През 1978 г. Йордан Караджов, Румен Спасов и Христо Ламбрев се отделят от легендарната рок банда "Златни струни", в която са още братята Иван и Борислав Мишеви и Васил Найденов. "Сигнал" се ражда на 1 юни с "Може би" - песен на Тончо Русев, изпълнявана преди това от Доника Венкова. Стартът е мощен. Следват над 6200 концерта и 15 албума, чийто общ тираж гони милион продадени копия, рекорд за България. Днес в "Сигнал" са Йордан Караджов, Владимир Захариев, Александър Мариновски и Георги Янакиев. В различни периоди с тях на сцената са излизали Георги Кокаланов, Тенко Славов, Атанас Андреев и Симеон Пешев. Вече 35-годишната
група е наречена на паста за зъби. Това се случва в Сливен, докато били на турне все още със "Струните". Тогава у нас гастролира здравата унгарска група "Генерал". Данчо сънувал, че си говори с басиста й, използвайки рими, гравитиращи около "минерал" и подобни. Събудил се и разказал това на басиста Румен Спасов. През това време той тръгнал към банята с паста и четка за зъби в ръка. След момент се върнал и с казал триумфално: "Измислих: "Сигнал". Тяхното място в историята на българския рок е непоклатимо и до днес. Както и това на "Златни струни", наричана още "Юбилейна 69" в чест на 25-годишнината от 9 септември 1944-а. "Сигнал" успяха да пробият през тежката комунистическа система с рокендрол - истински музикантски и човешки подвиг за онази епоха.
- Господин Караджов, в сряда имате концерт за юбилея на "Сигнал" и втори рожден ден на внучката ви Ния. Кой от двата празника приемате по-лично?
- Тази тема е от най-драматичните в живота ми. Който не е бил на сцена толкова години, само той не знае какво се случва в душата на музиканта. Всички от групата сме много гузни пред семействата си. 35 години може би не са чак толкова много - на фона на половинвековните "Ролинг стоунс" и великата унгарската банда "Омега". Ще търсим и ще правим още много неща по пътя - но на висока цена. За тези три десетилетия и половина сме ощетявали родителите, жените, децата, а вече и внуците си. На концерта обаче ще се раздадем - както винаги.
- Защо се разпадна може би най-истинската рок група в България - "Златни струни"?
- Част от авторската ни музика беше тъмна и черна.
Пълен ъндърграунд - и то истински
А не този, който днес се опитва да се промъкне. "Златни струни" бяха като гръмотевица, като природно явление. Тъкмо заради това звучене тогава БНР и БНТ не искаха да ни пускат. Те настояваха за по-светли песни, а ние имахме само няколко от тях - бяхме ги направили специално, за да звучим по-често. Но не стигаха. Точно тогава излезе големият ни хит "Хатински камбани", а после "Забравен бряг", инструменталът "Хибрид", един кавър на "Канзас" на български и още доста неща, които старите фенове помнят и до днес. Това обаче не стигна и трябваше да поосветлим още малко музиката си, да й придадем повече слушаемост. И не заради институциите, а заради публиката. Където и да отидехме, салоните се пръскаха от публика. И то именно заради онова черно звучене, подобно на "Блек сабат" и много други великани. Тогава обаче Иван и Боби Мишеви, китара и барабани, не се съгласиха да променяме стила. За съжаление така се стигна до края на "Златни струни". С Румен и Христо решихме да поемем по друг път и направихме "Сигнал", а братята сформираха нова група, но тя не беше толкова успешна, както по времето, в което бяхме заедно.
- Как избирате каква музика да правите?
- Когато създаваш песен, я пращаш в пространството с послание и с внушение. Но само публиката решава как ще ги приеме. Феновете пеят отделни думи, строфи или цялото парче. Не вярвайте на тези, които казват: "Аз съм хитмейкър - за 5 минути правя чудеса". Това са смехотворни изявления, пълна глупост! Истината е, че хората решават какво искат да слушат. Те изобщо не обръщат внимание на нашите претенции и на мераци от сорта на "Сега ги разбихме!", независимо, че въпросната песен е звучала често по радиото и телевизията. Най-емблематичният пример е "Да те жадувам" - вкарахме я в двойния албум "Каскадьори", за да запълним бройката. А то какво стана? Еуфория! До днес завършваме концертите с нея.
- Какво ще се случи в "Арена Армеец"?
- Там ще бъдат двама от първите членове на "Сигнал" - Румен Спасов и Христо Ламбрев. На сцената ще се съберем оригиналната четворка, с която започнахме през 1978 г. - Владо Захариев - барабани, Румен - бас, Ицо - пиано и моята скромна личност, която свиреше на китара по онова време и пееше. На края на шоуто ще поканим и другите за поклон пред публиката. Румен напусна през 1991 г., Христо - през 2002 г. Ще изпеем 25 парчета - за около 3 часа. Ще изпълним за първи път "Нашата любов" - тя е за всички, които ни следват толкова години, където и да сме. Текстът е на Александър Петров, а героите са момче и момиче. Той е наш огледален образ - на "Сигнал". А Тя е публиката - описва всичко онова, което преживява с хитовете. Много прочувствено парче. Като гост пианист в шоуто сме поканили Краси Гюлмезов. Излизаме с най-модерното озвучаване и осветление, което България притежава в момента.
Ще има и 100 квадрата мултимедиа
на която ще се експонират картини, части от клипове.
- Съвсем наскоро бяхте в САЩ. Как мина турнето?
- Направихме там 9 концерта за 20 дни. Виждахме сълзите в очите на хората и как преживяват всяко парче. И на нас сълзите ни бяха на очите. Старите емигранти ни признаха, че въртят парчетата ни всяка вечер. Успехът беше 100-процентов. Дори говорихме за ново турне догодина. Бяхме в Чикаго, Детройт, Хюстън, Лос Анджелис, Лас Вегас и още на няколко места. Като видя самолет, ми става лошо.
- Защо тук и сега почти не се раждат рок групи?
- Може би заради промяната във времената. Не че днес няма рокбанди. Но нашият бунт беше друг. Борехме се да пеем на български и да тачим родното звучене. Актуалните пеят на английски и смятат, че глобалният свят ще ги оцени с едно парче в нета. Няма лошо, но когато пееш на родния си език, изражението ти е съвсем различно. Вярно е, че имахме кавъри - особено когато бачкахме в Кипър. Тогава един шотландец, Дейвид Хил, ни запита: Абе, имате ли ваши парчета? А ние вече бяхме издали към 12 албума. И му изпяхме "Сбогом". Той направо пощуря: Вие сте луди - защо правите кавъри? Обяснихме, че това са условията на собственика на клуба, където влизаха англичани, шотландци, норвежци, германци... Тогава Дейвид ми каза: Знаеш ли какво е изражението на лицето ти, когато пееш на собствения си език?
- Да, но и до днес хващате микрофона с Джон Лоутън.
- Дори двамата бяхме в Лондон на една сцена. Преди концерта го питам: Кой ще започне пръв? А той отговаря: Ти, защото вие, българите, направихте легенда от Free me. Голям човек! Подкосиха ми се краката. Така и стана - аз подхванах първия куплет на български, а той продължи после на английски. Но искам да кажа на нашите наследници музиканти - пейте на български! Дори ако е траш, ще ви разберат много по-лесно.
- Това ли казвате на дъщеря си Лора?
- Никога не съм я карал да става рокаджийка, да хуква с китарите и моторите. Дори съм доволен, че не тръгна по моя път - вероятно тогава щяхме да спорим много по-ожесточено. Тя постигна сама успеха си, сама се пребори за върха. Като баща съм безкрайно горд с нея!
- А като дядо?
- И като дядо съм на седмото небе!
Румен Спасов:
Ако не се продаваш, изпадаш от играта
И "Златни струни", и "Сигнал" са уникални в историята на българския рок. Но със "Сигнал" постигнахме значителна местна и международна популярност - изпълнявахме всичко. Докато при "Струните" имаше предел на възможностите. Независимо, че не съм в групата вече 22 години, я нося в сърцето си от самото начало. Проектът ми "Карамел" е отражение на опита. Сега правя музика, която на мен ми харесва и не следвам капризите на пазара, както навремето с "Балкантон". Казваха ни: "Момчета, албумът ви не се продава като предишния! Направете нещо, защото ще изпаднете от играта!" По това време бях бендлидер и тези разговори бяха много тежки с ръководството на "Балкантон". Те си бяха търговско дружество и се интересуваха само от продажбите! Никакъв идеализъм! Никакъв! Истината е болезнена, но това публиката не го знае и не я интересува! Тя, публиката е жестока по детски - или те харесва, или не! Това е! Сантиментите са за артистите! Има много условности, причини, грешки, успехи, пропуски! Но никога подлости!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
