Мит е, че родният труд е сред най-слабо заплатените, смята финансистът Емил Хърсев
Думите на вицепремиера Томислав Дончев, че не можем да сме богати с евтин труд и са нужни инвестиции в човешкия капитал, както и че трябва да се заложи на икономика на знанието и да се повишат работните заплати, звучат прекрасно, но не съм съгласен с последното. Заплатите не се повишават, а се заработват. Не съм съгласен и с генералната теза. Хубаво е най-накрая някой да седне и да каже на българина, че ние не сме бедни хора, ние сме едни богати хора.
България е сред 50-те челни страни по доходи и качество на живот
Трябва да спрем да хленчим и да си въобразяваме, че ни чака нещо кой знае какво като земния рай. Няма го земния рай и няма да го доживее никой, който е жив в момента. Между другото ние стремително бързо се доближаваме до европейците по качество на живот и на доходи. Не че нашите показатели се качват много, но тези на европейските държави падат главоломно. Не мисля, че родният труд е ниско платен, това е лъжа. Родният труд е твърде скъп, дори много по-скъп, отколкото този в над половината държави по света. Това ни създава проблеми. Трудът у нас е по-скъп, отколкото този в Турция, Сърбия, Украйна и дори вече в Русия, като имам предвид движението на рублата. За да мислим в посока за развиване на икономиката на знанието и инвестиции в нея, трябва първо да запушим дупката и продуктът ни да не изтича без пари към Западна Европа. В момента ние субсидираме кадровото развитие на Западна Европа. Защото според мен
висшето образование трябва да е изцяло платено и да се дават кредити
Всеки, който е изтеглил кредит, учил е и е решил да замине в Западна Европа, да трябва поне да си върне кредита. Затова обаче няма нито "гък" от страна на българските политици, а иначе лозунгите са колкото искате. Единствено с тоягата се задържа, който и да било. За да учиш трябва да си платиш, но колкото наистина струва образованието ти, в пълния размер и с лихвите.
Щом си платиш, после бягай, няма лошо !
Защото сега изучилите се българи си хващат шапката и заминават за чужбина, защото така им е по-изгодно. Можем да ги задържим само с икономически и финансови средства, което означава вулгарни, груби, цинични и безчовечни средства, както искате ги наречете, това са финансите, такава е тази наука. Стимули не трябват, а тояга. Трябва да има по-здрави и ясни финансови условия. Това е реалният стимул. Ако знаещ колко ти е струвало да учиш, после няма да се отнасяш безотговорно към бъдещото си и към ангажимента си към това общество.
От еврофондовете е зависима една твърде малка прослойка
от български фирми, които се издържат с това, включително и неправителствени организации. Зарекъл съм се от 1996 г., че договори с държавата и нейните териториални подразделения и международни съюзи няма да сключа, защото ми се виждат несправедливи, нечестни и непрозрачни организации и се чувствам прекрасно. И да спрат утре еврофондовете, това няма да промени собствената ми икономика. Както и на 95 на сто от българското общество. За останалите гласовити 5 на сто, които заглушават мнозинството, това ще е краят, разбира се.
Записа: Михаела Благоева
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
