* Разказите на двама българи, които помагаха за евакуацията на хора от Кабул
* Военни и полицаи свалиха униформите и станаха талибани, казва Светослав Замчев
* Краси Панчев: От зрителите остават скрити писъците на хората и миризмата
"15 август 2021 ще остане в спомените ни завинаги. Това беше денят, в който секундите станаха минути, минутите - часове, а часовете - дни. Реален боен ден, в който имах честта да ръководя български частни охранители, които ми пазеха гърба и ми помагаха. Не отстъпиха и крачка назад, изпълняваха безпрекословно всяка една заповед.
А всички заповеди, които им поставях, бяха опасни. Показаха завиден боен дух и задружност, действаха хладнокръвно и професионално без излишни действия и приказки. Действаха всеотдайно и мъжки. Момчета, справихте се отлично и без вас щеше да ми е трудно! Станахме свидетели на сгромолясването на една страна. Станахме свидетели на не дотам правилната преценка на други националности, но и над тях се смили Господ и ги запази живи. Благодаря ви!
Това е най-малкото, което мога да кажа, защото всички вие ми поверихте най-ценното, което имате - живота си! В очите ви нямаше страх в нито един миг, а само готовност да изпълнявате: "Слави, какво да правим?" и краткото "ОК". Благодаря ви! Сега е време да се приберем при семействата си, които ни чакат. Прибираме се живи и здрави. С малко повече бели коси и спомени, които да разказваме на нашите деца и внуци. А ние всички имаме истории и то много. За мен беше чест да ви ръководя!"
Това написа във Фейсбук Светослав Замчев, един от българите, които участваха в евакуацията на цивилни граждани от Кабул.Международното летище „Хамид Карзай“ бе единствената точка за извеждане на хора по въздух и в следобедните и вечерни часове на 15 август то бе подложено на ракетен и минометен обстрел. САЩ предприеха незабавни действия и стартираха операция за евакуиране. Около 3 хил. морски пехотинци поеха контрол над летището и заедно с турския контингент там гарантираха успешното приземяване и излитане на военните самолети на САЩ.Замчев е частен охранител към военна компания и е работил в Афганистан повече от 10 г. Събитията от най-горещата точка на света в момента са се случили пред очите му.
"Обстановката там се промени изключително рязко в последните две седмици. Правителството се сгромоляса, всички държавни органи, на които разчитаме - полиция, армия, предназначени за осигуряване на обществения и вътрешния ред, сигурност и комфорт на жителите на държавата, буквално в рамките на 12 часа се изпариха. Служителите им свалиха униформите си и застанаха от другата страна - станаха талибани.
Имаше опасност за нашия живот и ние действахме съгласно инструкциите. Трябваше да се евакуираме възможно най-бързо до най-близкото сигурно място, което се оказа бившата военна база на летището в Кабул. Оттам бяхме евакуирани с помощта на американски военни самолети до техния транзитен център в Катар. Това се случи, след като целия ден прекарахме в Кабул. Трафикът беше ужасен. Хаосът в Кабул започна след 6,30 сутринта. Това беше сигурен знак, че трябва да предприемем евакуация. Прекарахме на пътя около 6-7 часа, говоря за разстояние 2-2,5 км по права дистанция, което при нормални условия се взема за не повече от 15 минути“,разказва Замчев пред Нова тв след като благополучно се прибра у дома.
След това са успели да се качат във военно-транспортен самолет на американската армия и да отлетят за Катар. "Бе използвано всяко свободно място, за да могат да се евакуират максимален брой хора.
Вместо 200-250 души, на борда имаше около 600 души“
След като са били изтеглени от Афганистан и прекарали няколко дни в американския център в Катар, им помогнали българският консул и посланикът на България в Кувейт, добавя мъжът, който е завършил Военното училище във Велико Търново.
За ужаса в Афганистан от първо лице разказва и пловдивчанинът Краси Панчев. През последните 4 г. той работи в Дипломатическото представителство на ЕС в Кабул. Последната му задача е била да евакуира целия персонал на мисията и го прави. След това помага на свои приятели в Кабул да се евакуират. Успява да хване последния самолет от размирното летище на афганистанската столица до американска военна база в Катар.Като част от охраната на мисията на ЕС в Кабул Краси е виждал всичко, но казва, че хаосът от последните дни трудно може да се опише.
„От зрителите остава скрит звукът – от писъците на хората, от молбите им за спасение. Сълзите в очите на хората остават скрити, както и миризмата, примесена с горещината“, описва картината мъжът.
Според него не е имало шанс хаосът от евакуацията да бъде предотвратен. "За никой не е тайна, че местната армия и полиция не свършиха работата си въпреки обучението им за милиарди“, казва Панчев.Изтеглянето на Краси и колегите му не е било планирано. Докато се връщат от летището към града за следващата група хора, които трябва да евакуират, забелязват, че постовете на местната армия са опразнени. Тогава разбират какво следва. „Хората бяха тръгнали панически към летището, ние пък отиваме в другата посока. И се сблъскваме с тълпа, бягаща от ужас от талибаните. Часове ни трябваха да се върнем в нашата база, за да изведем хората“, обясни Панчев.
„Няколко пъти бяхме поканени да се качим на самолета, защото може би е последният - никой не може да гарантира ще има ли полети“, допълва мъжът.
Последните 13 години от живота му катопрофесионален телохранител на ВИП персониса го отвеждали на места, където "въздухът трепери" - Ирак, Ливан, Афганистан. Само преди десетина дни Краси се прибира за малко в България, но на 13 август отново получава задача да замине за Кабул. Изобщо не се замисля и потегля, тъй като става дума за спасяване на човешки животи.Обстановката в столицата на Афганистан по това време е критична. Навсякъде тичат тълпи от хора, които се блъскат, прескачат и мачкат. Свистят куршуми, загиват хора. Талибаните превземат последните позиции в Кабул и реално не можеш да разбереш кой какъв е. В тази обстановка групата трябва да се придвижи до размирното летище.
Там, насред непрестанните ракетни нападения по въздух и с жива сила по земя, охранителният екип се налага да пази поверените му хора. Всички са гледали кадрите с тълпите, които тичат след самолетите и всеки гледа да се качи дори върху тях. Краси и колегите му трябва да се включат в освобождаването на пистата и да помогнат за безопасното качване на охраняваните лица. В тази критична ситуация екипът успява да се справи с всички задачи.Американският военен самолет излетя в понеделник в посока Катар. Краси Панчев попада в базата, където ги държат в нещо като бежански лагер заедно със стотици бедстващи хора със статут бежанци от територия с военни действия, а контролът по тяхната идентификация, пребиваване и бъдещо дислоциране се упражнява от катарските власти. Условията са мизерни, но ги крепи надеждата, че скоро ще бъде уреден полет, който да ги прибере в родината. И Краси Панчев вече е у дома.
Именно за такива ситуации е трениран пловдивчанинът от дълги години. "За професията бодигард човек трябва да има желязна психика, дисциплина, съобразителност, дипломация, дискретност, мускули и да владее бойни изкуства.
Плюс готовност да се раздели с живота си, за да спаси друг във всеки един момент". Това разказа Краси Панчев пред "Марица" преди време, когато екип на медията премина стрелково обучение под негово ръководство на специализирано стрелбище край Пловдив.Роденият в Стамболийски мъж от малък мечтаел да стане военен. Затова след завършването на гимназията се записал да учи във Военното училище в Шумен. В биографията му следват 12 г. в редовете на Българската армия - започва през 1996 г. от поделението в Трилистник и стига до последните 4 години от службата си като зам.-командир на взвод за специални операции в 68-а бригада специални сили в Пловдив. Зад гърба си има и участие във военна мисия в Ирак с Трети пехотен батальон, където е бил снайперист във взвод за охрана.
Скоро след напускането на армията през 2008 г. Краси Панчев минава в охранителния сектор и пътищата на съдбата отново го отвеждат в раздирания от войната Ирак. Започва работа в охранителна група, чиято задача е да пази американската военновъздушна база в град Балат, на 70 км от Багдад. "По онова време там вреше и кипеше. Беше истинска мелачка за месо. Всеки ден бойци на Ал Кайда ни атакуваха с минохвъргачки и често загиваха хора”, разказва пловдивският Рамбо.
Нападателите действали бързо и чевръсто, като дълго време били неуловими. Минавали край базата, спирали колата, вадели от багажника минохвъргачката. За една минута изстрелвали няколко мини към американците, после прибирали оръжието и изчезвали.Накрая обаче охраната им хванала цаката.Военните уредили дрон, с който да наблюдават действията им.Краси си спомня една такава операция по задържането на нападател. Онзи пристигнал с джип, заложил миномета и произвел кратка канонада. После си прибрал оръжието и потеглил към къщи. Окото на дрона обаче го следяло от небето. То заснело как терористът спокойно спира пред дома си, влиза, потупва булката си по задника за „добър ден” и сяда да обядва. В същия момент военните нахлули в къщата му и го задържали.
Иначе в промеждутъците между опасните мисии Краси Панчев не бездейства и в България. Дали като стрелкови инструктор, или като обучител на гардове, той намира как да запълни времето си с това, което умее да прави най-добре. Вероятно затова през годините е стоял зад гърба на двама от най-маститите пловдивски бизнесмени, както и на мощен столичен бос.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
