Жалко е, че не съм виждал истинска българска рекламна кампания във Франция
- Имаме не радикализация на исляма, а ислямизация на радикализма
- Средновековието, траките и манастирите може да ви докарат много туристи
- Различията по въпроса за бежанците няма да разделят Европа
През 2015 г. Франция преживя два терористични атентата, а Европа се сблъска с безпрецедентна бежанска криза. Ще се промени ли страната на Волтер заради тероризма, ще издържи ли ЕС на новите предизвикателства и ще оцелее ли Шенген. Тези въпроси коментира пред "Стандарт" френският посланик Ксавие Лапер дьо Кабан. Той не пожела да обсъжда въпроси от вътрешнополитически характер.
-Г-н посланик, изминалата година бе изключителна бурна. Как се промени Европа от атентатите през януари 2015 г. срещу "Шарли Ебдо" до сега?
-2015 г. бе особена, започна с атентатите срещу "Шарли Ебдо" и "завърши" с атаките на 13 ноември в Париж. Това бяха сериозни събития, но ние се борим с тероризма отдавна. Сблъсквали сме се многократно в нашата история с този бич. Никоя страна не може да избяга от него. Дори България стана жертва на тероризма през 2012 г. Така че това е нещо, с което се борим заедно, защото сме заедно в един много отворен съюз - отворен към страните-членки и към света.
-Смятате ли, че след двата атентата, които французите преживяха, страхът е новият им начин на живот?
-Не, не мисля така. Разбира се, аз не живея понастоящем в Париж, но съм парижанин, връщах се там два пъти след атаките, децата ми живеят там. Животът продължава. В Париж е имало и други атентати - през 1986-1987 г. има няколко атаки в метрото, в крайградската железница. Така че вече сме преживявали това, знаехме, че тероризмът съществува. Не трябва обаче да спираме да живеем с аргумента, че има заплаха от атентати. Трябва да се пазим, да предприемаме политически мерки, за да бъдат възпирани отговорните за тези атентати и то не само извършителите, но и тези, които ги планират и подготвят. Разполагаме със закони и регламенти, които дават възможност да бъдат наблюдавани потенциално опасните лица. Различните служби - полицията, службите за сигурност, съдебната система, трябва да работят за това да няма нови атентати и да възпрепятстват дейността на терористите. Въпреки всичко обаче ние не спираме да живеем.
-Не е ли обаче невидим враг "Ислямска държава"?
-Не, изобщо не. Тя разполага с бази в контролираните от нея територии в Сирия и Ирак. Ние знаем къде точно се намира този враг. Ето защо френският президент Франсоа Оланд призова за координирани усилия на всички държави, които искат да сложат край на съществуването и дейността на ИД, от една страна, и на гражданската война в Сирия, от друга. Именно този конфликт позволи на вече съществуващата терористична организация да стане изключително мощна. На гражданската война в Сирия трябва да бъде намерено решение, за да бъде умиротворен регионът. Когато мирът се върне и ИД бъде унищожена, мисля, че ще сме решили основните проблеми.
-Да ви върна отново на темата за страха. Мислите ли, че французите са готови да се откажат от част от свободите и правата си в името на една по-голяма сигурност?
-Този въпрос не трябва да бъде поставян така, макар и много да го правят. Като че ли има противопоставяне между свободата и сигурността. Това не е така, двете вървят заедно. Ако един човек няма свобода, то той няма и сигурност, защото това означава, че живее в авторитарна държава. При пълния тоталитаризъм няма никаква свобода. Вие сте живели в такава държава и знаете за какво говоря.
- Какво е вашето обяснение на факта, че атентатите във Франция бяха извършени от хора, родени в страната, които са второ или трето поколение имигранти?
-Тероризмът съществува открай време. Във Франция атентати има още от XIX век. Трябва да се опитаме да разберем откъде идва този феномен, наречен тероризъм. Защо има хора, които един ден решават да прибегнат до подобни атаки. Според мен - защото не са удовлетворени от демократичния режим. Преживявали сме атентати в началото на XX век, имало е убити президенти, през 60-те години имаше вълна от крайноляв тероризъм, в средата на 80-те години имаше атаки, свързани със ситуацията в Алжир.
С други думи, има хора, които смятат, че демокрацията не работи в достатъчна степен. Ако вие сте срещу демократичния режим, искате да го разрушите. Тъкмо това желаят и тези хора - да унищожат демокрацията. И нямат друго средство за това освен насилието. Няма значение дали терористите са родени или не във Франция. През 70-те години атаките бяха извършвани от френски терористи. А тези от "Червените бригади" бяха италианци, в Германия германци също правеха атентати.
-Да задам въпроса си по друг начин - провали ли се френският и изобщо европейският интеграционен модел?
- Близо 30% от населението в моята страна по един или друг начин има чуждестранен произход. Ако говорим за тези, които са второ поколение имигранти, става въпрос за около 12 милиона души. Около 3-4 милиона от тях произхождат от една от страните от Магреба - Алжир, Тунис, Мароко. А колко от тях са терористи? По-важно е да се отговори на въпроса: Защо хората стават терористи. Има множество причини. Забелязваме, че много често терористите от последните четири-пет години преди това са извършвали някакви други престъпления. Т.е. това са хора, които по някакъв начин вече са били в периферията на обществото. Един френски изследовател казва, че наблюдаваме не радикализация на исляма, а ислямизация на радикализма.
С други думи, атентаторите използват идеологията, за да оправдаят терористичните си актове.
-Мнозина казват, че днес Европа е много разделена. Смятате ли, че ЕС ще успее да преодолее предизвикателства като тероризма и бежанската вълна?
-Европа е разделена и именно затова търсим обединение. Ако нямахме различия и разделения, нямаше да се опитваме да се обединим. Решихме да създадем ЕС, защото знаехме, че ако останем разделени, няма да имаме тежест на международната сцена и няма да можем да решаваме общите проблеми. Радвам се, че при сегашния приток на мигранти, го има ЕС, за да можем да разглеждаме проблема по един общ и интелигентен начин. Ако бяхме разделени, всеки щеше да има своето виждане по въпроса и нищо нямаше да може да бъде разрешавано. Това, че сме обединени, ни позволява да намираме решения на мигрантската криза.
-Забелязва се обаче ясно разделение по въпроса между някои страни от Източна Европа като Унгария например и останалите...
-Съгласен съм, но е нормално страните-членки да имат различни гледни точки. Гърция и Ирландия не могат спонтанно да заемат една и съща позиция по мигрантския въпрос. Фактът, че между нас има различия, не означава, че не можем да постигаме съгласие. Може да отнема време, но имаме принципно съгласие по въпроси като разпределението на бежанците, европейската политика за право на убежище и т.н. Въпреки че имаме различия, не се разделяме.
-Преди време европейски държавници заявиха, че България трябва да бъде приета в Шенген, тъй като пази много добре своите граници. Как гледате на тази идея?
-Не става въпрос за едно и също нещо. Шенгенското пространство е зона за свободно движение без контрол вътре в ЕС. В момента съществуват проблеми в самото това пространство - видяхме как френски терористи успяваха да пътуват без службите за сигурност да знаят кой точно минава. Първото нещо по важност за нас, французите, е да се уверим, че можем да запазим свободното движение вътре в Шенген, като същевременно се упражнява наблюдение на потенциално опасните хора от страна на различните служби. Тоест страните-членки на Шенген трябва да намерят решение на този въпрос. Най-важният приоритет е Шенген да не се провали. След това ще мислим за присъединяването на България. Шенген не е символ, не е награда. Денят, в който това пространство заработи по-добре, ще видим и присъединяването на България и Румъния. Нужно е Шенген да работи добре преди да се разширява.
-Миналата година изложбата на тракийско злато в Лувъра имаше голям успех. Има ли предвидена нова българска изложба там?
-За момента не. Много сме доволни от изложбата през 2015 г., тя беше голям успех. Не бива обаче да се ограничаваме само до Лувъра, има и други музеи във Франция. Нужно е българската страна да помисли за изложби в други музеи. Може да се мисли за съвременно изкуство, за изкуство от XIX-XX век, от Средновековието. Първо обаче трябва да знаете какво искате да покажете. Не е моя работа на мен, французина, да ви казвам какво да изложите.
-Вестник "Стандарт" години наред вече развива кампанията "Чудесата на България". Смятате ли, че това е своеобразен ключ към бъдещето и към развитието на туризма?
-Абсолютно. Всичко, което може да помогне за опознаването на България, трябва да бъде използвано. Най-вече богатството на българската култура, която е много разнообразна. Културното ви наследство е уникално - има забележителни неща от различни епохи. Макар много хора да се шегуват с това, в някои сгради от времето на соца има изключителна архитектура. Като тази на Бузлуджа, например. Има неща, които без да притежават особена красота, представляват интерес за френските туристи, които не са познали такъв период. Можете да се фокусирате върху Средновековието, траките, манастирите. Разполагате с изключително многообразни неща, които биха заинтересували различни групи французи. В допълнение към това имате и прекрасна природа. Всичко това обаче изисква истинска политика в сферата на туризма, която да знае как да търси туристи, за да им покаже това, което искат да видят. Няма причина французите да ходят повече в Хърватия, отколкото в България например. Имиджът на Хърватия във Франция е много добър, защото тази страна успя да развие туризма. Жалко е, че не съм виждал истинска българска рекламна кампания във Франция.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
