Ако не осигуряват комплексно лечение, касата ще къса договора с тях
Доплащането в държавните е само 7%, сочи анализът на МЗ
Декапитализацията на 65-те държавни болници през изминалите две години се задълбочава. Това показва анализът на здравното министерство, който бе презентиран от зам. здравния министър д-р Бойко Пенков пред депутатите от ресорната парламентарна комисия тази седмица. Въпреки критиките на народните представители, че в него има доста неточности, докладът даде ясна представа за тежкото финансово състояние на сектора.
С 45 млн. лв. са се увеличили дълговете на 65-те държавни болници през изминалите две години. От 297 млн. лв. през 2012 г. в края на миналата година борчовете на държавните клиники достигат 342 млн. лв. Още по-бърз е темпът, с който нарастват просрочените им задължения за същия период - от 45 млн. те се утрояват на 119 млн. (заслуга за това имат и нормативните промени, с които се скъси драстично срокът за издължаване). За сравнение през изминалите две години дълговете на всички общински болници са се увеличили от 60 млн. лв. на 54 млн. лв., като просрочените са около 30 млн. лв.
Значително увеличение на дълговете през последните 2 Г. се наблюдава при около 1/3 от държавните болници. Сред тях са "Александровска" - с 200%, Пирогов - с 60%, "Св. Наум" - 60%, "Проф. Б. Бойчев" - 50%, и др. Увеличението на борчовете е най-вече за сметка на дълговете за лекарства и консумативи, показват данните в анализа.
Причините за декапитализацията и лошото финансово състояние на държавните болници са много. Сред тях са големината но болницата, видът и броят клинични пътеки, по които работи. Също така тежестта на пациентите и
наличието на спешно отделение в клиниката
Колкото по-голяма е една болница, колкото повече клинични пътеки работи и ако не прави подбор на пациенти, тя трупа по-големи задължения, сочат анализите. Друг проблем е селекцията на пациенти, която продължават да правят частните клиники за сметка на държавните. Също така структурата на приходите на държавните болници показва, че доплащането в тях е много ниско - около 7% от всички постъпления, и почти не расте във времето. Тоест - държавните болници нямат допълнителен източник на проходи извън касата и министерството, въпреки, че цените, по които плаща държавата често са занижени. В същото време в обществените клиники отиват най-тежките и разходоемки пациенти. Така няма как балансът им да е отрицателен. Допълнителен проблем при финансирането им, според депутати от здравната комисия, са и твърдите лимити по НЗОК, които се наложиха от изпълнителната власт за клиниките през тази година. Заради не доброто разпределение на парите те ощетяват масово държавните болници, в които иначе отива най-големия поток хора. Не на последно място причина за лошото финансово състояние на държавните лечебници е лошият мениджмънт. Според здравно министерство
в не малко от тях откровено се краде
Процесът на декапитализация на държавните клиники се очаква да продължи. Причината е, че в много от тях разходите надвишават приходите. Най-вероятно заради това и МЗ се опитваше да ги продаде. Партиите обаче не позволиха това да стане, защото тези клиники са важни със социалните си и медицински функции - да лекуват бедните хора и да бъдат инструмент за прокарване на здравни политики.
За да спре потъването на държавните клиники, здравно министерство предлага няколко мерки. Сред тях е въвеждането на задължителна здравна карта,разделянето на пакетите на касата и продажбата на обособени части от дворовете им за покриване на дълговете. Също така по-строгият контрол над разходите им от комисия в МЗ, която всеки месец наблюдава харчовете. Спорно е обаче доколко плановете на МЗ ще проработят. Причината е, че ведомството на практика подготвя нови рестрикции във финансирането на болниците през следващата година. Това са изискванията за т. нар. комплексно лечение на пациентите. Ако клиниките не могат да го осигурят, те ще губят право на договор с НЗОК. За да се доберат до договор, най-вече държавните и общинските болници са принудени да правят "обединения"-консорциуми, с които да работят с касата. Така обаче лекарите ще получават финансиране само по една клинична пътека за всеки пациент, който е лекуван в повече от една от болниците в консорциума. Тоест клиниките ще се декапитализират още по-бързо.
МЗ обмисля още един вариант за финансиране
Здравно министерство обмисля доста нови идеи за промяна на финансирането на медицинската помощ. Една от тях е въвеждането на "пакетно финансиране". Това означава здравната каса да плаща еднократно за осигуряването на цялото лечение на един пациент по дадена диагноза във и извън болницата, обясни зам. здравният министър д-р Бойко Пенков. Т.е. НЗОК да плаща веднъж за всички посещения на пациента при специалист, за лежането му в болница, за рехабилитация и наблюдения след това, а участниците да си поделят средствата, допълни той. Ако пациентът бъде хоспитализиран отново, защото не е лекуван добре, средствата, които ще получат участниците във веригата, ще са с 50 % по-малко от предвидените, каза още д-р Пенков. Подобен модел на финансиране работел в Холандия, където удовлетвореността на пациентите е много по-голяма.
ОТЛИЧНИЦИТЕ
Само 11 от 65 държавни болници нямат натрупани загуби от минали години и текущият им финансов резултат за 2014 г. е печалба:
1. „МБАЛ „Д-р Стамен Илиев" АД, гр.Монтана;
2. „МБАЛ „Св Анна" АД, гр.София;
3. „МБАЛ – Шумен" АД, гр. Шумен;
4. „УМБАЛ „Св. Иван Рилски" ЕАД, гр. София;
5. „СБР – БМБ" ЕАД, гр. Бургас;
6. „МБАЛНП „Св. Наум" ЕАД, гр. София;
7. „УМБАЛ „Д-р Георги Странски" ЕАД, гр. Плевен;
8. „СБР-Марикостиново" ЕООД;
9. „СБР – Тузлата" ЕООД, гр. Балчик;
10. „СБДПЛРПФЗ „Св. Петка Българска" ЕООД, гр. Велинград;
11. „СБАЛББ – Троян" ЕООД.
Източник: МЗ
НА РЪБА
22 са държавните болници в изключително лошо икономическо състояние. Освен че са декапитализирани, те отчитат и отрицателни стойности на общо собствения капитал в края на 2014 г. Според здравно министерство 9 от тях са в най-тежко състояние:
1. „МБАЛ - Пловдив" АД, гр. Пловдив;
2. „МБАЛ „Проф. д-р Параскев Стоянов" АД, гр.Ловеч;
3. „МБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович" АД, гр. Ст. Загора;
4. „УМБАЛ „Александровска" ЕАД, гр. София;
5. „СБАЛДОХЗ" ЕООД, гр. София;
6. „СБДПЛББ – Радунци" ЕООД;
7. „СБАЛББ – Перник" ЕООД;
8. „СБАЛЛЧХ" ЕООД, гр. София;
9. „СБАЛПФЗ - София област" ЕООД.
Източник: МЗ
Най-много дължат за лекарства
Задълженията на 65-те държавни болници към края на 2014 г. са 342.430 млн. лв. Най-много от тях са за лекарства и медицински консумативи - 55.98%:
Задължение Стойност в млн. лв.
За медикаменти 119.346
За консумативи 57.44
За електроенергия 3.61
За топлоенергия 2.8
За храна 4.432
За горива 0.8862
За ДМА 8.942
За материали 8.064
Други 13.779
Към свързани предприятия 0.803
Към свързани предприятия 0.903
По търговски заеми 1.098
За заплати 44.274
За осигуровки 11.976
За данъци 6.137
Други краткосрочни 28.204
Провизии 3.299
Дългосрочни задължения 26.797
Източник: МЗ
119 млн. лв. са просрочените борчове
Задължение Стойност в млн. лв.
За медикаменти 65.685
За консумативи 31.310
За електроенергия 2.079
За топлоенергия 1.130
За храна 1.723
За горива 0.205
За ДМА 2.657
За материали 3.994
Други 7.79
3а търговски заем 0.47
За заплати 0.537
За осигуровки 0.399
За данъци 0.727
Други 1.168
Източник: МЗ
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
