- Страшно е, ако оцелеем с прекършени емоции
- Може да мием по 30 пъти ръцете си, но съхранението на душите изисква дезинфектанти, които не са изобретени
"Нямам идея какво ме очаква и какво ще се случи, когато всичко това приключи. За момента знам единствено, че има болни хора и те се нуждаят от лечение".
Това са думи от "Чумата" на Албер Камю - книгата, която, както се твърди, вдигнала няколко пъти продажбите си във Франция, откакто ни завладя най-новият й еквивалент - covid - 19. Най-мрачните антиутопии на писателите, провиждащи масови епидемии и последиците от тях, навлязоха в живота ни бавно и полека, едва ли не по терлици. Тук имало един заразен, атам друг, в България имало няколко проби, но пък били отрицателни. Точно както чумата от романа на френския екзистенциалист навлиза в живота на хората с умрелите плъхове, които портиерът изхвърля всеки ден в първите глави на книгата, без да подозира причината. И които едва ли вещаят в какво ще се превърне животът, който по принуда сме
принудени да пречупим, за да оживеем
Защото на практика става точно това. Увещават ни да се откажем от живота, за да останем живи, и ние доброволно се оттегляме от него, слагаме маски /ако намерим/, търсим дезинфектанти. Презапасяваме се, защото в държава като нашата, ако някой ти каже "Не се презапасявай", това значи точно обратното, като в света на Алиса.
В името на това, да живеем, на практика се налага да се откажем от близостта, от усмивката, от прегръдката, от изкуството и културата, които единствено са способни да ни спасят, защото ни показват неща отвъд ежедневното, което в момента се е побрало на главата на карфица. Животът в социалните мрежи започва да се превръща в нездравословно отреагиране на натрупаното от изолацията напрежение и на паниката, която постепенно ни завладява. Можем да мием по 30 пъти на ден ръцете си, но съхраняването на душите изисква дезинфектанти, които още не са изобретени.
Доброволното заточение вкъщи (особено ако се стигне до карантина) ще се отрази психически на мнозина по начин, по който не сме предполагали. Може би затова е добре
в оперативния щаб да бъдат включени и психолози
- от тях ще имат нужда не само болните, а и медиците, които се намират на първа линия в борбата срещу заразата и които са най-податливи на бърнаут, дори ако са в нормална ситуация. Хората, които трябва да работят денонощно, например за да шият маски в спешен порядък, за което ще получат жълти стотинки, и онези, които ще загубят работата си и ще се окажат в невъзможност да изплащат кредити и наеми, а някои, дори и да си купят хляб и лекарства. Онези, които са в сивата икономика и никакъв социален фонд няма да им изплати дори и пет процента от досегашните доходи, а са затънали в бързи кредити - и там колекторите не знаят милост. Между другото, помисли ли държавата за тези хора, които иначе пропуска между пръстите си? Както пееше една млада тийн певица, не съм сигурна коя, "Кво не чу, кво?
От помощ ще имат нужда и хората, за които изолация означава да останат сами вкъщи, защото нямат други близки. И онези, за които изолация със семейството под един покрив за две седмици е "Само през трупа ми". Онези, които крадат кабел няма да имат нужда от помощ - те не са под карантина.
Като заговорих за изолация - мобилните оператори продължават да спират телефони за неплатени сметки, въпреки че тези дни се говори усилено да не бъдат прекъсвани ток и вода на хората, които не са платили. Ако един човек е под карантина и му спрат телефона,
на практика той е обречен
но това явно не вълнува операторите, чиито реклами продължават да не слизат от телевизорите и да внушават бодряшко отношение към живота - впрочем, както всички реклами. Тези дни рекламите ще бъдат нашият остров Утопия - стига да не са за тоалетна хартия.
Десетки хора в момента страдат по-силно не от страх да не бъдат заразени, а от страх, че им е отнето правото да вземат решения за живота си, да го планират, да го прогнозират. Ако ще, да реагират емоционално и да тръшнат вратата, излизайки навън за няколко часа. Докато епидемията свърши, някои ще са се простили окончателно с тази способност и в крайна сметка кризата ще ни превърне в лесни за управление и послушни марионетки, от което след това някой много лесно ще се възползва. Да не говорим, че невъзможността да прогнозираме и финансовото си бъдеще може да избие в тревожни разстройства и депресии, а психиатриите и без това са пълни. Страх ме е да си помисля за възможността да останем живи, без да сме способни да го живеем този живот. Човек е мислеща тръстика, казва Блез Паскал,
но все пак е тръстика
Какво ли го чака, ако изгуби способността си да мисли? А да чувства?
Може да останем живи, но пречупени. Писна ми да чета коментари в социалните мрежи "Да сложим маските, за да паднат маските /тоест да се изолираме, за да се разбере кои са истинските и стойностни хора, по подразбиране тези, които се съхранят/. Всеки човек има своя нервна система и предел на психическата устойчивост, както и специфична житейска ситуация, в която епидемията може да се окаже решаваща за материалното му и психическо оцеляване. И коронавирусът не е тестът за истински хора, а просто нещастие, от което ще излезем различни. Затова, когато излезете довечера на балкона, за да аплодирате медиците, аплодирайте малко и себе си - за това, че ще имате желание за живот, че вярвате в бъдещето, каквото и да е то, че това, което не ви убива, може да ви направи по-силни, ако вие му позволите. Много анализатори приемат, че едно от нивата, на които може да се чете "Чумата" на Камю, е навлизането на фашизма, което става незабележимо. Аплодирайте себе си, че няма да позволите на фашизма във всяко едно отношение да ви завладее. Че няма да позволите да ви се карат като на малки деца, ако нарушите едно или друго правило, когато извънредният режим си отиде. Че няма да превърнете настоящата ситуация в Стокхолмски синдром.
А и още нещо - помнете, че възрастните ви родители са пълнолетни. Те имат право да вземат своите решения и се вбесяват, когато ги оставяме под ключ в името на това да опазим здравето им, но не и психиката им. Именно затова ни правят напук и хукват да си пазаруват в дни, в които дори ние избягваме да го правим редовно. Нека ги пазим, без да ги обиждаме. Точно както би трябвало да пазим и себе си. Иначе животът ни ще изгуби смисъл, дори да оцелеем.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
