качествен икономически растеж, за да догоним европейските икономики.
- Как ще го постигнем, опитваме се толкова години?
- Това е много труден въпрос. Нобелови лауреати умуват с години как "да запалят двигателя" на икономиката и да ускорят оборотите. Три са основните фактора за растежа. Първият е да се изградят работещи механизми за конкуренция и нетърпимост към корупцията. Инвеститорите трябва да се чувстват равнопоставени, всички - малки и големи, да имат равен шанс. Това важи за обществените поръчки, за вътрешния пазар, за износа. Второ - търговията, и по-специално външната търговия, като че ли се неглижират, а там държавата има голяма роля. Европейският пазар стагнира и търсенето няма да нараства. Затова трябва да има политика за насърчаване излаз на нови пазари. Един от основните елементи на тази политика трябва да е търговското финансиране чрез Банката за развитие. За да расте, на българската икономика й трябва ръст и в износа, и вътрешно търсене. При него въпросът е как това да стане при ниските доходи и строга фискална политика. Третият фактор са инвеститорите, а те имат нужда от административна реформа, от работеща администрация. Това също се говори отдавна. Инициативата "Европа 2020" не са празни приказки и ние наистина неглижираме човешкия капитал. Навсякъде - и в бизнеса, и в държавната администрация, и в политиката трябва да се стимулира участието на хората със знания.
- Защо бягат инвеститорите от България, при положение че сме с най-ниски данъци и постоянно сваляме регулации?
- Един от първите, с които разговарях вчера, беше шефът на агенцията за инвестиции. Едно е да привличаш инвестиции, когато средата е идеална, и друго, когато има нестабилност. Исках да чуя какво правят в тази ситуация, за да задържат инвеститорите и по-специално българските. Да не говорим, че всъщност имаме единен европейски пазар, тъй като правилата за търговия са еднакви. Или чуждите инвеститори в България трябва да се чувстват така, както във Франция и Германия. И обратно - българските да не правят разлика у нас и зад граница. Но не е така и затова другата седмица ще имам среща с обезпокоени инвеститори. В този сектор също трябва да се правят реформи, а не роуд шоу. Аз мисля, че си заслужава да се инвестира в българската икономика, защото тя има неизползван потенциал. Имаме много интелигентна професионална класа, която не е ангажирана ефективно както в бизнеса, така и в публичната администрация. Това, което нямаме, ще го заложим като приоритети за развитие и вече говорих за тях. То трябва много бързо да стане, но бързането не трябва да е за сметка на качеството.
- Г-жо Бобева, кредитът на доверие, който бе даден на премиера Пламен Орешарски, бе като човек, който не е политическа кандидатура, а е експерт. След това протестиращите поискаха оставката на кабинета, защото не видяха независимост на решенията му. Ще се "еманципира" ли правителството от партиите?
- Аз съм демократ по убеждение и считам, че демокрацията е свързана с функционирането на партийна система и парламент. Приемам назначението си (като непартийна кандидатура) по-скоро като временна мярка. В партиите трябва да се привличат и експерти, които да работят за тях. Но партиите са в основата на една демократична система. Основният проблем у нас е, че много почтени хора, професионалисти, не искат да се занимават с политика. Имам един приятел, който е всеки ден на протестите, един от най-добрите и почтени икономисти в България. Той може да свърши много работа при всякакви ситуации. Но никога не се хваща с нещо, което да е свързано по някакъв начин с партия, защото счита, че това е нещо мръсно. Ние ще продължаваме да мислим лоши неща за партиите, докато се счита, че политиката е мръсна работа. Докато кадърните хора стоят извън партиите.
- Ще устои ли кабинетът на протестите, или те ще го съборят?
- Ще работя, докато имам тази възможност и докато министър-председателят иска да работя с него. Нямам нагласа за падане на кабинета, за оставки, не съм човек, който лесно се отказва. Сред министрите срещнах доста хора с идеи, които не ми се видяха уплашени. Но не се работи леко, когато хората викат под прозорците ти, не е лесно, когато четеш всеки ден за себе си нелицеприятни неща в медиите.
- Нямате ли чувството, че министър-председателят и министрите му малко говорят, не обясняват какво правят и какво са направили досега, какво смятат да правят? Предполагам, не са стояли със скръстени ръце...
- Повечето министри нямат опит в това отношение. Идвайки от школата на служебно правителство, аз заявих, че ще се отчитам всяка седмица пред колегите си и премиера. Смятам, че това е хубав режим. Аз съм обаче късметлийка, защото нямам министерство и оперативни задачи. Те отнемат по-голямата част от времето и не можеш да се заемеш с решаването на основни, стратегически задачи. Затова мога да се концентрирам върху важните неща, за разлика от тях. От 5 до 7 часа следобед всеки ден ще имам приемно време (без сряда, когато е заседанието на МС), в което всеки гражданин може да дойде със свои идеи за икономиката. Това съм го правила като търговски министър в служебния кабинет на Софиянски. Имаше доста разумни неща, неразумните пък бяха още по-интересни. Не може да се затвориш в един кабинет, това е доста рисковано.
- Как ще работите с министрите, чиито ангажименти се припокриват с вашите?
- Аз съм тук, за да подкрепям и помагам на ресорните министерства, свързани с икономиката, да споделяме идеи и да ги осъществяваме заедно, но няма да им се бъркам. Те си разбират от работата, да им дадем възможност да я вършат.
- Много голям проблем е междуфирмената задлъжнялост. Как ще се включите в неговото разрешаване?
- Това е един от приоритетите ми, в понеделник има работна група по този въпрос. Божидар Данев, председателят на БСК, говори за това вече 20 години. Някакви данни се оповестяват, икономическият институт на БАН показва съвършено различни числа... Затова ще ги събера тези хора, за да видим как стоят нещата. Ще очертаем проблема и ще го решаваме. Има много екзотични идеи за създаване на специални институции, които да правят сетълмент на междуфирмени задължения. Сигурното обаче е, че имаме много голям частен дълг. И по този въпрос трябва много сериозно да се работи. Нека да се видя с експертите и ще мислим как бързо да го решаваме.
- Навсякъде по света държавата и големите фирми си сътрудничат и изработват политиките за развитие на икономиката на съответната страна. Защо у нас такива сътрудничества предизвикват само скандали и корупция?
- У нас, ако един министър или дори министър-председателят, или вицепремиерът звънне на някоя голяма фирма и каже: "Елате да поговорим за нещо определено", той трябва да прави това и с една малка фирма например. В противен случай няма да е редно, установяват се дискриминационни правила и това вече не е пазарна икономика. Въпреки че по цял свят е практика правителствата да обръщат повече внимание на големите фирми. В крайна сметка те са големите данъкоплатци, които пълнят хазната, те са големите работодатели и плащат много пари за заплати и осигуровки. Това обаче в България не се е случвало. Мисля, че тази добра практика в почти всички развити държави у нас се изражда. У нас големите играчи имат репутационни проблеми, около тях винаги има някакви скандали, намеци за нещо не дотам чисто... Да, това може би е нормално за страна като България, тъй като големите предприятия до скоро бяха държавни, а държавата се ползваше с общонародно доверие. Докато за частниците въпросът не стоеше така. Сега, когато големите фирми са частни, техните собственици са богати, това все още се възприема с недоверие. Не знам, може би това е причината, но е факт, че държавата и бизнесът не сядат често на една маса да коват развитието на икономиката.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
