Днес в хипермаркетите може да се купи всичко - от връзка копър до плазмен телевизор. А навремето е трябвало да се поразходиш до чаршията или по-точно - до тогавашната търговска зона, формирана от безброй дюкяни и пръснатите между тях пазари. Отделни чаршии си имали касапите, златарите, бояджиите, платнарите.
Такъв бил Житният пазар, който днес е по-известен като Женския. Популярен сред столичани бил и така нареченият Конски или още Говежди пазар, който се намирал при църквата "Свети Спас", изчезнала под булевард "Тодор Александров".
Преди Освобождението пазарите се провеждали във вторник и това продължило до 1862 година. Тогава по нареждане на общинарите те били преместени в събота. Но в края на седмицата повечето дюкяни оставали затворени, което пък накарало селяните да идват още в петък. Така постепенно петъкът се утвърдил като традиционния пазарен ден за софиянци.
Сега за Женския пазар. Някои биха си казали - защо ще ходят столичани чак дотам, за да си купят торба картофи или зеле. Истината е, че повечето квартални, големи или не толкова големи тържища, са създадени едва в края на миналото столетие. В последните десетилетия на XIX и пред първите на XX век единственото място, където човек може да намери хубава и евтина стока, е именно Женският пазар.
Малко по-надолу от него пък се намирали дюкяните на кожарите. Отляво и отдясно на улица "Мария Луиза" към църквата "Свети Крал", сега "Света Неделя", сергиите си разпъвали рибарите, касапите, зарзаватчиите. През летните месеци оттам се носела непоносима миризма, а касапите с големи конски опашки пъдели милиардите мухи, които кацали по окаченото на куките месо.
До тях пък били сиренарите. "Големи каци сирене, стотици пити кашкавал, а по мрамора масло в изобилие", така описва местната чаршия журналистът Георги Каназирски-Верин в своята книга "София преди 100 години".
Във всеки град има място и за един битпазар. Вехтошарите, както ги нарича Верин, се били разположили точно на площад "Света Неделя". Там човек можел да намери не само стари дрехи и обуща. Сред артикулите на търговците на "пазара на бълхите" попадали вани, кревати, маси, столове, всякаква посуда, скринове и гардероби, та дори и фотьойли. Така бедният софиянец би могъл за прилични суми да обзаведе своя дом, както и сезонния си гардероб. Често се е предлагало и военно снаряжение - части от униформи, саби, бинокли, револвери, особено трофейните от войните 1912-1918 г.
По-късно битпазарът се мести на площад "Трапезица", а след това на Сточна гара. На самия площад "Света Неделя", известен и като "Свети Крал", ставали почти всички официални церемонии и паради. Именно на него около Коледа и Нова година се събирали стотици сергии. Тогава обаче не се предлагали вехтории, а различни лакомства - от халва през портокали и мандарини, та до смокини, фурми и сини сливи. На отделни колички продавали по 3 до 5 лева кило сладко от череши, вишни, портокали, орехи, рози, бяло сладко. Любителите на месните продукти пък можели да се насладят на парченце пастърма, луканки, наденици и суджук.
Но най-забележителен обаче е бил Слугинският пазар. Той се провеждал само два пъти в годината - на Гергьовден и на Димитровден - на площад "Трапезница". Момичетата в "тийнейджърска", както бихме казали днес, възраст, били довеждани от близките села и спазарявани за слугини в заможните градски семейства от самите им родители, най-често от майките. Семейството получавало и заплащането за труда им, като с получените пари най-често са приготвяли чеиза за бъдещата сватба на децата си.
При цаненето особено за сполучлив удар се е смятало девойчето да отиде в дома на офицер. Защото тогава те са имали вестовой. Той се грижел за децата, ходел е на пазар и въобще се е занимавал с цялото домакинство, изпълнявайки капризите на офицершата, както е описано това в разказа на позабравения Г.П. Стаматов "Вестовой Димо". А това е означавало, че работата на слугинята е била доста облекчена. Пък и съвсем естествено е било съвместният труд да завършва с брак след уволнението на войника.
Цената на момичетата зависела не само от опита, който имали. Сумата се качвала, колкото девойката е по-хубава и отракана. На слугините се заплащало от 80 до 120 гроша.
Най-търсените домашни помощнички в столицата били момите от село Вакарел. Именно за тях софийските богаташки давали най-високата цена. Около 70% от момичетата във Вакарел на възраст от 14 до 20 години са работили в София като слугини. Което дори влиза в местния фолклор - раждането на момиче се е посрещало с думите: "Хайде да е жива и здрава - още една слугиня за София!".
Превръщането на столицата във все по-модерен европейски град ликвидира част тези пазари. Един след друг изчезват Конският, Говеждият и Житният. Остават преди всичко тези за плодове и зеленчуци, а днес - и легендарните битаци. Но няма да загинат никога, защото освен място за покупки те си остават и центрове за социални контакти, родили поговорката: Много приказки - на пазара!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
