След 9 месеца денонощна работа наколенникът от Враца върна блясъка си, Севт III "прогледна"
Бронзовата хидрия, открита от Богдан Филов, е възстановена напълно
Безценното тракийско съкровище, което ще бъде изложено в Лувъра, е реставрирано и готово да поеме пътя към Париж. С едно изключение - парадният сребърен наколенник със златно покритие от Могиланската могила край Враца. "Дадоха ни още малко време за опаковка след празниците, тъй като още не е определена фирмата, която ще первозва най-крехките предмети", каза за "Стандарт" реставраторът от Националния археологически музей в София гл. ас д-р Петя Пенкова. Тя и екипът и от трима специалисти са работили без почивен ден в продължение на девет месеца, за да възкресят блясъка на кнемидата. Реставрацията на наколенника е била най-трудна. "Беше сложена вътре акрилна смола, която да го държи, тъй като е много крехък и тя беше излязла от предната страна. Най-големият проблем бе да се отстрани смолата от всички места, където е влязла, да се изчисти отдолу, да се повдигне златното листче и да се върне обратно, за да се укрепи съответното място", казва гл. ас д-р Петя Пенкова. Експертите наместили и фрагментите от ценната находка в правилна позиция и формата на наколенника била възстановена. Екипът специалисти ресатврирал и някои находки от Голямата Косматката в Казанлък - копие, стригила - уред за почистване кожата от масло след спорт или баня. Златният меч на тракийския владетел Севт III, който е бил реставриран преди година, се бил счупил на едно място, но вече е възстановен напълно.
Експертите на проф. Божидар Димитров в НИМ пък довършват работата си по експонати от Пловдивския музей, за които от години е нямало средства да бъдат реставрирани. От края на ноември досега е възстановена напълно и бронзовата хидрия, открита още от Богдан Филов в Мушовица могила край с. Дуванлии. Тя никога досега не е била реставрирана. Пазена е в пръстта, в която е открита, около 30 на сто от метала липсвал.
Специалистите в НИМ са подготвили за Лувъра и лицето на изложбата - бронзовата глава на Севт III. Тя е уникална, смята се за изключително точен портрет на легендарния одриски цар. Очите й са като живи - направени са от алабастър, древният майстор е изваял и мигли от тънки медни нишки. Някои от тях са се нуждаели от реставрация.
От следващата седмица започваме опаковането на тракийските чудеса, съобщи за "Стандарт" проф. Димитров. За всеки от артефактите ще бъде направено специално легло от стиропор, което ще прилепва плътно в кутиите за път. 56 специални сандъка има НИМ за превоз на съкровища. Всеки от тях издържа на температура до 1900 градуса и остава невредим дори при падане от 1000 метра височина, уточни проф. Димитров.
За Севт III наколенникът от Враца и още 18 изключително крехки експоната са предвидени бронирани куфари.
АН 26 превозва съкровището
Съкровището ще лети със самолет Ан 26, научи "Стандарт". С такъв разполага българска транспортна фирма, която е спечелила обществена поръчка за въздушен транспорт на тракийските съкровища до Лувъра.
Спецчасти на жандармерията ще охраняват чудесата до летище София в края на март.
Пращаме Сфинкса от Борово
Боровското съкровище е включено в изложбата "Епопеята на тракийските царе: Археологически открития в България", която ще бъде открита в Лувъра на 15 април. То е открито случайно от Трайчо Стоев през 1974 г., докато обработвал нивата си на 200 метра от надгробната могила в местността Сиври Тепе. Ценната находка се състои от пет сребърни съда за вино. Сервизът с позлата се използвал в ритуални царски празненства при смяната на годишните времена, убедени са археолози. Според експертите, уникалните съдове от сребро са създадени през IV век пр. Хр., по времето на Одриския цар Котис I. Съкровището включва три ритона, голяма купа и каничка с изобразени релефни сцени. По съдовете изобилстват божества, митични същества и животни. Някои специалисти твърдят, че находката в Борово съдържа липсващи в Рогозенското съкровище ритони, най-характерната регалия на тракийските царе. На един от съдовете е сватбата на Дионис, бог на плодородието и виното, с красивата дъщеря на критския цар Минос - Ариадна. Сфинксът е може би най-популярният съд от съкровището. Той възхвалява мъдростта и силата - главата е на жена, а тялото - на лъв с крила. Ритоните в основата си са оформени като предната част от телата на кон, бик и сфинкс. Вторият ритон е с протоме на кон - свещеното животно на траките, а третият - на бик, символизиращ силата. Петият съд от съкровището представлява сребърна купа, лежаща на кръгла подставка. Самите съдове са изработени в град Беос, намиращ се на Мраморно море.
Земята край Враца пази 26 века Рогозенското съкровище
Французите ще се дивят на най-голямото тракийско съкровище, открито по българските земи, за втори път. То вече е показвано в страната им, но този път ще грейне в Лувъра.
Рогозенското съкровище е изключително ценно не само заради изработката си, но и заради надписите, които майсторите са оставили по съдовете. От тях излизат имената на известни и непознати тракийски царе, изобразени са сцени от гръцката митология. Това само показва връзката на траките с древните гърци или оживения културен обмен между тях.
Но съкровището има и не по-малко интересна история. Открито е през ноември 1985 година случайно при прокопаване на водопровод край врачанското село Рогозен от тракториста Иван Димитров, вече покойник. Изведнъж, само на 50 см дълбочина, нещо силно заблестяло на слънцето и човекът разровил земята около блясъка. Открила се яма, от която той извадил 42 канички, 22 фиали и 1 чаша. Взел ги за църковна утвар и ги занесъл в дома си. Решил да каже на кмета за находката си, а той на археолозите. Те дошли с металотърсачи и открили втора яма с още по-плитка дълбочина - 40 см. От нея те извадили 86 фиали, 12 канички и 2 чаши. Така съкровището, наречено на името на селото, в което е открито, се оформило от 165 съда - 108 фиали, 54 канички и 3 чаши.
Археолозите го датират от V до средата на VI век преди Христа. От надписите става ясно, че сервизът е принадлежал на знатни тракийски владетели, между които и на цар Котис и на сина му Керсеблепт. На една от фиалите е изобразена митологична сцена - принцеса Тегоя Авге и жрицата Атина Алейска, която се дърпа от насилника. А той, гол и с венец на главата, е подпийналият Херакъл.
Съкровището е било заровено край врачанското село преди 26 века при екстремни обстоятелства.
Показваме величието на тракийска принцеса
Съкровищата от могила Мушовица при с. Дуванлии ще са акцент в изложбата
Доц. д-р Милена Тонкова
ръководител на Департамента по тракийска археология при Националния археологически институт с музей при БАН
Доц. д-р Милена Тонкова и проф. д-р Тотко Стоянов от катедрата по археология при СУ "Св. Климент Охридски" са българските куратори на изложбата "Епопеята на тракийските царе. Археологически открития в България", която представя България в Лувъра от 15 април до 15 юли 2015 г. Концепцията на изложбата и подборът на експонатите са направени от тримата френски куратори - президента на Лувъра д-р Жан Люк Мартинез и специалистите от Департамента по гръцка, етруска и римска древност д-р Александър Баралис и д-р Негин Матий, както и от проф. Стоянов и доц. Тонкова.
Най-многобройни сред богатите тракийски погребения са тези на мъжете войни. Това е характерно най-вече за времето на създаване и разцвет на Одриското царство и други държавни обединения на траките през V - IV в. пр. Хр. Воински погребения на тракийски аристократи от това време са открити в известния некропол при село Дуванлии, Пловдивско, както и при Брезово, Шипка, Дълбоки, Езерово и др. Сред даровете задължително присъства оръжието - брони и ризници, шлемове и наколенници, мечове, върхове за копия и стрели. Друг важен елемент на воинското погребение са съдовете от погребалния сервиз - бронзови, сребърни и дори златни, но често и такива от глина. Присъстват и специални контейнери за благовонни масла - алабастрони от алабастър, както и гръцки амфори, пълни някога с вино или зехтин. В тези гробове накитите обикновено са представени от златен нагръдник и по-рядко от златни пръстени-печати. В някои от гробовете се откриват и златни маски.
На този фон се открояват само три, считани за женски, богати гроба от некропола при Дуванлии, в които липсва оръжие, но сред гробните дарове има цели комплекти от изящни златни накити. Това са погребенията в могилите Кукува и Арабаджийската, както и в могилата Мушовица, чийто богат гробен инвентар ще бъде изложен по време на тракийската изложба в Лувъра. Могилата е проучена през 1930 г. по време на редовни археологически разкопки под ръководството на проф. Богдан Филов. Тя не е била ограбена и археолозите са могли щателно да опишат съоръжението и местата на гробните дарове. Това позволява да се направи опит за реконструкция на ритуала. А точното описание на местонамирането на отделните елементи от своя страна позволява да се направи и опит за възстановка на композиция от накити, за чиято реконструкция има различни хипотези.
Знатната тракийка е била положена вероятно с представителни одежди, допълнени от изящни златни накити - сложен съставен накит за глава от златни халки и висулки, огърлица и нагръдник с верижки и фибули. Десет златни обеци с форма, използвана и досега - халка с изтънен край и топче в другия, с украса от филигранни нишки и ситни гранулки, са били вероятно нанизани една в друга или пришити към плат, оформяйки сложна украса за глава - своеобразна диадема. Възможно е част от нея да са и златните мъниста от огърлица, открити на това място. В краищата на този накит са били прикрепени две омеговидни висулки от злато със същата фина украса. Интересно е, че тази накитна украса няма аналози извън Тракия, макар че отделните елементи и декоративни техники са типични за ювелирната мода както на Гърция, така и на Анатолия от това време. Композирани по този начин, те формират оригинален съставен накит за глава, характерен само за одриските аристократи, представляващ техен белег за власт, богатство, а вероятно и за специален ранг в обществото.
В областта на челото и под брадичката на черепа са открити елементи от златна огърлица от мъниста. Каква е била причината елементи от един и същ накит да бъдат поставени на различни места върху тялото на погребаната и досега остава неясно. В изложбата в Лувъра огърлицата ще бъде представена в целия си блясък като единна композиция от сложносъставни и обикновени биконични канелирани мъниста.
Тракийската аристократка от Мушовица е носила златен нагръдник - голяма издължена пластинка с отпечатан декоративен фриз от птици по периферията. Той е бил прикрепен към дрехата с две златни дъговидни фибули с една спирала и "краче" с топче в края, характерни само за траките и затова наричани "тракийски тип" фибули. Този нагръден накит е допълнен от две златни верижки с висулки с форма на цветна пъпка. Още една златна фибула е открита в областта на рамото, вероятно предназначена за прикрепяне на дрехата. Наличието на златния нагръдник още веднъж подчертава високия социален статус на погребаната.
Освен златните накити като дарове са поставени изделия на лукса, внос от Гърция - бронзова хидрия (голям съд за вода), сребърна фиала, чернофигурна амфора, бронзово огледало, чернофирнисов киликс, множество алабастрони и прекрасни малки стъклени канички (ойнохоета) за благовонни масла, както и един местен глинен съд. Сред даровете присъства и бронзово огледало, както и една теракота на жена с големи дисковидни обеци. На фона на тези изящни и представителни дарове от злато, сребро, бронз, стъкло и алабастър се откроява една находка, която според някои учени хвърля светлина върху ролята на знатната тракийка от Мушовица. В гроба са поставени 42 миниатюрни предмети от глина, стъкло, кехлибар и полускъпоценни камъни, повечето от които с отвор за нанизване. Те принадлежат на една категория предмети, които се срещат в редица богати тракийски погребения, и се предполага, че са натоварвани в древността с магическа функция, както и че са следи от изпълнявани конкретни ритуални действия.
Представителните украси от многобройни изящни златни накити, както и вносните и скъпи предмети на лукса без съмнение са свидетелство за високия обществен статус на погребаната в могилата Мушовица тракийска аристократка, а присъствието сред даровете и на "магически предмети" е основание да се допусне, тя е изпълнявала и жречески функции.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
