- България има проблем с факторите на растежа - труд, капитал и технологии, казва доц. д-р Петър Чобанов в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Доц. Чобанов, Как ще коментирате Пролетната прогноза на ЕК за България? Очакваният ръст от 3,5% ни поставя едва на 16-то място сред другите страни в ЕС. Защо толкова назад?
- Има два основни фактора за това. Увеличението на прогнозата зависи от единия - това е, че спадът от 4,2% през 2020 г. се оказа малко по-голям от очаквания. Тази година не е особено показателна за растежа, тъй като зависи колко са спадовете. Като е по-висок спадът, малко по-лесно е да се възстанови част от него. Затова числата на някои от страните са по-високи от нашите.През 2021 г. не говорим за истински икономически растеж, а за опит за възстановяване до предкризисните нива. Не е за първи път да не сме първенци по растеж, макар че ние се опитвахме да се изкараме такива. Но сравненията не са съвсем коректни. Трябва да се изчисти първо спадът и после да говорим за някакви нормални темпове на растеж.Другият фактор обаче, който е по-сериозен, е, че ние изоставаме в основните фактори на растеж от страна на предлагането - това са труд, капитал и технологии. Ето тук ни е истинският проблем и той ще продължи докато не се вземат мерки. Нормално е ЕК да не ни оценява с много висок потенциал за растеж, като се има предвид, че инвестициите сериозно изостават в последните години. Загубихме доста работна ръка след глобалната криза и не успяхме да я възстановим. По отношение на иновациите и технологиите изоставаме значително от всички в Европа. Това са факторите, които тежат и всяка прогноза за много висок растеж в България в момента би била нереалистична. Тя и тази може да се окаже нереално висока. Нужни са реформи по отношение на факторите на растежа, за да можем наистина да разчитаме в средносрочен план, че ще се възстановим и ще тръгнем нагоре.
- Държавите, за които приемаме, че са приблизително на нашето ниво - страните от ЦИЕ, те също са пред нас, а България е на предпоследно място. Направили ли са Румъния, Унгария, Словения и т.н. реформите, които ние не сме?
- Ние няма как да не изоставаме от тези основни наши конкуренти, тъй като през последните години много от тях направиха значителни реформи и са доста по-добре точно по тези показатели, за които говоря - инвестиции и заетост. Проблемът на България идва от това, че фундаментът ни за растеж е слаб. Доколкото имахме растеж, той се дължи предимно на инвестициите, които са направени преди глобалната криза. След нея темпът на растеж на вътрешните инвестиции е крайно незадоволителен. Да разгледаме два периода: 7 г. назад преди началото на глобалната криза от 2008 г. и 7 г. назад до предкризисната 2019 г. Преди глобалната криза сме имали растеж на инвестициите от 15,5%, а в следващия 7-годишен период имаме едва 1,5%. И точно оттук идва основният проблем на българската икономика - когато тя се декапитализира, когато нямаме обновяване на машинния парк, когато изоставаме значително в това отношение, както показват европейските изследвания и сравненията ни с други страни - там ние сме на едно от последните места по обновяване - ето я причината за по-слабите темпове на растеж, които няма да са само тази година, а и следващата. Това, което правителството трябваше да направи през тези години, са реформи, които то не направи. Затова фундаментално ние сме по-слаби поради липсата на тези реформи, както и поради силно влошената бизнес среда. Виждаме, че започнаха да излизат много свидетелства за бизнес средата, колко от тях са истина, колко не са - в момента не можем да преценим. Но е факт, че започва да се говори за това. И това е един от ясните показатели защо не върви икономиката в България.
- Ако повече пари от държавата бяха стигнали до бизнеса чрез мерките за подкрепа, какво значение би имало това?
- Това щеше да спомогне за оцеляването на бизнеса, защото ние все още не сме сигурни какви ще са истинските поражения от коронакризата. Това щеше да даде по-добра възможност да се рестартира бизнесът по-бързо. Това, че не получи достатъчно помощи е фактор, който допълнително ще забави растежа. Но без реформи няма как да го ускори. Ключовите думи за слабия растеж са отсъствието на реформи в последните години.
- Ще успеем ли да се възползваме от парите, които имаме шанс да получим по Плана за възстановяване и устойчивост?
- Тази година не можем да разчитаме на особен напредък по отношение старта на усвояване на тези пари. Но трябва внимателно да се прецени кое бързо може да стартира и кое ще има ефект точно в посоките, за които говоря. Не трябва да пренебрегваме с лека ръка и тази част от средствата, които ни се полагат и са под формата на кредити. Защото един кредит, ако е насочен както трябва, ако спомага за развитието на икономиката, ако подкрепя инвестициите и заетостта, би бил много полезен. В момента лихвените нива са ниски, тези кредити ще се връщат за много дълъг период от време, така че трябва да помислим и за тях и да не ги отписваме с лека ръка. Кредитирането и заемането на средства не е мръсна дума, въпросът е за какво ще бъдат използвани тези средства.
- В друго интервю коментирате, че актуализацията на бюджета е неминуема през лятото. И която пак минава през емитиране на дълг, което не е в правомощията на служебния кабинет. Вече стана ясно, че служебно правителство ще продължи с някои от мерките е срещу щетите от коронакризата. Ще има ли възможност да дава и други помощи?
- Трябва да имаме ясна представа в какво състояние са публичните финанси и какви резерви в момента са налични, какви лимити за разходи не са изчерпани, за да могат да се продължават помощите. Тук дългът няма да помогне, когато се гласуват разходи, те имат определен лимит за годината. Ако този лимит на резерва за разходи е изчерпан, много малко може да се направи и трябва да се преструктурират останалите. Т.е. този въпрос предстои да бъде изяснен и трябва колкото може по-бързо служебният кабинет да даде отговор какви резерви има и за какво ще бъдат използвани, ако изобщо са останали.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
