Човек не може да се спаси без църквата, обяснява Даниел
Даниел Апостолов е на 24 г., от Смолян. Още като ученик избира да бъде близо до Бог и се научава да бие камбаните в храм „Св. Висарион Смоленски" в родния град. По-късно завършва „Пасторална теология" в СУ „Св. Климент Охридски" и става богослов. Защо един млад човек решава да се отдаде на религията, труден ли е изборът да служиш на Бог във време на безверници, изгубили ли сме връзката си с Господ, са част от въпросите, на които ще ни отговори младият духовник, който иска да спаси душата си от бездуховността.
Как реши да учиш богословие, защо избра да си богослов?
- От дете съм израснал в църквата. Моята баба беше клисарка в една от Смолянските църкви. Докато родителите ми бяха на работа, аз буквално израснах в храма. Желанието ми да уча богословие е преди всичко желание да знам за Бога. Много хора само като чуят за Бог и го приемат като някакво абстрактно понятие, но Той е източникът на живот, смисъла на нашия живот, целта към която трябва да вървим чрез своето осъзнаване - да бъдем Богоуподобени, защото това ще ни спаси. Господ казва: „Аз съм вратата, който мине през Мене ще се спаси". Точно това е и Богоуподобяването. Господ Иисус Христос прие плът преди 2000 години, за да ни покаже какви трябва да бъдем, в какво трябва да се превърнем, за да отидем в Рая, откъдето сме изгонени. Затова Бог стана човек, за да може и човека да стане Бог. Това е пътят - да се отречем от себе си, за да може Христа да израсне в нас. Бог в нас се проявява, като сме смирени, началото на смирението е отричането от себе си или по точно осъзнаването на това, че сме нищо.
Твоята майка е учителка. Какво ти каза, когато реши да учиш богословие и смяташ ли, че трябва да има предмет „Вероучение" в училищата?
- Моите родители уважиха избора ми, защото човек сам си избира живота и пътя, по който да върви. Предмет „Вероучение" на всяка цена трябва да има в училищата, защото от бездуховността любовта изчезва, народът се разединява, ако хората нямат любов помежду си, не могат да бъдат народ. Могат да бъдат наречени с тази дума, но не и да са народ в смисъл единност. Бог е любов, затова Господ Иисус Христос казва: „Който не събира с мене разпилява". Децата трябва от малки да се възпитават в християнските ценности, нужно е да им говорим много за Господ Иисус Христос докато са малки, за да не се наложи после цял живот да говорим с Господа за децата си.
Много хора на твоята възраст не са стъпвали в църква, ходят по купони, занимават се със съвсем различни неща. Какво мислят твои връстници за това, че си избрал да служиш на Господ?
- Повечето хора - без значение дали са млади или възрастни, може би нямат потребност от това да бъдат в църквата, а тя е вселенска и обхваща всички. Хората не осъзнават какъв е смисълът на техния живот. Без църквата, човек не може да се спаси. Посредством Тайнствата – Изповед /Покаяние/ и Причастие каквото човек е съгрешил му се прощава, защото греховете тежат на душата, пречат й да се устреми към своето спасение. Ако човек иска да се спаси без тези Тайнства, трябва никога да не е грешил, което е невъзможно. Не ме интересува мнението на моите връстници, дали е положително или отрицателно, мнението на хората зависи от разположението на душата им.
Избрал си да служиш в храм в Смолян, където си роден. Това ли е мястото, на което се чувстваш най-близо до Бога?
- Служа в храм „Успение на Пресвета Богородица". Навсякъде се чувствам близо до Бога, в която и църква, и където и да съм. Всички човеци сме храм Божий. Дори и да не сме в църквата умът ни трябва да е постоянно при Бога. Харесвам камбанния звън. Още като ученик започнах да бия камбаните в „Св. Висарион Смоленски", обучен съм за звънар от най-големия руски майстор проф. Николай Завялов.
Разкажи ни как минава един твой работен ден?
Служението в църквата не е работа. Това е призвание. За мен е и удоволствие.
Идват ли млади хора в храма?
- Малко са младите хора, които посещават храмовете като цяло. Хората са изгубили връзката си с Бога. Съществуват биологично, живеят на ниво разбиране, а не на ниво осъзнаване, нямат любов, мир и покой в себе си. А това никой друг, освен Бог не може да им го даде. Истинската най–голяма жертва на комунизма е бездуховна България, но православие винаги ще има и дявола няма да може да му надделее, защото главата на църквата е Христос.
Понякога иска ли ти се да не си богослов – да отидеш на дискотека, да се забавляваш като обикновен човек?
- Аз съм обикновен човек, но в дискотеките е много шумно. Там не е моето място и никога не съм харесвал дискотеките. Излизам и се виждам с приятели, защото като всеки човек и аз съм социално същество.
Имаш Фейсбук и немалко приятели там. Какво трябва да споделя един свещеник на своята стена в социалната мрежа?
- Имам Фейсбук. Както казах, аз съм социално същество. Социалната мрежа ми помага да контактувам с доста хора, с които не мога да се виждам. А колкото до свещениците, мисля че един свещеник трябва постоянно да благовести Евангелието и да проповядва на хората. Ние имаме нужда от Евангелското учение, защото душата ни, макар и да не го осъзнават някои, е създадена за това – да бъде постоянно при Бога, както и нашият ум. Светите отци казват, че „отстъпилият от Бога ум е или скотоподобен или звероподобен".
Смяташ ли, че чрез социалните мрежи може да достигнеш по-близо до вярващите?
- Смятам. Информационните технологии са навлезли много в живота на хората. Моето мнение е, че могат да бъдат използвани и за едно добро начинание, каквото е Христовото благовестие.
Преди няколко месеца един млад духовник от Троянския манастир се прочу със скандалните си взаимоотношения. Каква е твоята позиция, запознат ли си с историята?
- Запознат съм. Абсолютно съм против това, което е извършил. Ние сме едно тяло с Господа Иисуса Христа и не бива да използваме телата си за развратни цели, камо ли монаси да вършат това. Не ми се мисли, страшно е! Вижте само как се самоосъждаме. Такива хора са достойни за нашите молитви. Всеки човек греши, но ако не се стремим да изкореним греховете от себе си, невъзможно е да се спасим. Ако не можем пък да ги изкореним изцяло поради нашата немощ, имаме възможността да се покаем и Бог ще ни прости. Бог и на Дявола би простил ако се покае, но той не би го направил заради своята гордост. Ако злото в света изчезне и не остане и един лош човек, то значи, че дяволът се е покаял. Това е невъзможно. Поне в този свят. Дявола сега действа най-много, защото знае, че му остава малко време.
"Ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но, водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха; те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат" (2Тим. 4:3,4). Това е един от статусите ти във Фейсбук. Какво искаш да кажеш, обясни го по-просто на читателите ни.
- Това време е дошло. Много хора с проблеми като поискат духовен съвет, искат да им се гъделичка слуха, да бъдат прави и подкрепени от духовника, когато те същевременно не са прави. Това е поради човешката егоцентричност или заблуда от лукавия. Всеки има его, то е заложено в него по рождение. Но може и да бъде умъртвено и превъзмогнато. Човек трябва да бъде смирен. По начина, по който реагираме на обидите и скърбите, които ни причиняват другите хора, може да разберем дали сме смирени. Човек засяга ли се, значи не е превъзмогнал егото си. Не бива да сме егоисти, а който служи на егото си - служи на Дявола. За да не се засяга той трябва да осъзнае, че нищо не е без допущение от Господ. И всичко, което се случва Бог допуска за наше добро, за да ни вкара в правия път - пътят, който води в Царството Небесно. Родителите се карат понякога на децата си, за да ги вкарат в правия път, защото знаят, че детето не осъзнава, че допуска грешка в живота си. Така и ние, ако искаме да се смирим, Бог ни изпраща някой, който да ни оскърби, или който да ни обиди, или някое друго изпитание, за да можем да изпитаме себе си дали сме се смирили. Не бива да имаме високо мнение за себе си, защото така лесно ще изпаднем в гордост. От гордостта и егото тръгват всички грехове. Хората отвръщат слуха си от истината, занимават с различни лъжеучения и подобни и така се сбъдват думите на св. Апостол Павел (по- горе във въпроса). Не можем да сме християни без да се стараем да приложим евангелието в нашия живот, така че животът ни да се превърне в евангелие, ако не се стараем към това значи сме мъртви.
Искаш ли да създадеш семейство? Какви качества трябва да притежава едно момиче, за да стане достойна съпруга на един свещеник?
- Моята цел в живота е да спася душата си. Човек може и семеен, и несемеен, да спаси душата си. Не мисля за това . Каквато е волята Божия, това и ще стане, защото волята Божия е непогрешима. За да я изпълняваме трябва да умъртвим нашата собствена свободна воля. Ако не се смирим и не се покорим на Божията воля няма как да се спасим. Господ знае всеки от какво има нужда и го изпраща в точно определен момент. Нищо не е случайно в този живот и всичкото е от Бог допуснато. Човек трябва да се научи да се радва на всичко. Ако не откриваме добро в изпитанията, които Бог ни изпраща, не се доближаваме до Бога.
Интересуваш ли се от политика? Ще гласуваш ли на предстоящите избори?
- Не се интересувам от политика. Това не е моето призвание. Интересувам се от Бог. На изборите трябва да се гласува и ще гласувам, защото това е мое гражданско право.
Кой е най-големият грях на българското общество и за какво трябва най-много да се молят нашите сънародници?
- Най-големият грях на обществото ни е бездуховността. Този грях е много тежък, защото човек е духовно същество, което живее материален живот, а не обратното. Като нямат хората любов помежду си , като загърбват Бога, бавно и сигурно вървят към самоунищожение. Който има любов в себе си, той има Бог в себе си. Любовта изразява присъствието на Бога. Господ ни предупреждава чрез бедствията да се покаем, че не сме на прав път, но вместо хората да се покаят те се озлобяват против Бога.
Има много свети места в страната, за които не знаем. Можеш ли да изброиш няколко църкви , които всеки един християнин би трябвало да посети?
- Бих посъветвал всеки един човек да посещава църквата, която иска. Навсякъде е едно и също. Бог е навсякъде и във всичко. Нищо без него не би могло да съществува. Бог е същият - и вчера, и днес, и во веки. Той не се проявява на едно място повече, на друго по-малко. Божествената енергия и благодат се проявяват навсякъде.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
