Достена Лаверн е преподавател по политическа антропология в Страсбургския университет. Нашумя с изследването си "Експертите на прехода, българските think-tanks на прехода и глобалните мрежи за влияние". В него живеещата във Франция българка проучва прехода към демокрация у нас. Достена, която е дъщеря на политолога Мария Пиргова, е спрягана за евролистата на БСП като представител на гражданската квота.
Предстоящите избори са от изключително значение, ето един пример: евро-американското търговско споразумение, което ще трябва да се приеме от ЕС през следващите години, поражда редица въпроси - какви ще бъдат условията, как това пряко ще се отрази и на България?
Ще оставим ли корпорациите и банките да съдят правителства, да се разпореждат с парите на данъкоплатците, ще оставим ли хората да потъват в бедност? Бедността е най-големият български проблем в момента, както и духовната мизерия, която се съчетава с моралната и битовата. Но тази бедност настъпва и в Западна Европа и това е част от мотивацията ми да се ангажирам с предложението да участвам на евроизборите. Всички знаем, че политиката е мръсна работа, да, но трябва да си изцапаш ръцете, за да свършиш работа. За мен ще бъде изключителна чест, ако успея да представя България в ЕП, но и духовно изпитание, защото като писател и интелектуалец ще се озова в ситуация, която досега съм наблюдавала само отвън.
Ние, българите, доколкото можем да се осъзнаем като европейци и наравно с другите, имаме чудесния шанс да променим заедно това, което се нарича ЕС. Но ако останем в позицията на хора, които чакат да бъдем оценени от Европа, да ни сложат добрата или лошата оценка, тогава ще си останем българите и румънците, тези, които чакат да залеем летищата в Англия, и на мен ми е страшно обидно за това. Мисля, че българският народ има невероятен потенциал - като личности и всеки отделен човек е много ценен, но и като колектив също. В нас още не е умряла колективната душа и ще ви дам един пример. Много съм се възхищавала на гърците, говоря гръцки, но за няколко години видях как гордите гърци бяха смачкани и тогава разбрах, че няма за какво да упреквам нашия народ. Българският народ е смазан, но в ситуацията, която е в момента, има един изключителен шанс. Той е в това, че машината, която ни смаза по време на прехода, неолибералната машина, която ни лиши от индустрия, от селско стопанство, от здравеопазване, от образование, от всичко, тя започна да мачка и Франция, и цяла Южна Европа. Тя заплашва да разпадне Европа и това трябва да спре. В момента българите трябва да участваме заедно с другите европейци в общото дело, за да можем да спасим един социален модел, който се надявахме, че ще стане достъпен и за нас след приемането ни в ЕС. Но вече влязохме в този съюз. И сега проблемът ни е общ, защото и другите хора в Европа са обречени на срив на образователната, на здравната система и предстоят тежки решения, в които България трябва да участва. Имаме капацитет за това.
Протестите са феномен на цяла Европа и на целия свят заради назряващото недоволство на хората срещу система, която все повече орязва техните демократични права и ги обрича на бедност. Февруарските протести миналата година бяха срещу обедняването, срещу полицейска система, наложена от партия като ГЕРБ. Летните протести взеха част от енергията на февруарските, но малко по малко бяха рамкирани от политически послания. По тази причина протестът затихна и загина, защото нямаше вече необходимата социална енергия и подкрепа на обществото.
Има един вид ново предоговаряне на начина, по който гражданите трябва да участват в политиката. Можем много дълго да говорим за корупция, за задкулисие, но това не е български проблем, а проблем на цяла Европа. И докладът, който излезе тези дни за състоянието на корупцията, го доказва. Имаме системен проблем, който не може да се реши от днес за утре с лозунги от типа "оставка". Напротив, смятам, че решението е институционално и няма нищо общо с илюзията, която дясното много дълго време подкрепяше, включително и с неправителствените схеми, че корупцията ще се намали, ако се намали държавата. Това не е така. Много учени по света го доказват и напротив, увеличаването на отговорността на държавата е от изключително значение.
Леви политики в една отделна страна много трудно могат да се проведат, без да има ляво мнозинство в ЕП, без ляв комисар, без ляво мнозинство в Европейския съвет. По-важните решения се вземат на европейско ниво - това като че ли се избягва в българския дебат.
(Пред БГНЕС)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
