Оздравяването е възможно благодарение на революция в онкохематологията
Диагнозата "хронична миелоидна левкемия" или ХМЛ звучи много страшно. Но за щастие благодарение на "вълшебния куршум срещу рака" вече не е равна на смъртна присъда. Нещо повече - някои пациенти се повлияват толкова успешно от съвременната прицелна терапия, че я спират и живеят нормално без лекарства. "Имаме болен, имаме диагноза, имаме лечение, имаме и клинично зрав пациент накрая", щастлив е на 22 септември, Световния ден за борба с ХМЛ, Христофор Христов, председател на Националното сдружение на българите с хронична миелоидна левкемия.
ХМЛ е една от четирите най-чести форми на левкемия при възрастните. Заболяването се развива в резултат на аномалия на стволовите клетки в костния мозък. Отклонението е локализирано върху дефектен ген в т.нар. Филаделфийска хромозома, който е отговорен за синтезирането на белтък, контролиращ производството на бели кръвни телца. По данни на Националния регистър българите с ХМЛ са около 350-400. Но пациентите с тази диагноза - както у нас, така и по света, имат повод да отбележат 22 септември с надежда. Ако само допреди няколко години първият въпрос на болния към лекуващия го хематолог бе:
"Докторе, колко ми остава да живея?"
от 2013 г., вече говорим за шанс за пълно излекуване. Затова днес мнозина от пациентите питат: "Докторе, кога мога да имам дете?". А едновременно с развитието на методите за лечение се подобрява и диагностиката. Най-модерните технологии за лабораторни изследвания позволяват проследяване на нивата на минимална остатъчна болест на молекулярно ниво като път към оздравяването.
"Разликата при ХМЛ и другите левкемии е, че има лечение, и то не едно, а няколко", подчертава Христофор Христов, председател на Националното сдружение на българите с хронична миелоидна левкемия. "Уникалното на тези най-съвременни методи за лечение е, че позволяват на болните да бъдат активни - нещо, което само преди малко повече от десетилетие е било немислимо. Важно е обществото да го знае", подчертава Христов. Той е доволен, че пациентите с ХМЛ днес
могат спокойно да работят
и да се грижат за семейството. Шанс, който дава главоломното развитие на лечението след 2000 г. Пробивът в терапията обаче може да е нож с две остриета, не крие Христов. "Чувствайки се по-добре, много болни забравят да приемат лекарствата си, намаляват дозата, а някои дори сами решават да спрат лечението си. Такова решение може да бъде взето само след консултация с медицинския екип", напомня Христов. И призовава за отговорност, уважение и дисциплина спрямо заболяването.
Христофор Христов признава, че грижите за пациентите с ХМЛ у нас са на световно ниво. Диагностиката и проследяването на болните - също.
Има два чудесни апарата - единият в София, другият във Варна
Те позволяват на пациентите да проследяват как се развива заболяването им на европейско ниво, казва Христов. Единственото, което може би ни липсва, е достатъчната информираност на обществото относно тежки заболявания като ХМЛ: "Хората така са устроени, че докато нямат проблем, не искат да говорят за такива неща", не крие Христов. Затова и 22 септември е толкова важен. Ден, в който да поговорим за ХМЛ, за диагнозата и за радостта на лекари и пациенти, които са я победили.
ШАНС
Касата плаща за модерната терапия
В момента ХМЛ от злокачествен рак на кръвта се превърна в хронично контролируемо заболяване благодарение на прилагането на лекарства, наречени тирозинкинази инхибитори /ТКИ/. В България най-съвременното лечение се поема напълно от Националната здравноосигурителна каса. И родните пациенти имат шанс и за пълно излекуване.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
