Цветозар Вълков, политолог
София. Инициативата на Росен Плевнелиев е прекрасна. За пръв път български президент използва правомощието дадено му по закон да предлага теми за национален референдум. В обществото има разделение по тези въпроси и той като обединител на нацията е длъжен да излезе със становище по трите въпроса - за мажоритарното начало, за задължителното гласуване и за електронния вот. Няма по-хубав и демократичен начин за тяхното решаване от допитването до целия народ. Затова не виждам защо толкова много се стряскат в БСП. Ако има допитване, ще има кампания, в която всеки ще изрази позицията си и хората ще се ограмотят.
Според мен задължителнотто гласуване трябва да се въведе, но не както предлагат ГЕРБ - чрез парични стимули. Полезно ще бъде вотът да се насърчи чрез отстъпки в данъците. Идеята по принцип е добра, защото по този начин ще се намали тежестта на контролирания вот. Може би затова БСП и ДПС се стряскат толкова.
За електронно гласуване се говори от десет години. Мисля, че технологиите вече са достатъчно напреднали, за да се изпълнят критериите за прозрачност, тайна на вота и да се отстранят всички съмнения за злоупотреби. Всички следи остават в интернет и дори да бъде направена някаква злоупотреба, тя лесно може да бъде разкрита. Досега докарваха хора от Турция да гласуват, но никой не е превозвал гласоподаватели от САЩ.
При мажоритарния вот стоят два въпроса - доколко е полезен и какво искат гражданите. Общественото мнение е категорично на страната на мажоритарните избори. Смятам, че те трябва да съдържат в себе си и балотаж. Именно вторият тур ще позволи двамата най-силни кандидати да излязат на дебат един срещу друг и публично да спорят пред избирателите по своите идеи. За да не се получава криза на представителството, е нужно мажоритарният вот (на който да се избира половината или една трета от парламента) да бъде съчетан с пропорционален елемент и бариерата за влизане да падне на два или три процента. Мажоритарният вот по категоричен начин ощетява малките партии и коалиции, което трябва да бъде компенсирано.
Под строй до урните е фарс
гл. ас. д-р Чавдар Стоянов, юрист
Изключително спорните нови предложения за въвеждане на задължително гласуване предизвикаха остри, но предимно негативни реакции сред научните среди и гражданските организации. Те са, меко казано, смущаващи и абсурдни, защото се явяват абсолютно несъвместими с водещия конституционен принцип - чрез забрани не се стимулира и утвърждава демократичното развитие на обществото. Задълженията не могат да предизвикат активност и да върнат интереса на избирателите, отвратени от безпринципността в политиката. Пред урните отиват само мотивирани хора с ясни предпочитания. Политици като Николай Бареков имат основание - нужна е мащабна операция "Чисти ръце", а не забрани и задължително гласуване.
Самото предложение не носи консенсус, а разделя, явява се и конституционно недопустимо. Текстът на чл.42 а.1 от Конституцията е пределно ясен - право на гражданите да избират, а правото не се постановява, налага или вменява. То е иманентно присъщо на свободния гражданин и той може да го упражни, ако реши. Това са същността и смисълът на свободната воля, изборът е само личен, персонален, гласува се тайно. Референдум в този момент не е необходим. Избирателят може да се въздържи от предоставеното му право, ако прецени, че чрез неучастието си в изборния процес също демонстрира категоричност в своята позиция. Налудничави са опитите задължително да се накарат българските граждани да упражнят едно свое право. Изкуствената избирателна активност ще доведе до щети, каквито не сме и подозирали. Ако се следва този псевдомодел - да допуснем в изборното състезание само две партии и всеки под строй да избира едните или другите. И фарсът наистина ще стане пълен. Това ли се цели, има ли смисъл?
Първанов се оказа в разкрачена позиция
Хем е друг, хем е вътре в БСП
Кольо Колев, агенция "Медиана"
- Г-н Колев, как ще коментирате действията на Георги Първанов?
- За мен е нелепа политиката на г-н Първанов. Идеята, че можеш да направиш нов политически субект, да издигнеш алтернативна листа и да твърдиш, че си в тази партия, която има друга листа, е, меко казано, несериозна. Това е малко иди ми-дойди ми. Разбира се, то е смешно като аргументация, но целта е да се воюва именно за БСП, което е и основната мотивация на проекта АБВ. Тъй като г-н Първанов ясно си дава сметка, че напусне ли БСП, всъщност вече не може да участва в битката за партията. Битката за сваляне на ръководството е битката срещу Станишев. Затова той стои в тази малко смешна разкрачена поза - хем съм друг, хем съм вътре в партията.
- Това в крайна сметка не е ли разцепление на БСП, за което те категорично отричаха, че ще има?
- Разцепление би било, ако г-н Първанов успее да привлече значителна част от структурите и избирателите на БСП. Това тепърва предстои да се види. Имам сериозни съмнения в потенциала на АБВ да отцепи значителна част.
- Как се отразяват подобни скандали в управляващата партия на управлението на държавата?
- Няма никакво съмнение, че се отразяват негативно. Това е удар, от една страна, върху управляващата партия, от друга страна, удар върху излъченото от нея правителство, което, както знаем, е подкрепяно от ДПС, така че няма никакво съмнение, че политически трусове в ръководството на партията дават отражение и върху самото управление. Още повече, че г-н Първанов директно взе на въоръжение езика на протестърите и обвиненията му са просто едно към едно взети от опозицията.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com