София. Само преди няколко дни здравният министър д-р Таня Андреева сложи за национален консултант по трансплантология проф. Любомир Спасов. Накъде ще се развива тази дейност у нас? И какви са проблемите на здравната система и решенията им? Директорът на болница "Лозенец" проф. Спасов отговаря пред "Стандарт".
--------------------------
- Проф. Спасов, вече сте национален консултант по трансплантология, каква е първата ви оценка върху тази система?
- За условията в България мисля, че това, което правят Агенцията по трансплантации и участниците в системата, е добро. Но смятам, че не може да има оазис в пустинята и след като в цялото здравеопазване има несгоди, това се отразява и на трансплантологията.
- Кои са най-важните неща, които трябва да се променят, за да се подобри системата?
- Мисля, че трябва да се върне доверието в нея. За съжаление, през последните години се наруши доверието между лекари и пациенти, между лекари и здравна каса и този елемент трябва да се възстанови. Обществото трябва да бъде информирано честно какво представлява трансплантацията, какви са очакванията при нея и проблемите. В момента има няколко методики, по които се доказва мозъчната смърт. Според мен, трябва
да има само една - и тя да е мозъчната ангиография
защото чрез нея може да се визуализира на 100% функцията на мозъка. Тогава няма да има никакво съмнение в хората, че техният близък е с мозъчна смърт. Освен това не може обществото да се натоварва с очаквания, че на всеки трансплантиран е спасен животът. Няма страна в света, където успеваемостта да е на 100%. Навсякъде тя е около 80% през първата година. Трябва да изчезне и съобщението към хората, че имаме "нова донорска ситуация", защото това е послание за човешка смърт. Донорската ситуация не може да бъде свързана с успех, това е провал за здравната система. Ако всичко това се коригира, мисля, че доверието на обществото ще се върне.
- Къде може да се прави това ангиографско изследване, имат ли апаратура всички областни болници?
- С развитието на инвазивната кардиология има много центрове с ангиографи, независимо дали са частни или държавни, в тях може да бъде извършвано изследването. Но то трябва да бъде златният стандарт и другите методи трябва да отпаднат, защото иначе у близките може да остане съмнение.
- Как ще се накарат частните клиники да имат координатор по донорство?
- Не е нужно, един координатор трябва да обхваща няколко болници - да познава всички в своя район - частни, общински, държавни и ежедневно да комуникира с тях и да ги посещава. Тогава той може да се нарече истински координатор, ако работи само за една болница, няма как.
- Ще се наложат ли много нормативни промени?
- Мисля, че нашият закон е много добър и не трябват кой знае какви промени. Но за мен развитието на трансплантологията е равнозначно на развитието на спешната помощ. Това направи Испания преди години - тя разви спешната медицина и там
до 10 минути всеки нуждаещ се трябва да бъде покрит
от медик, парамедик, пожарникар или полицай. Давайки му първа помощ, ти увеличаваш шанса той да бъде спасен, но ако, не дай си боже, изпадне в мозъчна смърт, неговите органи могат да бъдат използвани. Затова развитието на трансплантологията минава през развитието на спешната помощ и това трябва да бъде усилието на здравното министерство.
- Промените, които сега се предлагат, ли са най-удачните?
- Няма различни пътища - до 10-ата минута човек трябва да бъде покрит от някого - парамедик, полицай, пожарникар. Защо всички приемаме за нормално в Америка полицаят да може да дава първа помощ или пожарникарят в цяла Европа. Тук полицаят стига първи до произшествието, но не помага на пострадалите, а чака линейката. Министерство на здравеопазването според мен усети проблема и тръгва към решаването му.
- Вече сме част от "Евротрансплант", ще проработи ли тази система?
- Мисля, че е по-добре да се работи върху създаването на Балкантрансплант, тъй като разстоянията тук са по-кратки, а в такива моменти ние се състезаваме с минутите. Не е логично да мислим, че в Холандия или Белгия можем да имаме успешна трансплантация с орган от Варна или София. По-скоро трябва да заимстваме техния опит и логистика и да създадем аналогичен клъстер с Гърция, Румъния, Албания, Македония, Турция, Сърбия. Имал съм предварителни разговори с колеги от тези държави, които споделят идеята. Освен това не трябва да изпускаме момента, че генофондът тук е много по-близък, отколкото в страните от "Евротрансплант". Мисля, че не трябва да робуваме на приказката за жабата, която
видяла, че подковават коня и също вдигнала крак
- Детски трансплантации ще имаме ли?
- Ние имаме. На 18 ноември 2014 г. се навършват 10 г. от първата чернодробна трансплантация, която направих на Памела. Тези трансплантации не са спирали и ще продължат.
- Казахте, че развитието на трансплантологията е свързано и с това на здравната система, накъде вървим през последните години?
- През последните 5 г. не забелязвам да вървим в посока нагоре, но се надявам, че това ще се промени. Не може да оставим хората без грижи. Мисля, че посоката за здравна карта, определен пакет здравни грижи, които държавата да осигурява, добра спешна помощ, е правилна.
- Какво трябва да влиза в този пакет?
- Той трябва да гарантира живота на хората, не трябва да включва козметика, екзотични неща, които не са спешни. В него трябва да са редките и хронични заболявания, но трябва да се помисли дали е правилно да се реимбурсират толкова много лекарства. Мисля, че модел с една каса и надграждане не е добър. Според мен трябва
да има няколко каси, които да се конкурират
помежду си, като всяка може да надгражда над този минимален пакет. Но те да имат еднакви права и задължения.
- Как се чувства един лекар в здравната система у нас, изпитва ли удовлетворение от работата си?
- Според мен, ако няма удовлетворение, един професионалист не би работил. Да побеждаваш страданието, болката, е част от това удовлетворение, но то е свързано и с условията на работа. Нашите болници трябва да имат такива условия, каквито са в европейските държави. Когато знаеш, че си направил всичко, което може и един германски лекар, твоето удовлетворение е реално. Но, ако знаеш, че нещо повече можеш да направиш за този човек, а ти нямаш тези условия, неудовлетворението е жестоко, а ти си безсилен. Затова нашата система трябва да осигури условия на лечение като в Германия и другите европейски държави.
- Кои са най-големите проблеми в ежедневието ви като мениджър?
- Това е доста голямата бюрокрация. За да отговорим на бюрократичните изисквания, болниците трябва да квалифицират дадена патология в определена клинична пътека и това не е добре за медицината. Трябва да се помисли за диагностично свързани групи (ДСГ), защото медицината трябва да е водеща, а не да се опитваме да я вкараме в тесните рамки на клиничните пътеки.
- Достатъчно финансирана ли е медицинската дейност сега?
- През последните години неколкократно се увеличиха парите в системата, а успоредно с това и неудовлетвореността на лекари и пациенти.
Значи не парите са основният фактор
Логистиката, добрата организация и намаляването на бюрокрацията ще помогнат много повече. Със сигурност много клинични пътеки са подценени, но не зная някоя да е надценена.
- Според всички статистики все повече лекари напускат страната, особено млади, къде се крие причината за тяхното неудовлетворение?
- С гордост мога да кажа, че миналата година завърши първият випуск - 58 души се дипломираха, всички от тях са в България, а не малко започнаха работа тук. Мисля, че заплащането не е основният фактор, тези хора виждат в нашата болница и ВМА, която е другата база на обучение за СУ, възможност да упражняват медицина на световно ниво. Това, което получават като професионалисти, им дава удовлетворението и желанието да останат в България. Затова трябва да се създадат такива болнични структури, в които да има добри условия за работа.
- Къде виждате Правителствена болница след година-две?
- Такава болница не съществува, това е университетска болница "Лозенец" и е отворена за всички български граждани. Нашата болница покрива всички хирургични специалности с изключение на неврохирургията, всички вътрешни, с изключение на хематологията, и почти всички терапевтични. Утвърдени сме в областта на трансплантологията, на инвазивната кардиология на сърдечната хирургия, на рехабилитационната медицина. Винаги съм се стремял болницата да бъде в челните за страната. Не искам да бъде най-добрата, защото, ако си сам на върха, не е добре за никого, трябва да има конкуренция. Когато някоя болница направи нещо по-добре от мен, да имам доблестта да го кажа и да обвиня себе си, че не съм се сетил преди тях да го направя. Мисля, че у нас трябва да има рейтингова система - в Америка е много популярно отсяването на петте или десетте най-добри болници. Ако тук имаме подобна класация, ще добием сетивност за развитието на болниците.
- Казахте, че конкуренцията е хубаво нещо, но постоянното разрастване на болниците у нас не води ли до лоши последици за пациентите?
- Води, смятам, че трябва да има здравна карта или друг механизъм, който да въвежда ред. Например
НЗОК да не трябва да сключва договор с всички
болници, а с тези, които покриват нуждата от лечение по дадена дейност. И те да бъдат най-добрите на база рейтинга си.
- Дали този път ще има политическа воля за въвеждането на някоя от тези промени?
- Каква политическа воля трябва да има, това е работа на Министерството на здравеопазването. Но трябва да се приеме национална доктрина за това как да се развива здравеопазването и занапред.
- Какво бихте казали на пациентите?
- Че всички здравни специалисти у нас работят, за да получават те най-добрите медицински грижи и трябва да им вярват, да имат доверие в тях.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
