Димитър Пеев е главен асистент в катедра "Кирило-методиевистика" на Софийския университет "Свети Климент Охридски". Завършил е и специалност "Индология" в Санкт Петербург. Преди няколко години заед-но с двама свои колеги той преведе "История славянобългарска" по поръчка на Зографския манастир заедно с коментари под текста.
- Паисий твори в друг културен код, той е разбираем, ако на децата се даде контекст
- Никой в Германия не е седнал да разяснява езика на Гьоте, казва Димитър Пеев
- След превода на "История славянобългарска" на акад. Петър Динеков Вие сте първият екип, който прави нов превод. По какво се отличава Вашият текст?
- Преводът на акад. Петър Динеков е най-популярният превод на "История славянобългарска", това е преводът, който се учи в училище. В момента той е най-разпространен, защото над него няма авторски права - всеки може да го копира и да го възпроизведе. Аз нямам нищо против да се копира и възпроизвежда и преводът, който сме направили ние в сътрудничество със Зографския манастир, но хората вероятно се ръко-водят от това, че първо трябва да попитат.
Вазов формира културния код на съвременна България, минала през Просвещението
А различното е, че преводът на Петър Динеков всъщност е един много идеологически превод, при това с изразните средства на социалистическия реализъм, където отвсякъде прозира класовата борба. Ние се опи-тахме да направим един неутрален превод, който да е освободен от злободневните тенденции на времето. Поради това бе добре и към текста да се даде един подробен коментар, който направихме съвместно с ко-легата Александър Николов. В този коментар са изяснени неща от контекста, неща, които не са ясни в съвре-менната културна ситуация и които са били различни по времето на Паисий.
- Бихте ли дали пример?
- Да, например в коментара се пояснява какво означава думата "политика" в езика на Паисий. В нашия превод на съвременен език тя понякога се превежда като "изисканост", а в други случаи като "гъвкавост", за разлика от другите преводи, където е оставено Паисиевото "политика". Проблемът е, че "политика" днес в никакъв случай не означава гъвкавост и още по-малко изисканост, както е било по времето на Паисий. В пре-вода ние сме се ръководили винаги от контекста, вместо да превеждаме една и съща дума с едно и също по-нятие. В това отношение, освен че преводът е по-различен, защото е по-адекватен, коментарът разяснява живия контекст - как го е казал или какво е имал предвид Паисий, когато е избрал определена дума, защото това е въпрос и на мислене, и на културен код. В този смисъл нашият превод преследва една универсалност - той може да бъде използван от всеки грамотен и мислещ човек.
На децата днес не им е ясно защо някогашният човек се е срамувал да се нарича българин
Той не е насочен основно към учените, въпреки че това е първата ни мисъл, като видим коментар, а към всеки, който си задава въпроси и желае да разбере какво е искал да каже Паисий.
- Запазили сте обръщението "О, неразумне и юроде", макар и с пояснение - заради популярността му ли?
- Да, защото смятам, че ще бъде нелепо да се опитвам да променя или да изкова по-адекватно съответ-ствие за тази превърнала се в митологема фраза. Това са неща, които са вкоренени толкова дълбоко в наше-то съзнание, че всеки опит да се променят е едва ли не посегателство върху нашата идентичност.
- Споменахте, че културният код, в който твори Паисий, е друг. Неотдавна се появи един "превод" на "Под игото", който бе много коментиран. Трябва ли според Вас да се превежда "Под игото"?
- Според мен Вазов не трябва да се превежда. И веднага ще ви кажа защо - Паисий твори в културния код на 18-и век. В този период културата все още носи отпечатъка на традиционния патриархален живот, на ходенето на църква всяка неделя, живот, в който църковните празници са основно залегнали в съзнанието на българина - Паисий казва, примерно, когато посочва дадено историческо събитие - по Димитровден, Малка Богородица, Голяма Богородица. Докато Вазов формира културния код на съвременна България, на Бълга-рия, минала през Просвещението. Той не твори в различен от нашия културен код, просто има малко повече "различни" думи. Но архаизмите, които всъщност са и живата връзка с традицията, навремето на нас ни ги обясняваха майките и бащите ни. И е печално, че съвременните майки и бащи не са готови или не са способ-ни да обяснят на децата си тези думи.
- А учителите?
- Учителят има определен брой часове, а задачата да прочетеш "Под игото" е задача, която се изпълнява вкъщи. Тя е много по-мащабна. Училището е факторът, който те насочва, който ти казва "Сега е времето да я прочетеш", но дали ще го направиш, дали това въобще е важно, това е въпрос на семейно възпитание.
- Когато Паисий отпадна преди време в проекта на една учебна програма за шести клас и го замени "Ро-бинзон Крузо", имаше доста бурни реакции. Всъщност разбираем ли е Паисий за един шестокласник?
- В уроците по литература дали това, което се учи, е разбираемо, зависи изключително от учителя. Паисий не е трудно разбираем, но трябва на учениците да се даде малко контекст. Когато прочетем "О, неразумне и юроде, поради что се срамиш да се наречеш българин?", дайте си сметка, че на едно съвременно дете не му е ясно защо онзи, някогашният човек, се е срамувал да се нарича българин. То трябва да научи повече за ис-торическата ситуация и за това какво се е случвало тогава, когато културните центрове са били доминирани от гръцки търговци и хората, които са живеели там, са смятали гръцкия за по-престижен. Когато човек разяс-ни тези неща на децата, вече не е сложно. Но когато просто го прочете, детето си казва "Какви са тези глу-пости, нямам проблем да се нарека българин".
- Подготвяте ли превод на други наши стари текстове?
- Не, това бе задача, която ми постави тогава Зографският манастир. Те искаха да направят издание на Па-исий, каквото в България не е имало. И ние преценихме, че изданието на оригиналния Паисиев текст с пре-вод на съвременен език и богат историко-филологически коментар е нещото, което липсва. Както вече спо-менах, Паисий е част от мита "България", националния мит, който се гради основно на Паисий, Ботев и Лев-ски. Въпросът е, че когато чуем тази митологема, ние не знаем защо Паисий е велик. Най-честият отговор, който съм получавал на този въпрос, е "Ами защото той първи е събудил българите". Но от какво ги е събу-дил, защо и как ги е събудил, защо е трябвало да бъдат събудени... Тези неща трябва да бъдат ясни и човек да може да види очертанията на реалната личност Паисий. Защото един мит работи и спомага за формира-нето на една здрава идентичност само когато го разбираш. И още нещо. Другата голяма разлика между Ва-зов и Паисий е, че когато Паисий пише своята книга, той е в търсене на книжовен език. Той взема познатите му модели, които са на църковнославянски език, който е по-близо до руския. Вазов твори в парадигмата на вече изградения книжовен език. Той избира стилистично по-изискани думи, обединява различни диалекти и налага концепцията за езика, която вече съществува. Това е голямата разлика - ние живеем в парадигмата на книжовен език, която се ражда преди Вазов и която той утвърждава.
Старият превод на "История славянобългарска" е твърде идеологически
И да го превеждаме е, простете за думата, малоумие. Никой в Германия не е седнал да превежда Гьоте, а разликата между Гьоте и Вазов е почти век в полза на Вазов. Нима немският не се е развивал?!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
