Мерките на правителството за намаляване на административните пречки пред бизнеса активизираха работодателските организации в даването на куп предложения. Част от тях, свързани с промени в Кодекса на труда, предизвикаха силен отпор от синдикатите и обществеността, защото орязват трудови права на работниците. Разтревожена от критиките, парламентарната група на БСП побърза да успокои хората, че ще оттегли спорните законопроекти, внесени от нейни депутати. В Кодекса на труда може да се облекчат условията за малките фирми и без орязване на права на работниците, смятат от Българската търговско-промишлена палата.
- Госпожо Чугунска, за какви промени в Кодекса на труда настоява БТПП и защо те са насочени само към малките фирми?
- Идеята на БТПП е да се облекчат максимално микро, малките и средните фирми от изисквания, които са излишни и формални, и ги натоварват допълнително без особен смисъл. На всичко отгоре тези изисквания в момента не се изпълняват и са основа за корупционни практики.
Например правилникът за вътрешния трудов ред. Искаме да отпадне задължението той да се изработва от микро, малките и средните предприятия. Защото в една микрофирма, която е с двама или трима служители, при това в повечето случаи в семейни отношения, наличието на такъв документ е изключително безсмислено. Представете си ситуация, при която собственикът е синът, а другите двама заети са майката и бащата. И дали синът ще прави забележка на баща си, че нарушава правилника за вътрешния трудов ред, като закъснява за работа. Но ако такъв правилник липсва и това се установи при проверка от инспекцията по труда, следва глоба. Инспекторът ако счете, че нарушението е маловажно, може да наложи глоба между 100 и 300 лв. Тя обаче може да стигне до 15 000 лв., ако инспекторът прецени, че това е сериозно нарушение. Ето тук са възможностите за корупционен натиск върху фирмите, и то най-вече върху малките.
- Оплакват ли се вашите членове от такъв корупционен натиск?
- Предложенията на палатата за промени в Кодекса на труда са на базата на предложения от нашите членове. За да ги дадат, те съответно сигнализират, че има такъв проблем.
- Освен правилника за вътрешния ред какви други документи предлагате да отпаднат?
- Най-голямо недоволство предизвиква графикът за ползване на отпуските. Предлагаме той да отпадне не само за микро и малки фирми, но и за средните. Така ще се спестят време и разходи на работодателите. Освен това от този график не произтичат никакви права и задължения за работниците и служителите. Наличието му не означава, че работникът ще излезе точно на записаните в графика дати. Правото на отпуск се дава с Кодекса на труда, и а не с такъв график. Липсата му обаче може да донесе глоба от 1500 до 15 000 лв. Всъщност в Кодекса на труда има много възможности инспекторът сам да преценява каква да бъде глобата.
- От ГИТ обясняват, че в такива случаи не налагат глоби, а дават предписания.
- Ако не налагат глоби, се появяват съмнения, че се търсят други пътища. БТПП смята, че е напълно излишно работодател в малка, микро и средна фирма да поддържа и ревизионна книга, в която да се вписват констатациите от проверките на ГИТ. Това е една отживелица. При всяка проверка ГИТ прави протокол и на практика ревизионната книга го дублира. Но за липсата й отново има санкция, макар и най-ниската в Кодекса на труда - между 100 и 300 лв. Всичко обаче зависи от преценката на инспектора. Друго искане на БТПП е да се премахне задължителното уведомление на инспекцията по труда, че работодателят ще удължава работното време два дни преди да се случи. Това е много трудно за изпълнение при малките и микро фирмите. Защото в общи линии удължаването на работното време винаги възниква инцидентно. А освен това ГИТ няма капацитет да проверява всички фирми, подали уведомления. Те служат само за статистика. Забележете, ние не сме против това да се уведомява инспекцията по труда за удължаване на работното време. Но да не е предварително. Наред с това искаме да се коригира сегашната разпоредба при въвеждане на непълно работно време да се иска съгласие от синдикатите. Предпочитаме да бъде използвана думата "консултация" със синдикатите. Защото работодателят е този, който поема производствения риск и отговорност. Затова не би трябвало да се иска изричното съгласие на синдикатите.
- Ще искате ли да се премахне задължението работодатели да предоставят помещения за синдикална дейност във фирмите? Или да се орежат някои права на синдикалните дейци?
- Искаме да се премахне допълнителният отпуск за синдикални дейци в микро, малки и средни предприятия. Става дума за тези три дни допълнително на година, които синдикалистът може да вземе, без да предупреди работодателя си. Тази разпоредба поставя в неравнопоставено положение работниците, които не членуват в синдикати. Не е справедливо. Освен това смятаме, че трябва за микро, малки и средни предприятия да отпадне разпоредбата синдикални организации да посещават предприятията и да искат обяснения от работодателя. Ние по принцип сме за това синдикатите да подават сигнали за нарушения и некоректни отношения, защото това е добре за икономиката като цяло. Но сме против те да изискват обяснения и да действат като контрольори. Такова право имат трудовите и данъчните инспектори и другите контролни органи. Тези права на синдикатите са остатъци от предишни режими и са неадекватни за пазарната икономика.
Що се отнася до задължението работодателят да предоставя помещения за синдикална дейност, искаме то да отпадне от закона като императив. То трябва да е част от корпоративната социална отговорност на всяка фирма - работодателят сам да прецени дали има възможност. Защото сега предприемачът рискува да бъде санкциониран за нарушение на трудовото законодателство, независимо, че може да не е в състояние да осигури специално помещение. Предложенията ни за промени в Кодекса на труда, насочени към облекчаване на дребните предприемачи, са доста балансирани. Те не засягат трудови права на работниците и служителите. Предложенията на БТПП са и в синхрон и с политиката на ЕС за намаляване на бюрократичните формалности за малките и средните предприятия. Не може за една фирма с 5, 10 или 50 човека да има същите изисквания като за фирма с 1000 души персонал. Ако тези промени се приемат, те ще важат за близо 350 хиляди фирми в страната. Знаете, че в България има 351 хиляди фирми. От които 350 000 са микро, малки и средни, а 92% от тях са микропредприятията - основно семейни фирми с по двама-трима души персонал.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
