Ако дедите ни бяха раболепни пред Великите сили, Съединението нямаше да се случи
Поредната, вече 129-а годишнина от Съединението, бе съпътствана с поредния скандал. Скандал, предизвикан не от някой политик или банкер - с тях вече сме свикнали - а от един учебник. Учебник, който въпреки че е предназначен за 10-годишни деца, носи тежкото академично название "Човекът и обществото". Въпреки че в него става дума не за нещо друго, а за родна история. Която обаче е така представена, че отново изправи на нокти и родители, и историци.
Пътят към ада е постлан с добри намерения, твърди една стара поговорка. Авторите на въпросното помагало са водени именно от такива - да се възпитават децата в духа на толерантност. Само че в името на тази благородна цел от българската история или не е останало нищо, или фактите са интерпретирани по доста смущаващ начин.
В случая обаче не става въпрос за изолиран факт, плод на личното авторско разбиране за миналото, а за тенденция, налагана в цяла Европа. Едва ли има континент с толкова стари държави, пролели в продължение на едно хилядолетие помежду си рeки от кръв. И след Втората световна война, когото започна градежът на днешния Европейски съюз, наистина трябваше да си прекалено далновиден и смел политик, за да се опиташ
да сложиш край на трупаната с векове омраза
или най-малко неприязън, особено след двете световни войни. Направиха го двама велики европейци - Шарл дьо Гол и Конрад Аденауер, чиято прегръдка в Кьолн през 1961 г. потресе тогава французи и немци.
От това наистина символично събитие измина повече от половин век. Израснаха нови поколения европейци, на които не им идва и наум да се сражават помежду си. Но никой не забравя историята, дори с риск да разчопли стари рани. През 1986 г. лично Желязната лейди Маргарет Тачър откри паметник на маршал Артър Харис, командир на Кралската бомбардировъчна авиация през Втората световна война, чиито самолети сринаха до основи Хамбург, Дрезден, Кьолн. Въпреки вълната от протести в тогавашната Западна Германия. В наши дни по цяла Франция пък се провеждат всевъзможни тържества, отбелязващи 100-годишнината от Първата световна война и битката при Марна, а градината на Уиндзорския дворец бе засята с червени макове в памет на загиналите преди век "томита" - пак в боеве срещу германците...
Изводът е кратък и ясен - помирение и толерантност не означава да забравиш историята, както ни внушават някои задгранични фондации. Които за съжаление намират бързо своите последователи. И както, за съжалeние, често правим българите,
бързат да запрегнат каруцата пред коня
Коректното представяне на историята не е пречка за създаване на дух на толерантност, когато фактите се интерпретират спокойно и многостранно. Но не и когато се премълчават и изкривяват. Какво страшно националистическо и ксенофобско има в това да кажеш, че цар Симеон е разгромил всичките тогавашни врагове на България? Днес няма нито Византия, нито печенеги... Ама гърците можело да се разсърдят. Ами да се сърдят - ние не им се сърдим, че един от централните булеварди на Атина се нарича "Василий Втори Българоубиец".
Ето тук опираме до въпрос за реципрочното тълкуване на историята с другите европейски народи, и най-вече с нашите балкански съседи. Там учебниците като дух не са мръднали отпреди Втората световна война. Пълни с митове, преекспонирана национална слава и зле прикрита ненавист към нас. И не само в Македония, където антибългарската истерия вече е добила патологични размери.
Който забравя миналото, рискува да го преживее отново, гласи друга една мъдрост. Обезличаването на националната памет чрез фалшиво представяне на историята е първата крачка по този опасен път. А тя, историята, както пееше незабравимият Владимир Висоцки, "остава такава, каквато е - в нея не може да излъжеш нито дума, ни дори половин дума". А такова чувство за национална памет, национална принадлежност и национално самосъхранение май ще ни бъде нужно. Новият век явно ще се развива не според либералната илюзия на Фукуяма, а според мрачните геополитически пророчества на Хънтингтън. Драмата на Украйна и възкръсналият от Средновековието Халифат са достатъчно зловещи знаци.
Така че нека представяме на децата историята си такава, каквато е. Без да псуваме другите, но и без едва ли не да се срамуваме, че хан Крум е отсякъл главата на император Никифор или пък, че Калоян е разбил предците на днешните ни френски и белгийски съюзници при Одрин, а генерал Вазов е смлял английските дивизии при Дойран. Него са го почели дори въпросните англичани и ще е повече от странно, ако бъде пренебрегван в българските учебници по история.
В тях следва да се отбележи също, че на днешния ден през 1885 г. сме извършили Съединението. Напук на всички Велики сили.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
