НЕК е бездънна черна дупка, която трябва да се закрие, казва Кирил Домусчиев
- Г-н Домусчиев, вместо обещаното намаление на цената на тока за индустрията от 1 юли ще има покачване на цената. Как ще го коментирате ?
- На практика КЕВР предлага от 1 юли таксата "Задължения към обществото" да се вдигне от 18.93 лв. на 40.21 лв., което е ръст от 212.4%. В крайна сметка след прилагане на наредбата за компенсации, която е по евродиректива, за предприятията, които консумират над 10 гигаватчаса, увеличението ще бъде с 20%. Така тези 18.93 лв. добавка ще станат 21.28. Което представлява един много сериозен процент за т.нар. базова индустрия, която е енергоинтензивна и още повече влошава конкурентоспособността на продукцията им. А предприятията ни трябва да се конкурират с компании от ЕС и цял свят в момент, в който цената на електроенергията на борсите е много ниска. Факт е, че България е с най-високата цена на тока до момента. Парадоксалното е, че вместо да се търси намаление, индустрията ще понесе поредно сериозно увеличение. За някои предприятия електроенергията има значително участие в себестойността на продукцията - 40, до 70% примерно за торовите заводи. И това са стратегически индустрии - металургия, химия, стъкларска промишленост, биотехнологии, покрай които съществуват и много други малки и средни предприятия като поддоставчици и подизпълнители. В крайна сметка всеки трябва да разбере, че бизнесът пълни хазната и когато тя е пълна, има пари и за социално слабите, и за пенсионерите, и за инфраструктура и за каквито и да е проекти. Но бизнесът се превърна в мръсна дума през годините със същественото влияние на политиците и популистките им говорения. В крайна сметка бизнесът няма среда в тази държава. Просто никой не трябва да го забравя това: няма ли бизнес - няма работни места, няма кой да плаща данъци, социални осигуровки, няма пари за здравната каса и ще живеем на кредити и на ръба на бедността. Не случайно България се превърна в най-бедната държава в Европа. Ситуацията с вдигането на цената на електроенергията за индустрията е крещящ пример за това как нашата икономика се унищожава.
- Изненада ли ви решението на КЕВР за новите цени от 1 юли?
- Председателят на КЕВР в интервю казва, че се е заклел пред народа и ще служи пред народа. По-популистко изказване от това няма. За мен обаче е много нелогично как той служи на народа, като увеличава цените на тока за индустрията и я прави още по-неконкурентоспособна при положение, че същата тази индустрия осигурява работните места и препитанието на хората. За мен КЕВР извършиха едно престъпление. Те просто сметнаха какви са дефицитите в системата и ги разпределиха отново с основна тежест върху индустрията. Другият парадокс е, че България е единствената държава, в която съотношението на цената на електроенергията за индустрията и за населението е почти едно към едно.
В Германия токът за бизнеса е 6 пъти по-евтин. Докато господата в КЕВР начело с председателя му Иван Иванов взеха соломоновското решение, за да не пострада населението, дефицитите в нашата енергетика, които през годините ги създаваха всички политици и всички кражби, които и до ден днешен продължават, да бъдат отново сложени в тежест на българската икономика.
- С решенията си КЕВР обаче противопоставя не само бизнеса на домакинствата, но и различните бизнеси. Ето, износителите на ток отново са освободени от добавката "Задължения към обществото".
- Това е другият голям парадокс - толерират се определени хора, а те са единици. Какво представлява търговецът на електроенергия? Един офис с няколко човека и компютъра. Парадоксалното е, че енергетиката е държавна, а износът се реализира от частни търговци, докато БЕХ и самата система, която търпи доста загуби, не са износители. Освен това се изнася най-евтината ни електроенергия - произведената от АЕЦ "Козлодуй" и от ТЕЦ "Марица изток 2", при това без да е натоварена с никакви добавки. Какво излиза? Ние в страната купуваме най-скъпата електроенергия в един микс, в който влиза токът от ВЕИ, от заводските централи, от нерентабилните производства, а евтиният български ток отива в Гърция, Сърбия, Македония и захранва чуждите икономики. Факт е, че независимо от обещанието на премиера Бойко Борисов на дискусията "Да! На българската икономика" да бъде обложен с такса "Задължение към обществото" и токът за износ, това нещо не се случи. Не приемаме обяснения от рода, че трябвало да се направи поправка в закона. Това е работа за три дни. Тя касае националната ни сигурност и трябва веднага да се действа. Приходите, които можеха да дойдат от облагане и на износа, щяха да дадат отражение в калкулациите на КЕВР и да не се допуска това увеличение в цените. Но явно лобито на износителите на електроенергия е доста сериозно, колкото и малко да са те и колкото и малко работни места да създават и да са полезни за българската икономика. В момента износът на ток едва ли ще надхвърли 650-700 млн. лв. годишно. При това става дума за износ на суровина, върху която няма добавена стойност. Най-жалкото е, че тази суровина не е и българска - тя е от внос, защото горивото за АЕЦ "Козлодуй" и цялата поддръжка на всички важни възли идва от Русия. Ние тази суровина я изнасяме с почти никаква добавена стойност и ние захранваме чужди икономики. В същото време българската индустрия е реализирала рекорден износ т.г. - 13% ръст за първото четиримесечие спрямо м.г. или 15 млрд. лв. Което означава, че прогнозно може да очакваме 45 млрд. лв. в рамките на годината. И в тях има добавена стойност и стотици хиляди работни места, данъци и осигуровки.
- Премиерът призова за месец отсрочка до взимането на окончателното решение за цената на тока от 1 юли. Какво очаквате да се случи за това време? КРИБ за какво ще настоява?
- Първото много важно нещо в момента е да се видят къде са резервите, преди да се тръгне към увеличение. А тези резерви са огромни. Първата е да бъде обложен токът за износ с добавката "Задължение към обществото". Второто важно нещо е наистина да се направят реформи в енергетиката, а не само да се приказва, защото там се губят огромни средства и този дефицит го плащаме всички ние със сметките си за ток. Пример, възможно ли е в системата на енергетиката да работят 20 000 души и разходите за един служител да се движат между 3600 и 4300 лв.? Чистачката в АЕЦ Козлодуй взима 2700 лв., такива заплати няма и в Ай Ти сектора. Възможно ли е в АЕЦ с два блока по 1000 мегавата да работят 3700 души със среден разход на един служител от 4316 лв. при положение, че в "Белене" пак с два блока по 1000 мегавата проекта мощност трябваше да са 800-900 души? Каква е разликата при положение, че технологията е същата и автоматизацията е същата? Възможно ли е в държавния ТЕЦ "Марица изток 2" с около 1500-1600 мегавата мощност да работят 2700 човека, сравнявайки го с двата американски ТЕЦ-а, които също общо са 1500 мегавата и имат общо 900 работещи? А разходът за един служител в ТЕЦ "Марица изток 2" са скромните 3829 лв. месечно. За Мини Марица изток да не говорим. Подобна мина в Чехия е с минимум два пъти по-малко персонал и е ефективна и с модерно оборудване и машини, докато в нашите не е инвестирано сигурно 30 години.
- Нищо не казвате за НЕК, за БЕХ?
- Ако говорим за възнагражденията там - положението е същото. БЕХ като шапка на всички енергийни държавни дружества би трябвало да извършва реформи. За НЕК ще кажа, че е една бездънна черна дупка, която трябва да се закрие. Не мога да разбера защо гражданите и бизнесът трябва да се притесняваме за НЕК и на всеки 6 месеца да треперим дали ще ни вдигнат сметките за ток, защото загубите на НЕК се увеличили. Извинявайте, навсякъде по света пазарната логика е следната: когато едно дружество, независимо дали е частно или държавно, трупа загуби заради лошо управление или конюнктура, е нормално да бъде закрито. При положение, че пазарът се либерализира и всеки може да участва на свободния пазар, защо ни е този НЕК? Да го закрият! Защо навремето не наляхме милиарди в Кремиковци или БГА Балкан и те фалираха, а НЕК трябва да го издържаме? Да, в НЕК има някакви активи - ВЕЦ-ове, които са важни за енергетиката. Но какъв е проблемът те да бъдат прехвърлени към БЕХ, както са другите държавни енергийни дружества? Да, НЕК има някакви договори, с които има поети ангажименти от държавата, но винаги може Министерството на енергетиката или БЕХ да поеме тези ангажименти. Реално тази година потребителите на високо и средното напрежение може да договарят цената директно с доставчика или да използват някой от търговците на електроенергия. А до края на годината всяко домакинство ще може да договоря. Така че борсата ще заработи и не мога да разбера защо трябва да плащаме постоянно за простотиите и за кражбите, които се извършиха през годините в НЕК - за това, че издадоха повече от необходимото и повече от задълженията ни за сертификати за централи с ВЕИ, за това че подписаха редица неизгодни договори като Белене и Цанков камък.
- Споменавате либерализирания пазар на електроенергия, но при толкова добавки към пазарната цена, доколко той наистина ще е либерален?
- Хубавото е, че може да си избираш доставчика и че конкуренцията ще притисне всички производители на ток да продават на възможно най-пазарни цени. Но когато към цената, по която АЕЦ продава в момента - 55 лв. на мегаватчаса, защото пазарът в региона е такъв, държавата те кара да плащаш и 40 лв. надбавка, която е фиксирана, как тази икономика да бъде конкурентоспособна и какво да направи обикновеният гражданин, който трябва да си плати сметката за ток? Тези 40 лв. са с произход дефицити, породени от лош мениджмънт, лоши политически решения и от кражби. Затова искаме либерализиране на пазара час по-скоро и да няма мискове и влияние на непазарни механизми. Всички трябва да са на свободния пазар и да няма регулирани цени. Всеки да си избира доставчика, а всеки производител на ток да продава на свободния пазар и ако има добър продукт и добра цена - продава, ако няма - затваря. А не както е сега задължително да им изкупуваме електроенергията, като я вкарват с някакви миксове.
- Има ли подобни добавки в другите държави?
- Има, но не са на такива нива. Давам пример с Гърция: там тази добавка е не повече от 10-15 лева и затова там токът за индустрията като крайна цена е с 20% по-евтин отколкото у нас, въпреки че не малка част от този ток идва от България. "Стомана индъстри" в Перник затова си изнесоха обратно част от производството в Гърция. Кой ще дойде сега в България да инвестира?
- Все пак за какво ниво на добавките в цената на тока от 1 юли ще настоява КРИБ?
- Тези добавки трябва да се минимизират до нива, които са средни за ЕС. А това означа за базовата индустрия да падне под 15 лв. на мегават при сегашни 18 лв. за базовата индустрия, а не да се вдигат до 22 лв. И със същата тази добавка да се обложи и износът. Това трябва да стане с поправка в закона за енергетиката по най-бързия начин.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
