Биков за СТАНДАРТ:Да смениш кабинет не е революция

Дори социализмът, който възприемаме като нещо дошло от Русия, е западна идея
Международният ред се трансформира в ред с две глобални сили - САЩ и Китай, добре е да внимаваме
Българското общество не бива да си позволява да хаби енергията си за вътрешни сблъсъци

Какво свързва 1878, 1944 и 1989 година? Отговор на този въпрос дава анализаторът Тома Биков, депутат от ГЕРБ, в най-новата си четвърта книга "Българските революции 1878-1944-1989". Един от основните изводи в изследването е, че "при нас революцията не се вдига, а идва". Защо това е така и ще престанем ли да бъдем пешка в играта на великите сили, "Стандарт" потърси Биков за интервю.

Трябва да се опитаме да се превърнем от пешка поне в офицер на геополитическата шахматна дъска
Време е от най-романтичната част на българската история, Македония да се превърне в най-прагматичната, казва Тома Биков

- Г-н Биков, издадохте нова книга "Българските революции 1878-1944-1989". Защо избрахте точно тази тема, какво провокира изследователския Ви интерес?
- Революциите в България са основополагащи и по някакъв начин съдбовни събития, чийто резултат е нашето настояще. Ако искаме да разберем какво и защо се случва днес, би трябвало да изследваме тези периоди, защото там е генезисът на настоящето, а вероятно и на бъдещето. За да се взимаме адекватни решения за бъдещето, би трябвало да познаваме тенденциите и процесите, които са породили настоящето.
- Каква е връзката между събитията в трите ключови години?
- И трите събития водят към модернизация и озападняване на българското общество. Дори социализмът, който възприемаме като нещо дошло от Русия е западна идея и нейното силово налагане в България променя радикално автентичното състояние на българското общество. Не оценявам модернизацията като нещо задължително позитивно или негативно, а като факт. За българското общество модернизационните процеси са травматични. До 1944 година 80 процента от българското население е селско. Към 1989 година, селското население е намаляло до около 30 процента. Това е огромна промяна, чиято цена плащаме и до днес. Другата връзка е общият алгоритъм на революциите. Те винаги идват отвън и буквално за няколко дни разпадат политическия, икономическия, социалния, културния и ценностния ред. След това започва революционен хаос и безконтролно натрупване на първоначален капитал (в случая с 1944 година, капиталът е властови). В края на революционния хаос се стига до вторична революция, която води след себе си формиране на персонализиран индоктриниран ред. Той налага силово новата държавна идеология върху шокираното мнозинство. След 1878 година този ред се олицетворява от Стефан Стамболов, след 1944 година от Вълко Червенков, а след 1989 година от Иван Костов. И тримата на вербално ниво са заклеймени от съвременниците си, но въпреки това, след управленията им, страната се движи в посоката зададена от тях.
- Казвате, че нито една от революциите у нас не е резултат от протести. Нещо повече - доказвате, че те са следствие от външни фактори и радикални промени в международния ред. Защо се получава така?
- Българското общество не е революционно, защото революцията е характерна за големия и завършен град. Към момента на Освобождението над 90 процента от населението е селско и следователно неисторично и чуждо на революционността. Подобна е картината през 1944 година. Не казвам това с укор, защото самият аз съм скептичен към революциите и техните резултати. През 1989 година има поне един град, в лицето на София, който се доближава до завършеност. Това обаче не е достатъчно, за да се произведе собствена история. В България революциите идват отвън след радикални промени на международния ред. Първата революция е резултат от националното обединение на Германия и превръщането в доминираща сила в Европа. Втората революция е резултат от края на Втората световна война и формирането на нов ред с две глобални сили в лицето на САЩ и СССР. Третата революция е резултат от краха на СССР и формирането на ред с една доминираща глобална сила в лицето на САЩ. Сега международният ред се трансформира в ред с две глобални сили в лицето на САЩ и Китай, така че е добре да внимаваме.
- Означава ли това, че съдбата на страната ни винаги ще бъде да е пешка в шахматната дъска на геополитическите сили?
- Страната ни се намира между три цивилизационни зони - западната, ислямската и руската. Това е сложен опит, който бихме могли да използваме прагматично и да се опитаме да превърнем пешката ако не в царица, то поне в офицер. В нашето положение са Гърция, Румъния и Сърбия. Подобно на нас, те са наследници на угасналото византийско цивилизационно пространство и се опитват да лавират между цивилизационните сблъсъци. Ако искаме да бъдем субект, а не обект на международните отношения, би трябвало да взаимодействаме далеч по-активно с тези балкански православни страни, защото техният и нашият интерес все повече ще се препокриват.
- В съзнанието на повечето българи случилото се на 9 септември 1944 година е преврат, не революция. Какъв е Вашият анализ?
- След 1944 година е сменена формата на управление и от монархия, България се превръща в република с еднопартийно управление. Икономиката е одържавена. Сменен е геополитическият курс, а доминиращите до тогава християнски ценности и националистически нагласи са отхвърлени силово. Всичко това се случва след преврат. Този факт не отменя, а потвърждава революционния характер на тези събития.
- Българите са разделени по отношение на социализма - мнозина го заклеймяват, други изпитват носталгия. Кои уроци от онова време още не сме научили?
- Мисля, че е време да разглеждаме фактите от максимално много гледни точки. Факт е, че по времето на социализма се осъществява радикална модернизация на обществото, така както е факт, че в този период се наблюдава най-силната ескалация на политическо насилие. Аз не виждам повод за спор в тази констатация. По подобен начин стоят нещата с почти всички исторически факти. Ако изградим способност да приемаме историята в нейната цялост, ще имаме далеч по плътен и полезен исторически разказ.
- Все още като общество спорим и завърши ли преходът, започнал на 10 ноември 1989 г. Каква е Вашата оценка за станалото тогава?
- Революцията завърши през 2001 година. До тогава беше утвърден неолиберален консенсус между всички основни политически сили и беше осъществен консенсус за геополитическия курс на страната. След натрупването на първоначален капитал социалните статуси се стабилизираха и пазарната икономика се утвърди като основа на икономическите отношения. Дали сме доволни от този резултат е друг въпрос. Това обаче не отменя факта на революционния край и осъществяването на революционните идеи на практика.
- Какво страната ни спечели и какво загуби в периода на прехода?
- Най-големият успех на революцията от 1989 година е прекратяването на политическото насилие, което с различни нива на интензивност се осъществява от 1919 година. Това е огромно постижение, защото подобни тенденции се преобръщат много трудно. Затова е редно да отдадем дължимото най-вече на онези, които бяха подложени на репресии по време на комунистическия период, но не пожелаха да отмъстят след 1989 година. Колкото до това, какво загубихме - най-вече илюзиите си.
- От тази гледна точка събитията от 10 януари 1997 г. как могат да се определят?
- Като вторична революция. Тези събития са аналогични с кризата от 1886 година, когато от престола е свален княз Александър Батенберг и с убийството на Никола Петков през 1946 година. И трите събития са резултат от революционна безизходица. Те играят ролята на катализатор на възможностите радикалните революционери да осъществят революционните принципи на практика, без да се съобразяват с настроенията на мнозинството. Ако през 1997 година не се беше стигнало до тоталния икономически крах, управлението на Иван Костов нямаше да има възможност да осъществи толкова дълбоки и радикални реформи, за толкова кратък период от време. Същата е ситуацията и със Стамболов, който успява да наложи тотална прозападна ориентация на едно проруско към онзи момент общество.
- Големи български революционери са обект на историческия спор между България и Северна Македония. Успява ли страната ни да си изиграе добре картите в тази геополитическа игра?
- Мисля, че е време от най-романтичната част на българската история, Македония да се превърне в най-прагматичната. Няма сила, която да промени отношението на българите към хора като Гоце Делчев и Даме Груев. Затова този въпрос ще остане отворен. В същото време обаче е добре да погледнем на отношенията със Северна Македония по-практично и от гледна точка на настоящето. Би трябвало да формулираме конкретните си интереси там и да ги отстояваме на всички нива.
- През последната година отново всеки ден чувахме от протестите на площадите думи като "промяна", "революция", "смяна на модела". Какво трябва да променят изборите на 4 април?
- Революционно искане би било, някой от площада да каже, че иска отмяна на многопартийната система или отмяна на пазарните отношения, защото това е моделът. Да смениш правителството не е нито революция, нито смяна на модела. Надявам се резултатите от изборите да се превърнат в катализатор за диалог и да омекотят конфронтацията независимо от това кой ще спечели и кой ще загуби. Българското общество не бива да си позволява да хаби енергията си за вътрешни сблъсъци, защото предизвикателствата, пред които сме изправени са навсякъде около нас.