Когато децата четат тайно наши книги в час, това е победа за българската литература
- "ВИП брадър" искаше да ми плати колкото изкарвам за две години, за да вляза в Къщата и да не пиша
- Най-често срещам хора, щастливи от нещо малко
- Сънародниците ни вече четат, защото има автори, които пишат като за тях
- Г-н Терзийски, усеща ли се според вас духът на празника, или го затлачихме, увлечени в пазаруване?
- Знаете ли, през втори век в Рим явно разгулът, разпасаността и свръхконсумацията са били нещо много типично. Точно по това време се появява антиподът на това - ранните християни, които отричат всяко желание да имаш, да притежаваш и да се радваш на материалните неща. Само че и едното, и другото са безобразни крайности. Ако човек иска, например, да има хубава градина или хубави дрехи, това не е нещо лошо.
Знаете ли какво е казал Буда, когато е заспал под свещената смокиня Бодхи след шест години терзания, себеотричане и себеизличаване? Казва "Костите ми се трошаха и месата ми капеха, но до истина така и не достигнах". Когато обаче заспива под смокинята, той се събужда, прозрял четирите Благородни истини. Първата е, че животът е страдание. Втората, че всяко страстно желание води до страдание. Третата истина е, че има път да се излезе от това страдание. А четвъртата е осемстепенният път за излизане от страданието. А той не е нищо особено, сложно и езотерично. Става въпрос за умереност. Нито много - нито малко. Включително и на празника.
Ако отидеш до мола, купи си нещо, но не бъди лаком, не бъди ожесточен в лакомията си. И нека желанията ти бъдат умерени. Ако купиш на 18-годишното си дете "Порше", това е прекалено. Но ако купиш на малкото си дете кукла или боички за рисуване, това те прави по-лош човек. Скромност и умереност.
Това, че искаме да имаме хляб и вино на масата не ни прави по-лоши хора. Раннохристиянското отричане на всичко материално, този краен и ожесточен аскетизъм, всъщност е също страстно желание. Това, да отричаш всичко материално с озлобление и гняв е също такова изстъпление, каквото е и крайната лакомия. Да отричаш всичко е всъщност Страстно желание да не желаеш.
Така че нека се радваме на празниците по най-обичайния начин, като си направим хубава трапеза и се прегърнем с тези, които обичаме.
- Способни ли сме да се радваме умерено, или заради факта, че винаги сме заети с оцеляване, по празниците отиваме в другата крайност?
- Бедният човек е беден заради представите си, че е беден. В България бедният човек използва за една сутрин толкова вода, колкото един индиец от бедните съсловия за една седмица. И тя обикновено не е пречистена. Да казваме, че ние сме много бедни, е наглост. Ние сме най-бедни от най-богатите. Нека сме по-умерени и по-кротки в мрънкането и себеокайването си. И да се порадваме на живота, без да изпадаме в грозна лакомия.
- Преди време в едно интервю Вие казахте "Човек може да бъде щастлив и с шепа ориз". Срещате ли много такива хора?
- Най-често виждам точно такива хора. Защото тези, които си купуват през една година нов модел кола, са обикновено изключително зли, изнервени и ожесточени. Не знам дали знаете, аз прибрах в дома си един беден бездомник. Живее у нас от две години. Той произлиза от голямо семейство, син е на последния ни капитан на подводница. Но се пропи, загуби апартамента си и заживя по улиците по най-ужасен начин.
Един ден го намерих в мазето. Бях му дал ключ, за да прибира там железата и другите предмети, които събираше, за да се прехранва. И видях, че този човек просто няма къде другаде да отиде, освен в тази катакомба. При това беше болен от пневмония. Казах му "Абе какво правиш тук", а той се уплаши, защото е свикнал да го гонят и да го преследват. Попитах "Не е ли страшно, температурата е минус десет градуса". А той отговори "Глупости, завил съм се с четири одеяла и ми е добре. Как ще се оплаквам? Ако започна да се оплаквам, ще съм мъртъв".
Точно тези, които ходят по няколко месеца на морето или на грамадни круизи за десетки хиляди евро - или имат четири коли за едно семейство, се оплакват непрекъснато и са една жалка сган от мрънкащи и недоволстващи!
Взех този мил господин и той заживя у нас, намерих му работа във фабриката за мебели на брат ми и той работи за 350 лева. И досега не се е оплакал по никакъв начин. А когато се срещнем в двора на къщата, казва "Взех си кебапчета, две шишенца спирт. Виж колко малко му трябва на човек".
- Понеже стана дума за пропиване, какъв човек трябва да си, за да откажеш алкохола и след това да устоиш?
- Трябва да изпиташ едно особено презрение към човешката си слабост. Човек, който не е готов да умре, той не заслужава и да живее. Трябва да имаш такава смелост и твърдост, че решиш ли нещо, да си готов и да умреш, независимо от това дали става дума за отърваване от зависимост или за нещо друго.
- Според вас намери ли вече българският писател мястото си в обществото, което му се полага?
- Знаете ли, преди десет години, ако някой кажеше, че е български писател, без да е някоя партийна акула, бе равнозначно на това да каже, че е извънземен. Подиграваха ти се, казваха ти, че си пълен идиот. Тук ще издам една малка клюкарска подробност - поканиха ме във "ВИП брадър", като ми предложиха пари, колкото съм изкарал с книгите си, да речем, за две години. Аз естествено отказах, но след това доста хора ме питаха "Защо отказваш?" Отговарях "Искам да покажа на българите, че те са готови да ми платят за два месеца, през които да не пиша, толкова, колкото изкарвам за две години писане". Тази рая, която обича да гледа сеир, е готова да плати на един писател, за да не пише. Но се случи така, че се срещнахме с Антон Дончев и той ми каза "Абе защо си се отказал, момче? Щеше хем да вземеш някоя пара, хем да кажеш на хората разни неща". Щом Антон Дончев смята, че един български писател е редно да отиде във "ВИП брадър", смятайте за какво става въпрос.
- Чете ли българинът и какво според вас чете най-често?
- България е едно доста разнородно и странно нещо. Като малка илюстрация на този въпрос мога да разкажа една случка. Пътувах веднъж с таксиметров шофьор, който ме попита "Ти наистина ли си писател?" "Да", отговарям аз. "Е па има ли български писатели?" Казвам "Да, има, и сега ще те заведа до мола, където от книжарницата ще си купиш една моя книга". Купи си книгата ми "Алкохол" и на една от страниците му написах телефона си. Казах му "Ако искаш, обади ми се". Обади се няколко пъти. Този човек вече е запален читател. Защото подмазваческа, угодническа за властта литература хората не обичат. Те я презират. Но напоследък хората започнаха да четат много, защото вече има писатели, които пишат като за тях. Като за Хората! Преди време ми се обади Божана Апостолова. Великата моя любима издателка от едно време. Това беше преди доста време - три, пет години. И вика "Да ти разкажа едно нещо. Обади ми се писателят Петър Краевски, който работи и като учител, за да ми разкаже как хванал една ученичка да чете тайно в час романа ти "Алкохол". В час по литература! Разбирате ли?
Това е победата - разбирате ли? Когато тайно момичетата четат български книги, но на автори, които не се изучават в клас, това е победа на българската литература.
Това е. Благодаря ви!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
