Да заложим на образование, земеделие и индустрия

Да заложим на образование, земеделие и индустрия | StandartNews.com

Нужни са ни стабилност, сигурност и справедливост, за да има ръст на икономиката

Трябва да спрем да мрънкаме и да запретнем ръкави - тогава ще видим светлина в тунела, казва Стефан Шарлопов

Растеж и стабилност. Финансова политика. Инвестиции. Експорт. Това са темите, които бизнесът и кабинетът ще обсъждат по време на осмата дискусия от националната кампания "Да! На българската икономика", организирана от вестник "Стандарт". Как може да помогне държавата на предприемачите и как бизнесът сам да реши проблемите си, отговаря за "Стандарт" бизнесменът и собственик на "Шарлопов груп" Стефан Шарлопов. Въпреки инвестициите си в туризма на горещите въпроси за развитието на сектора и летния сезон Шарлопов ще отговори в друго интервю на страниците на в. "Стандарт".

- Г-н Шарлопов, кое е най-важното нещо, което трябва да се промени, за да увеличим ръста на икономиката?

- Ценностната система на българина. И имам усещането, че нещата вече се променят. Все повече хора дават пари за благотворителност, вместо просто да си правят "пиар" с дарения. Обикновени хора помагат на обикновени хора. Отделят от залъка си, от нищото, което имат. И тази тенденция е много показателна за ценностната система на българина, която в последните 25 г. беше унищожена до неузнаваемост. Преди четвърт век започна пълна разруха - на икономиката, на ценностната система, опростачване на нацията. Аз чувствам, че разрухата като че ли приключи. Когато говорим за икономика - фундаментът на една държава е ценностната система на народа. Икономиката не може да се развива във въздуха. На нея й трябват образовани, правилни хора, с ценностна система. Които могат да допринесат за създаване на придадена стойност. Това е икономиката. Ако нямаме основата, това означава, че се развиваме въпреки всичко, а не благодарение на нещо. Кадрите, хората - това е арматурата на фундамента на една държава. Какви бяха героите на обществото преди 25 г. и преди 5 г. - крадци, мошеници, диверсанти, тарикати. Вече не е модерно да си големият тарикат, който нищо не прави, но е прибрал нечии или някакви пари. Нещата започнаха да се променят и това не може да се оспори. Появяват се предприемачи - сериозни хора, при това не малко. Слагам и себе си в тази категория на инвеститорите. Въпросът е държавата да не им пречи. Трябва да свалим шапки на всеки предприемач, без да визирам себе си. Защото това е принадената стойност на държавата. Това е двигателят. Техните усилия и безсънни нощи са само за уважение. Защото "предприемач" на база на опростачването на нацията беше дълго време мръсна дума. И това спъваше развитието. Да дадем пример с Германия. С български инат взех и пуснах в експлоатация отново един хотел в Палменвалд, въпреки че самите германци не смееха да се захванат с този проект с години. След като показах на германците как се работи и какво една българска кратуна може да направи, те проявиха нужното уважение. Дали е лицемерно? Не искам да твърдя. Но когато се разхождам в града, от повечето магазинчета и кафенета изскача по един германец, който казва: "Господин Шарлопов, да ви почерпя кишвасер /немска ракия/". И отношението им е много ясен показател защо онова общество се развива по-добре от нашето. Защото към можещия и този, който рискува, там обществото се отнася по съвсем различен начин. В този град на 3 март в центъра се разнася българският химн и се вдига българското знаме. Аз имам стимул като предприемач да инвестирам там, където получавам уважение. Това не ми решава проблемите. Проблемите с бизнеса си ги решавам сам - на база на рискове, виждане, безсънни нощи. И ако успея - добре. Ако не - е за моя сметка.

- Все пак държавата сигурно може да помогне на предприемача, за да му излезе сметката. Какво трябва да се направи в тази посока?

- Нужна ни е на първо място стабилност. Защото ако пак тръгнем в рестарт или в обратна посока, това ще е пагубно за държавата. По простата причина, че това упражнение го правихме няколко пъти. И след всеки стоп ни трябва 1-1,5 г., докато колелцата започнат леко да се въртят напред, а не назад. В момента те мърдат, при това напред. Значи е необходим импулс от цялата нация, за да могат колелата да увеличат скоростта. Това, разбира се, не дистанцира държавата, а напротив. Необходимо е държавата да не пречи на бизнеса. Да помага за общата обстановка в страната, за да се увеличи скоростта. Кметовете не бива да седят, да гледат отстрани и да попипват булките в кабинета, а също да полагат денонощно усилия, за да подобряват средата. Те трябва да подпомагат бизнеса и усвояването на европейските фондове, които са огромен шанс и не бива да се пропуска нито една минута работа. Бизнесът обаче също не може да се деангажира от този процес. Сега е моментът да запретнем ръкави, за да дадем и ние своя дан. Нужна е воля, за да се получи импулс. Защото това е нашата държава. Тя не е на някой друг. От нашите усилия зависи как ще живеят децата ни в нея. Ние сме на години и вече си казваме, че може би трябва да намалим скоростта. Но те ще ни питат след време: "Какво стана? Защо не оправихте държавата?" И ние ще трябва да гледаме с наведена глава, да мачкаме каскета и да се оправдаваме ли? Това не върши работа.

- Само със стабилност ли може да помогне държавата на бизнеса?

- Нужна е и сигурност. Не може една силна, репресивна машина, каквато е държавата, да бъде разигравана от някакви мишоци. Да не можем да се оправим с битовата престъпност, която е голям бич. Не мога да приема това. Вътрешно министерство, прокуратура, армия, съд, полиция, всички трябва да работят в строго изградена система, докато ги смачкат. За това ние плащаме данъци - за да осигурим сигурност на обществото. Чудесен е фактът, че има категорични резултати в борбата с контрабандата. Тя е не по-малък бич за нормалния бизнес. Защото не можеш да имаш такъв и да се развиваш в неконкурентна среда, породена от контрабандата. Няма как да се случи това. Така че - евала! Има резултати - идват милиарди от мерките. Сега въпросът е те да станат още повече. Най-важен е въпросът обаче за какво ги използваме тези пари. Чудесен е фактът, че в момента се говори за балансиран бюджет за няколко години напред. Ами хайде де! Всеки човек би трябвало да знае, че когато имаш дефицит, той отнякъде трябва да се покрие. Не може само да се изписва на хартия и да се увеличава. И после да си говорим, че държавата ще вземе кредити. Защото колко може да вземе, при положение, че ние сме изпапали с 3% или с 5% повече, отколкото сме произвели. Ами в едно семейство също е така. Ако харчиш повече, отколкото получаваш, взимаш кредити и влизаш в обратна спирала. Така че правенето на балансиран бюджет, борбата с контрабандата са позитивни тенденции.

- Това достатъчно ли е обаче, за да се развива бизнесът?

- Нужна ни е и справедливост. И това е пряко свързано с ценностната система на българина. Една от причините тази ценностна система да бъде буквално съсипана през последните 25 г., е липсата на справедливост. Защото сигурността понякога сме я решавали сами. Което не е наша работа, но така сме се оправяли и такива са законите на улицата. Справедливостта обаче как можеш да я решиш ти сам? Никак. Ние имаме огромен дефицит на справедливост. И това е свързано директно с демотивацията на българина да се развива. И стигаме до образованието, което е арматурата на фундаментната плоча на държавата. Защото без образовани кадри, без хора, които знаят за какво става въпрос и участват в процеса за повишаване на БВП на страната, ние няма накъде да вървим. Изумително е, че в България има глад за кадри и в същото време има безработица. И в това няма логика.

- Може би мързелът на българина всъщност е липса на стимул?

- Не вярвам в това, което в последно време се твърди, че българинът е станал хипермързелив. Да, загубил е някои свои трудови навици. Но той е немотивиран. На времето работихме на няколко места едновременно. Занимавахме се с много неща от сутрин до вечер, за да можем да живеем добре. Българинът трябва да разбере, че формулата, която ще го изведе напред, е труд, постоянство, амбиция и позитивизъм. Сложете обратни по смисъл на тези думи и ще видите какво уродливо нещо ще се получи. Което няма да даде със сигурност добър резултат. За да имаме достатъчно висока безработица и липса на кадри, това означава, че в образователната система не просто нещо куца, а е спряло. Държавата и бизнесът, но основно държавата, трябва да направят категорични промени. Защото това е онова, което или ще ни изстреля напред, или ще ни върне много назад. Това днес е проблем, но след 3-4 г. ще е трагедия. И ще се наложи да внасяме работна ръка отнякъде. Което пак не решава проблема, а временно запушва дупките.

- Трябва ли бизнесът да увеличи заплатите, за да получи насреща по-качествена работа?

- Заплатата е възнаграждение за свършена работа. Нека първо свършим работата, а тогава ще дойде и възнаграждението. Знаете ли колко е унизително да търсиш кадри и всеки на интервюто първо да пита каква е заплатата. Вместо да каже какви са възможностите му, какъв принаден продукт ще даде за моята компания. И тогава, естествено, ще дойде и въпросът за заплатата. Не може да се очаква, че служителят трябва да бъде субсидиран от собственика на компанията. Че няма да създава принаден продукт както за себе си, така и за бизнеса, а ще очаква да му се плати сумата, която има в главата си. Пари, които служителят иска да получи, без да работи, без да се изпоти, без да си задава въпроса за фирмената политика, за лоялност към компанията. И да очаква да получава пари, които да му осигуряват спокойно ежедневие. Първо дай, после ще получиш. Моите кадри не ме напускат. Да не би те да получават някакви феноменални заплати? Аз не ги задържам с пари. Аз не мога да купувам децата си с пари, защото би означавало, че не ги обичам. Същото важи и за кадрите, които работят при мен. Те получават заплатите си точно навреме, винаги уважението ми и премии, когато изпълнят поставените от мен задачи. Сигурно има и друг тип работодатели, но точно затова човек може да избере компанията, за която да работи. Сега е времето да говорим по тези въпроси. Трябва да го правим и да даваме с усилията си позитивен пример, а не само да стоим вкъщи, да се чешем по главата и да раздаваме критики. И все някой друг да ни е виновен. Това не носи нищо добро.
Затова и приех да участвам в предаването "Звездни стажанти". На първо място, има благотворителна кауза. Второ - това е една нова територия, в която искам да изпитам себе си. Трето - една позитивна думичка да хване някой от зрителите, пак е движение напред. А там се правят правилни изводи, дават се съвети и се осмисля фактът, че 45 дни съм си оставил оперативното управление. И там стигнах до извода, че бъдещето е на младите, необременените, креативните, готови да инвестират в себе си. Исках да предам синтезирано опита си на по-млади хора. И някои от участниците се представят по-добре и от реалните бизнесмени.

- Кои трябва да са приоритетните отрасли за развитието на страната ни?

- На първо място безспорно е селското стопанство. Ако погледнем назад към историята, от всяка криза винаги ни е изваждало селското стопанство. Екологичната и вкусна храна има неограничен пазар. Нужни са целенасочени усилия в тази посока за развитие на животновъдството, овощарството, зеленчукопроизводството, добиването на билки и горски плодове. В Родопите например е най-голямата концентрация на билки в света. И ако се насочим в тази посока, можем да използваме конкурентното предимство на собствената си държава. Нещо, което не правим в последните години. Добре, че фокусът е изместен от монокултурите. Чудесно, че министерство на земеделието има реален поглед. Но трябват още много целенасочени усилия, за да се превърне това в тенденция. Трябва да заложим на онова, което ни е спасявало в годините. В много близко бъдеще не трябва да остане и един квадратен сантиметър необработваема земя в България. Ако ще за това да се наложи данък върху необработваемата земя. Това е национален капитал, който ние не използваме на 100%. За радост обаче тези необработваеми площи златна земя стават все по-малко. Не е срамно да се занимаваш със селско стопанско производство. Даже е доста доходоносно. И всеки умен мъж или жена би могъл да се справи, да живее добре и да получава един много сериозен доход - от принадената стойност на продукта, който произвежда, или допълнен от европейските субсидии. Сметките са елементарни. И няма нужда да си говорим като навремето - "Учи, мама, за да не работиш!". Това е пълно безумие. За радост се чуват през последно време и други приказки - "Учи, мама, за да работиш". Вторият приоритет трябва да е индустриалното производство. Мина времето, когато се говореше, че всичко е разрушено и нямаме производство. Българинът е предприемчив и много устойчив човек. Той е като дрян. Натискаш го, натискаш го, докато дойде един момент - изправи се и те плесне по очите. Вижте статистиката и ще се уверите, че вече имаме възраждане на индустрията в България. Макар и ръстът на БВП да не е огромен, той е значим по време на глобална криза. Това е вследствие именно на индустриалното производство. Тези инвестиции са здрава основа, тенденция и възможност да се гради с перспектива. Защото само с алъш-вериш не става. Не може и само със строителство на апартаменти, които да се продават. Пак не става. Трябва да търсим фундамента. А той е в образованието, селското стопанство и индустриалното производство на България. Трябват ни млади, грамотни, подготвени хора. И това е, което държавата и бизнесът заедно трябва да решат. Ако успеят, ще имаме основание да гледаме напред. Радостно е, като че ли разрухата спря. Сега е време за градеж, за съзидание, за труд, постоянство и амбиция и позитивизъм. Време е да спрем да мрънкаме и да запретнем ръкави. Да спрем с интригите, негативизма и важниченето. Защото това е чиста загуба на време. Държавата и кметовете трябва да свършат своето, бизнесът също да се поизпоти и само тогава ще видим светлината в тунела, при това не от идващия насреща влак. Аз съм морски капитан и не забравям, че ние се возим в една лодка. Когато има буря в морето, на никой не трябва да му минава през акъла да сменя капитана, защото това означава веднага потъване на лодката. Не трябва да се мъчим да правим пробойни, за което има опити всеки ден. А да правим обратното. Не може да сме загледани само в своята малка паничка. Трябва да гледаме държавата. И аз съм държавата, и децата са ми държавата. И ако бизнесът не мисли по този начин, тогава какво ще стане? България има голям потенциал.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай