Дългото българско завръщане

Дългото българско завръщане | StandartNews.com

"Има ли работа при вас?" е най-често задаваният въпрос на тази станала вече традиционна среща между завършили образованието си в чужбина млади българи и чуждестранни инвеститори.

Неформалната трудова борса се организира за трети пореден път. Над хиляда са участниците в тазгодишната. Една трета от кандидатите за работа търсят места в управлението и бизнес-администрацията, а близо половината се интересуват от маркетинга и консултантските услуги. 51 % заявяват, че вече са се върнали в България или ще го направят непосредствено след дипломирането си.

Предложенията за престижни места с добра заплата и възможности за издигане в кариерата или дори само за стаж са далеч по-малко от запитванията. Подборът е сложен и често задължителните интервюта и тестове се провеждат в рамките на три и дори шест месеца до окончателното решение по подадените заявки.

"Сименс-България" предлага свободни места за инженер по медицинска техника и юрисконсулт. "Трудно намираме инженери", казва шефката по подбора на кадри в компанията Мария Петрова. Под ръководството на Ивайло Василев в държавната фирма "Ръководство въздушно движение - РВД" работят 230 авиодиспечери. Завърналият се от Австралия бивш емигрант смята да привлече още поне 35 млади служители на възраст до 30 години. "Имаме над хиляда молби за работа, като много от тях са от млади българи в Холандия, САЩ, Австралия, Великобритания и Германия", казва Василев.

31-годишният Ивайло Тихолов живее от 13 г. в Атина, завършил е информатика. Сега е безработен. Докато следвал, за да се издържа, работел на различни места - разнасял пици "на черно" със собствения си мотор, работел като куриер. Заплащането било нищожно, освен това не получавал компенсации за трудови злополуки, каквито на няколко пъти имал. "Напатих се с работодатели, тежка работа и тежък живот. Затова искам да се върна и да работя по специалността си в родината", обобщава одисеята си младият варненец.

27-годишният Велин Пеев се е завърнал преди пет години от Белгия, където завършил магистратура по международни икономически отношения. "Не вярвам след падането на ограниченията за наемане на българи от 1 януари 2014 г. много мои сънародници да си намерят квалифицирана работа в Западна Европа, не на последно място заради езиковата бариера. В Белгия работодателите задължително изискват от кандидатите да владеят свободно френски, фламандски и английски. Освен това животът там е много скъп и след разходите за прехрана, режийни, транспорт и особено за квартира си на нула", споделя Пеев.

Преди две години и половина той е заел с конкурс място в Министерството на финансите и смята, че работата в държавната администрация е доста добър избор за завършващите в чужбина млади българи. "Има много митове за връзкарството при назначенията в министерствата, но не всички са правдоподобни. Не е вярно, че сме зле платени или че нищо не правим. Всъщност непотизмът съвсем не е само българско явление. И в Белгия шефът на "Нестле" има племенник, за чието назначение няма как да не се погрижи...", твърди младият финансист.

Според него освен носталгията по роднините, приятелите и родината, силен фактор за завръщането на много млади българи обратно в страната им са увеличаващите се възможности за успешна кариера. "Бих обмислил и сега всяко предложение за работа на Запад, но ще бъда много критичен към избора, защото познавам "подробностите" на подобна алтернатива. Не виждам бъдещето си извън България. Тук ми е добре. Ще ми се младите хора в България да успяват да осмислят вярно и добре своите цели. Още по-важно е обаче да осъзнаят как да ги постигнат чрез почтени средства", заключава Велин Пеев.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай