Новият механизъм за наблюдение на страните от ЕС може и да не бъде създаден
Любомир Кючуков,
директор на Института за икономика и международни отношения
Приемането на резолюцията от Европарламента, призоваваща за общ механизъм за наблюдение на всички страни членки на Европейския съюз, не означава задължително решение. По документа до септември 2017 г. трябва да се произнесе Еврокомисията. Тя обаче няма задължение да изпълни тази резолюция. Ако все пак бъде създаден такъв нов механизъм, най-вероятно това ще означава отпадане на механизма за сътрудничество и наблюдение върху България и Румъния дотолкова, доколкото това е препоръка в самата резолюция, и защото се предвижда всички страни членки да бъдат третирани равпоправно в рамките на новия механизъм.
Въвеждането на всеобщ механизъм за наблюдение може да бъде добре за България, защото би извадило страната, както и Румъния, от състоянието на полупълноценно членство по дефиниция със съществувавеното на сегашния механизъм. Той трябваше доста отдавна, съгласно първоначалното решение, да бъде отменен, нещо, което не се е случило. От друга страна може да се окаже, че ежегодните доклади ще идентифицират и евентуално ще потвърдят други, допълнителни несъответствия по съдържание, при това в области извън обхвата на сегашния механизъм. Това, което се коментира най-вече, е
свободата на словото и зависимостта на медиите
което е извън досегашния механизъм. Този нов механизъм за наблюдение и състояние на демокрацията, върховенство на закона и основните права, както се предлага от Европарламента, е до голяма степен функция от състоянието на проблемите в Евросъюза. Самата идея за създаването на подобен механизъм подсказва наличието на проблеми както в дейността на съюза, така и в политиката на отделните държави в съответните сфери, които се споменават. Резолюцията на Европарламента е отговор на някои вече ясно очертани тенденции за ерозия на основни права и ценности от страна на някои консервативни правителства. Тук обикновено се имат предвид преди всичко Унгария и Полша. Но не в по-малка степен това е резултат и от опасенията за разпространението на крайнодесни, националистически и ксенофобски тенденции в редица страни. И с оглед на предстоящите президентски избори в Австрия, но също така и тенденциите във Франция, Холандия и други страни. Така че следващото, което трябва да се каже в тази връзка, е очевидно стремежът да се изработят общоевропейски и достатъчно ясни критерии в областта на разделение на властите, свободата и плурализма на медиите и достъпът до правосъдие, които обаче в голяма степен попадат в полето на ценностите на ЕС. Това само по себе си
предизвиква немалко въпросителни поне в две посоки
от гледна точка на институционалните правомощия - кой ще прави тези доклади, и второ - за съдържанието - какво ще пише в тях. Защото този механизъм определено би довел до засилване на наднационалното начало в посока Брюксел. Тоест изваждането на извън национално равнище на оценката за спазване на основни ценности във всяка страна, което е едно ниво по-високо от настоящата степен на съгласуване и интегриране. Второ, трябва да се вземе предвид и обективността на анализите. Предвижда се те да се изготвят от Еврокомисията в консултация с независими експерти. Тук изниква въпросът дали страните ще бъдат третирани равнопоставено извън съображението за тяхната реална роля и тежест, както политическа, така и икономическа, в рамките на ЕС. В заключение бих казал, че може да се окаже, че каруцата е впрегната преди коня, доколкото ЕС определено не е изчерпал принципния дебат за това накъде да върви - към задълбочаване на интеграцията или към връщане на пълномощия към националната държава. Подобни инструменти определено са насочени към рязко разширяване на наднационалните правомощия. От друга страна, такива инструменти нерядко водят по-скоро до разширяване на евробюрокрацията, а не до задълбочаване на евроинтеграцията.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
