Квесторите в банката са действали на ръба на закона
Трябва ни консенсус за бюджета и съдебната реформа, казва Менда Стоянова
Шефът на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова коментира пред "Стандарт" готвените законови промени във връзка със ситуацията в КТБ, сметките около новия бюджет и тегленето на заема от 16 млрд. лева.
- Г-жо Стоянова, всички партии ще подкрепят проектопромените за КТБ. За какво говори това според вас?
- Говори, че все пак има разум в политическите партии, независимо от политическите крамоли, които са ежедневие в парламента. Когато имаме важна тема, касаеща цялата държава, можем да намерим консенсус. Приятно изненадана съм от това и силно се надявам да не е единствената тема, по която имаме консенсус, защото за държавата има и други много важни теми. И ако успеем да намерим консенсус по тях, това би било добре за всички.
- Кои са другите важни теми, по които скоро ще има нужда от такъв консенсус?
- Те са постоянните теми. Като реформата в съдебната система. Това е изключително важна тема, по която е много наложително да намерим консенсус. Защото ако не успеем, ние се проваляме като държава. Втора тема - бюджета. Това което се случи като "дебат" за т.нар. дълг, по-скоро това беше договор за дилърство с четири банки, беше недопустимо. Когато започнем да обсъждаме Бюджет 2016, трябва да търсим общо виждане за това колко и как трябва да се харчат парите на данъкоплатците. Има и още много теми. Но разбирам, че ще е трудно.
- Смятате ли, че както обеща министър Владислав Горанов, ще успеем да изтеглим 2 млрд. лв. по-малко?
- Това зависи от няколко неща. Първо, от тези 16 млрд. лв., за които говорим, 12 млрд. лв. са за рефинансиране на стари задължения, включително и на задълженията, които държавата има и изтегли като заем м. г., за да разплати гарантираните депозити в КТБ. Така че до 2017 г. тези пари, ако бъдат върнати на държавата, това е една добра причина да се изтеглят 2 млрд. лв. по-малко. Втори вариант - в тези 16 млрд. лв. са предвидени 4 млрд. лв. за финансиране на дефицитите до 2017 г. Ако ние постигнем консенсус, така както всички на този дебат говореха, 2016 г. и 2017 г. да намалим драстично разходите и да увеличим приходите, така че да нямаме такива дефицити - ето още една добра възможност да се намали тегленето на този дълг. Така че тази сума от 16 млрд. лв. е максимална, но в нашите ръце е тази опция да бъде намалена. И случаят "КТБ" е именно част от това.
- Появиха се мнения на експерти, че в при теглене на външен дълг е изключително вредно това политическо говорене, което видяхме от страна на БСП и други партии. Навреди ли ни то реално при договарянето на условията?
- Ще видим дали е навредило, защото тепърва министърът на финансите тази седмица тръгва на "roadshow" и ще видим какъв ще е интересът на инвеститорите към България и какви лихвени равнища ще предложат те. Силно се надявам това да не е навредило по няколко причини - първата е, че в момента пазарите са доста ликвидни и търсят къде да вложат на сигурно своите пари. А държавната облигация, малко или много, е сигурна. Колко е рискова ще покаже нивото на лихвата. И второ, защото България все пак е доказала, че има финансова стабилност, доказала е, че е коректен платец на своите дългове, че води политика по намаляване на дефицитите. Защото, за съжаление, това което ГЕРБ направи от 2009 до 2013 г. за постепенно намаляване на дефицитите, беше прекъснато през 2014 г. като тенденция.
- Възможно ли е дефицитът тази година да бъде под 3%?
- Да, задължително ще бъде под 3%. За 2015 г. сме гласували в бюджета под 3%, а по отчет се надявам той да спадне с една по-добра събираемост. През следващите 2016, 2017 г. също се предвижда тенденция за спадане на дефицитите, но въпрос на политика е те да бъдат намалени с още по-голям тренд.
- Да се върнем на КТБ. Чуха се мнения, че проектопромените, които подготвяте, са обосновани от това, че не вярвате на квесторите, назначени от БНБ. Така ли е?
- Бих го формулирала малко по-различно. Макар че това не означава, че доверието в БНБ, респективно в "Банков надзор", не е разклатено. Но бих го формулирала така - квесторите са правна фигура, която е предвидено в закона да управлява банката по времето на нейния специален надзор и основната задача на тази квестура е да търси възможности за оздравяване на банката и възстановяването на нейната дейност. След като БНБ се произнесе, че отнема лиценза на КТБ, квесторите изчерпаха своите права и задължения по закон. Тоест в този момент те повече нямат работа в банка, защото няма какво да управляват - банка няма. Има търговско дружество - бивша банка, без лиценз. Законът предвижда веднага след отнемането на лиценза на банка от БНБ съдът да се произнесе и да обяви банката в несъстоятелност, без да е необходимо да доказва повече каквито и да било факти и обстоятелства по лиценза. Въпреки всичко обаче, по разни причини съдът вече четвърти месец не се произнася - има обжалвания, сега сме на втора инстанция и т.н. Което всъщност поставя един времеви вакуум, който може да продължи години и затова трябва да бъде запълнен. Това е идеята - да се въведе т.нар. "временен синдик" до обявяването на банката в несъстоятелност и назначаването на постоянен синдик, който да има права не само да управлява това търговско дружество без лиценз, но да може води дела от негово име, да прави отменителни искове за сделки, които накърняват имуществото на банката, да опазва това имущество, както и чрез подходящи международни компании с опит да прави разследвания за това къде са отишли парите и какви са възможностите за тяхното връщане.
- Приехте промени в края на миналата година, които забраняват цесиите и прихващанията. Защо все пак те се случват?
- Много добър въпрос. Има две възможности - едната е да е намерена вратичка в закона и той да се заобикаля. Другата възможност е квесторите да нарушават закона или да вървят по ръба му. Дори и да е намерена вратичка обаче, аз мисля, че квесторите на банката неправомерно са разрешавали да се извършват прихващанията.
Една част от тези сделки се случват извън банката между различните субекти - клиенти на банката, върху които никой няма контрол. Това са сделки по Закона за задълженията и договорите. Но втората част - за да се реализират сделките, те се реализират в банката със санкцията на квесторите. Тоест прихващането в резултат на тези сделки трябва да бъде разрешено и осчетоводено от квесторите. Нещо повече - квесторите правят и следващата стъпка - те освобождават обезпеченията на тези кредити, които са прихванати. Това е и причината в последния отчет на банката имуществото й да е намаляло с около 1 млрд. лв. И тук за мен, без да съм в детайли в казусите, считам, че квесторите биха могли да изчакат обявяването на банката в несъстоятелност и назначаването на синдика, който да прецени дали тези прихващания да ги признае или не. Мисля, че тук, може би, нещата са се случвали по ръба на закона, но не и в интерес на обществото.
- Възможно ли е цесиите и прихващанията след това да бъде отменени от синдик?
- Да, такъв вариант има. Даже предвиждаме временният синдик да има право на отменителни искове. И той вероятно ще предприеме в определени случаи тези действия, но аз съм скептична за резултата. Дори отменителните искове да бъдат потвърдени от съда, обезпеченията са освободени и вероятно тези имущества вече са продадени един път, даже може би и втори и трети път, на добросъвестни купувачи. А развалянето по този начин и връщането на имуществото в банката ще бъде изключително трудно и ще продължи дълго време.
- Как ще успеете да върнете тези средства тогава?
- Не знам как ще успеем, но има международни компании с опит, които са се занимавали с подобни разследвания и са постигали определени резултати. Дори аз съм имала среща с две такива компании, които твърдяха, че са успявали да върнат част от активите на дадена банка. Включително и те предлагат тяхното заплащане да бъде обвързано от резултата от тяхната дейност. Мисля, че след като има такъв опит, ние трябва да се възползваме от него. Затова и в промените, които ще предложим, има специален текст, който разрешава на временния синдик или на Фонда за гарантиране на банковите влогове, да се сключи договор с подобна фирма.
- Кога сте се срещали с тях и можете ли да кажете кои са тези фирми?
- Не, не е редно да кажа кои са. Срещата беше в края на миналата година. Те обиколиха всички парламентарни групи, за да ни кажат за подобна опция. Но БНБ и квесторите не се възползваха от нея още по времето на специалния надзор. За нея не е необходим специален текст. Сега също не е, но го записваме нарочно за успокоение.
- Казахте, че Нели Кордовска, и. д. ръководител на "Банков надзор" в БНБ, е изтеглила своите средства от КТБ ден преди банката да бъде затворена. Имате ли информация и за други служители на Централната банка, които са направили същото?
- Твърдя това, защото имаме официално писмо от БНБ, в което ни уведомяват, че г-жа Кордовска е имала депозит в банката, който е бил изтеглен, преди КТБ да бъде поставена под специален надзор. И той, съгласно това писмо, е изтеглен съвсем законно. Така че не смятам, че тя е извършила закононарушение. Но от морална гледна точка, явно тя е имала вътрешна информация. Казвам - това е не морално, но не е закононарушение. И в този смисъл предполагам, че има и други банкови служители, които имат депозити, но нямаме информация някой друг да се е възползвал и да е успял да ги изтегли малко преди да затворят банката.
- От морална гледна точка смятате ли, че тя има право да заема този пост в момента?
- Това е решение на Управителния съвет на БНБ. Там се събраха само морални казуси - морален казус за това дали г-жа Кордовска трябва да изпълнява длъжността, морален казус дали г-н Искров трябва да си подаде оставката. Много морал, малко консумиране на морала.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
