Изтокът винаги е привличал погледа на руските царе
Всъщност по-добре е да се каже - към началото на Азия. Защото местата, накъдето съм се запътил през ноември 2014 г., са първите на Земята, които Слънцето огрява всяка сутрин. Целта са ми лекции в един от най-модерните руски висши училища - Федералния Далекоизточен университет във Владивосток. Летя през Москва заедно с моя вечен съратник по пътешествия Младен Станев и още трима наши приятели.
Руският Далечен Изток включва източната континентална част на грандиозната страна, както островите Сахалин, Врангел, Курилските, Командорските и Шантарските архипелази. Общо той обхваща невъобразимата площ от над 6 милиона кв. км, което е 36% от територията на Руската Федерация. На нея обаче живеят едва 5% от нейното население или 6.3 млн души. Съвсем естествени са огромните разлики в климата, вариращи от от континентален на север до мусонен на юг.
Трудните условия за живот се компенсират от неизчерпаемите суровини на Далечния Изток. По бреговете на Тихия океан и в пълноводните реки
се лови повече от 40% от рибата на руския пазар
Пак там се намират около 35% от дървесните ресурси на страната. Но богатствата на този район са най-вече под земята. Далечният Изток заема едно от първите места в света по запаси на полезни изкопаеми. В недрата му са 50% от златото, 80% от оловото и цинка, както и 98% от диамантите на Русия. В тях са и огромни залежи от въглища, нефт, желязна руда, живак, волфрам, титан и още много важни материали.
Всичко това кара руснаците от ранни времена да се насочат към усвояването на Далечния Изток. Тяхната експанзия започва през ХVII в., когато отрядите на казаците покоряват местните племена на евенките, нанайците, удегейците, ителмените и много други народи. В 1632 г. е основан Якутск, а през 1647 г. - зимен лагер на Охотско море, който после ще прерасне в първото руско пристанище на Тихия океан - Охотск.
В средата на столетието воденият от казаците Поярков и Хабаров авангард излиза на Амур и се сблъсква със севернокитайската империя Цин. За тази експедиция са запазени подробни записки, откъдето се вижда как Ерофей Хабаров иска данък и подчинение на цар Алексей Михайлович от приамурските народи, повластни на Поднебесната империя. Те съответно се обръщат за помощ към цинските власти и започва ожесточена война, траяла няколко години. Русите са принудени да отстъпят и в резултат на Нерчинския договор те връщат на Китай територията на току-що образуваното Албазинско воеводство. Определена е границата и търговските отношения между държавите.
В самия край на ХVII в. казашките атамани Атласов и Козиревский излизат на Камчатка, а в началото на следващото столетие полуострова е включен в границите на Русия. Междувременно в държавата настъпват радикалните промени на Петър I Велики, основал могъща империя. В 1724 г. той изпраща Първата Камчатска експедиция, водена от шведа Витус Беринг. Само шест години по-късно отново под ръководството на Беринг руснаците стъпват в Америка и започват нейното усвояване.
Руското настъпление се засилва през XIX в., когато империята Цин навлиза в траен упадък. През 1840 г. тя е въвлечена в непосилна война с Англия и Франция и силите й са изцяло изнесени на юг - към провинциите Макао и Гуанджоу. Руснаците не пропускат да се облагодетелстват от проблемите на съседа и вземат активно участие в разпределението на наследството на Поднебесната империя. През 1850 г. лейтенант Невелский основава застава на устието на Амур, възползвайки се от бездействието на цинската администрация. На 14 май 1854 г. генерал-губернаторът на Източен Сибир, граф Николай Муравьов,
организира по реката експедиция от 800 мъже, качени на парахода "Аргун",
48 лодки и 29 сала. Доставени са боеприпаси и бойци за гарнизоните на завладяната китайска територия и за град Петропавловск Камчатски. Година по-късно по реката е спуснат втори отряд от 2500 войници.
След тях идва цивилното население и бързо се появяват нови селища като Иркутское, Богородское, Сергеевское и други. Епопеята на усвояването на този район завършва с подписания през 1858 г. Айгунски договор с Цин, съгласно който десния бряг на Амур и Приморския край минават официално към Русия. Днес руският Далечен Изток граничи с Китай на юг и югозапад, с Корейската Народнодемократична република в крайния юг, Япония на югоизток и със САЩ в Беринговия пролив на североизток.
Наред с положителните черти, районът има и сериозни проблеми. Главен е въпросът за изключително слабата населеност в сравнение с околните страни. По този повод Владимир Путин казва: "Ако в близко бъдеще не предприемем практически крачки за развитие на Далечния Изток, то след няколко десетилетия руското население ще говори на китайски, японски и корейски език". Затова руският президент преди няколко години предложи създаването на икономически алианс с Европейския съюз, който да обхваща територията от Владивосток до Лисабон. Кризата от 2014 г. поставя под въпрос тази тенденция и все повече изкарва на преден план отношенията със съседите. Така или иначе в руската позиция главно място заема Владивосток, града, към който съм се запътил и аз.
Най-големите диамантени находища
В северозападната част на руския Далечен Изток се намира най-богатия на диаманти район в света. Само в автономната република Саха (Якутия) се намират 80% от запасите на страната. А световно известни са рекордьорите сред диамантените залежи, носещи имената "Мир", "Айхал", "Удачное" и др.
Бензиностанция на Поднебесната империя
Напоследък се налага мнение, че района става суровинен придатък на големите съседи и по-специално на Китай. След създаването на нефтопровод от Източен Сибир мнозина говорят за Русия като "бензиностанция" на някогашния враг - Поднебесната империя. Експерти като Сергей Лузянин обаче смятат, че "става дума за нови стъпки в атомната и електроенергетиката, за доставяне на сгъстен газ и строеж на газопроводи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
