Русов се бои от войната в Украйна, иска да живее в България
Бях лесна мишена за службите, но Бог се пребори за свободата ми, казва Александър
"4. 04. 2000 г., София. Постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение: Александър Михайлович Русов, роден на 13. 12. 1967 г. в гр. Бердянск, Украйна. На 02. 10. 1996 г. в гр. София пред жилищен блок на ул. "Латинка" 15, действайки като извършител, в съучастие с... умишлено умъртвил Андрей Карлов Луканов, използвайки пистолет "Макаров", също като предумишлено извършвал предварителна подготовка и наблюдение на убития. Деянието е извършено с користна цел - получаването на 25 000 американски долара и по начин и със средства, опасни за живота на мнозина."
Дни преди това, на 29 март 2000 г., в родния му град Бердянск в Украйна Александър Русов е отвлечен насилствено и скоро е доведен в България. Започват продължителни тежки разпити. На 28 ноември 2003 г. той и останалите обвиняеми са вече в трибунала, за да чуят: "Съдът признава подсъдимия Александър Михайлович Русов за виновен в това, че на 02. 10. 1996 г. в гр. София, като извършител предумишлено и с користна цел, е умъртвил Андрей Карлов Луканов, поради което го осъжда на доживотен затвор без замяна.
В четвъртък вечерта в една от залите на "Бистро 53" група журналисти трудно прикриват любопитството си. На една от масите са подредени ухаещи на мастило и хартия книги. Върху корицата се лее кръв и пише: "Аз убих Луканов" Александър Русов. Авторът седи наблизо, облечен в тъмен костюм и вратовръзка. Трудно прикрива вълнението си. За да се стигне до тази паметна за него вечер, е трябвало да се случи още нещо забележително: на 8 юни 2006 г. председателят на съдебния състав Галина Тонева чете: "В името на народа! Отменява изцяло присъда номер ... на СГС и вместо нея постановява: Признава подсъдимия Ал. М. Русов за невинен... Той следва да бъде освободен незабавно, ако не бъде задържан, на друго основание". На 15 март 2007 г. върховните съдии провъзгласяват своето решение: оправдателната присъда остава сила.
Скоро набеденият за убиец на Луканов се връща у дома си, където преди 7 г. е оставил бременната си съпруга. Посреща го вече порасналата му дъщеря.
Русов взема микрофона: "Едната част на книгата е художествен роман. Чрез героите в него пресъздавам разказите на свидетелите и протоколите от съдебното следствие по делото за убийството на Андрей Луканов. Документалната част е моята история. Разказвам какво се случи с мен, защо бях отвлечен, как ме обвиниха и поискаха да призная участието си в атентата. Описвам своята борба. Но всъщност тя не беше моя, а на Господ. Би било добре хората да разберат, че съществува на този свят една голяма сила. Тя се казва Исус Христос. Когато излязох на свобода, си казах: "Това е Божия промисъл!"
- Защо избраха точно вас?
- Това можеше да се случи на всеки. Избраха украинците, защото държавата ни бе ограбвана и не се грижеше за гражданите си. Беше разбалансирана.
Дремеше й на джапанките
бих казал. Българските спецслужби се спряха на най-добрата оферта. От една страна, лесно ще обвиним беззащитните украинци, а от друга, ще покажем на Европа колко силна е България и как успешно разследва такова знаково убийство. Владислав Листев беше невероятна звезда. Когато го убиха, 28 души направиха самопризнание. Принудително, за да се отърват от мъките. Така е в тоталитарната държава. Там няма свобода и човешки права.
- Вярвахте ли в добрия край на вашето дело?
- Когато през 2003 г. ме осъдиха доживот без замяна бях сигурен, че ще изляза от затвора. Тогава казах на жена си, че трябва да изчакаме още няколко години. Вярвам, че Господ ще направи всичко възможно да бъда свободен. Не бях виновен. Истината трябваше да възтържествува.
- С какво се занимавате сега?
- Давам интервюта, плащат ми и с тях мога да осиновя и вас. /б.а. Това, разбира се, бе шеговит отговор. Русов в действителност не каза какво прави в момента. Призна само, че за първото интервю, което е дал за български вестник след освобождаването си, е взел 1000 лв./
- Бихте ли дошли да живеете в България?
- България е духовната ми родина. Тук намерих истинският Исус. Имам доста приятели. В моята родина е война. Сега има затишие, но то е пред буря. Войната може да продължи още 10-20 г. Бих искал да дойда да живея тук и ако има Божия воля, това ще се случи. Сега в Украйна призовават на война всички до 60-годишна възраст. Да убиват младите руснаци. Вярно, че държавата трябва да се защитава, но в същото време не ми го побира акълът,
как украинци ще трябва да убиват руснаци
Всички сме братя, роднини, женили сме се помежду си, а сега трябва да се изтребваме. Не съм съгласен да воювам, но който откаже мобилизация, му дават 8 г. Моето семейство: аз, жена ми и дъщеря ми, се молим войната да свърши, говорим си за нашата съдба, да бъдем щастливи и в същото време да бъдем служители на Господ.
- От кого се учихте да пишете?
- Моят учител е Библията. Чел съм я на различни езици. Само Господ може да даде вдъхновение. В началото душата ми бе празна и нищо не ставаше, но дойде моментът и работата ми върху книгата тръгна.
Пишех с химикалка, после си купих компютър
Използвах моя развален български. В крайна сметка съчиних 900 страници, от които в книгата влязоха 360. Първите си бележки започнах да водя още в затвора. Пишех върху празните полета на вестниците и списанията. Използвах код, за да не могат да разберат бележките ми, ако ги намерят.
- Знаете ли кой е убиецът на Луканов?
- Не. Не мога да знам.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
