Напускането на Росен Петров е пореден знак за разпада на ББЦ
През февруари направо по телевизията водещият Росен Петров се врече тържествено във вярност на Николай Бареков. В тв ефир му подари офицерския си кортик и със сълзи на очи и клетви в честа на пагона постъпи в "България без цензура". Десет месеца по-късно Петров ненадейно напусна партията с надежда за цивилизован развод - "без водене на самоубийствени войни, заклеймяването с предателства, с продажби".
Благодарение на яростната харизма на друга тв звезда - Николай Бареков, както и на изобилните финансови инжекции от една покойна банка, ББЦ се превърна в сензацията на годината - в коалиция с ВМРО вкара двама депутати в Европейския парламент на евроизборите, а на парламентарния вот в компанията на партия ЛИДЕР и Земеделския народен съюз събра 186 хиляди гласа.
Възникнала като типична протестна формация
събрала шарени фигури, крила и групи, ББЦ започна бързо да се рои - редиците й напуснаха Калина Крумова и Ангел Славчев, а също и цели местни организации в комплект със структурите на "Евромайки".
С влизането в парламента, а също и с неизбежното дистанциране на Бареков поради ангажиментите му в Брюксел, прекръстената на Български демократичен център (БДЦ) формация като че ли загуби цел и посока. Кръговете на ЛИДЕР, ЗНС и ББЦ в депутатската група имат различни интереси и бутат каруцата в различни посоки.
Като главна причина за напускането си Росен Петров открои липсата на съгласуване на политическите действия. Случило се, докато той самият обяснявал необходимостта от стабилност на управлението и неуместността на провеждането на избори през зимата, по съседния тв канал Бареков да защитава точно обратната теза. Няма по-бърз път към разпада за една партия от ситуацията, в която всеки си говори, каквото му хрумне, без да слуша колегата си.
БДЦ остана извън управляващата коалиция, но в същото време не зае и мястото на еднозначна опозиция. Техните депутати гласуват разнородно - понякога подкрепят управляващите, понякога - не. В коалицията се разми и идейният профил на трите формации. Излетялата върху вълната от недоволство ББЦ трудно мели вода с либерално-корпоративната ЛИДЕР.
Извън конфликтите в ръководството, ББЦ почна да губи стратегическото си предимство -
да чува гласа на малкия човек
в дълбоката провинция. Партията набра сила именно в разгара на националните турнета на Бареков, където той застъпваше местни каузи, пренебрегвани от останалите политически сили. От изборите насам практически агитацията на партията в страната е спряна, организациите по места се разотиват и клубовете затварят врати.
При зачеването си ББЦ се позиционира като радетел за незабавна чистка на "авгиевите обори" на властта, като терминатор на оялите се върхушки на ГЕРБ, БСП и ДПС. В тази връзка тяхната пропаганда се улиса в компроматни атаки и лични нападки срещу лидерите на тези партии. Опитът показва, че без сериозна и вътрешно непротиворечива програма за управление, опирайки се само на критики, заяждания и мрънкане, с времето всяка протестна партия е осъдена на загуба на идентичност и на вътрешен разпад.
Състоянието на свободно падане на ББЦ може да бъде спряно само със спешни организационни и политически действия, както и със стягане на местните организации за изборите през есента. В хлабавия екип на Бареков засега обаче не се забелязва осъзнаване на влошаващата се ситуация, нито някакви намерения за съвместни действия по овладяването на кризата. След известно време ще разберем и отговора на загадката - дали ББЦ ще мине под рубриката "Тя танцува само едно лято".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
