Поне в деня на буквите политиците да застанат мирно, казва Деян Енев
- Какво се случва в държавата според теб? След "пиянството на един народ" идва махмурлукът ли?
- Политиците продължават да си гледат в пъпа. Народът постъпи мъдро - излезе на улицата и после се прибра по къщите си. Но политиците не разбраха тази мъдрост и се разгащиха съвсем. Нашата политическа класа има едно много неприятно заболяване - за да съществува, тя трябва да плува в собствен сос от скандали, нападки, противопоставяне. (С четири изключения напоследък - Марин Райков, Росен Плевнелиев, Сотир Цацаров. И Йорданка Фандъкова. Тя ми направи много приятно впечатление през тези избори) Включително видяхме това грозно поведение и в първите дни от откриването на 42-рото народно събрание. Абе наближава Празникът на буквите! Избърши си мазното от устата и застани мирно - поне един ден в годината. Не, ние ще играем в парламента на иди ми-дойди ми.
В Европа, в Чехия, в Словакия се подготвиха грандиозни тържества за честването на Светите братя, в Русия също. Ние, които дадохме тази азбука на света, отново ще пристъпваме отвън в антрето, защото не ни стигна акълът, че такива тържества се готвят с години и че трябва да се намерят пари за тях. Ама откъде пари, като фъркаме с хеликоптерчето като с такси цял мандат и ни охраняват цял взвод гавази.
- Какви са възможните изходи от ситуацията, в която сме изпаднали? Имаха ли смисъл протестите?
- Все пак мисля, че интелигентността ще победи простотията, имунният механизъм на държавата ще се задейства и ще се стигне до някакъв вид работещо правителство. А от протестите имаше голям смисъл, защото те очистиха атмосферата в обществото от мракобесието, в което то беше затънало до шия.
- В последната година виждаме нещо като епидемия от самоубийства. Какво би казал на тези хора? Струват ли каузите един човешки живот? Има ли надежда за българите според теб?
- Видимите, демонстративните самоубийства просто изрекоха на глас истината за колапса, в който изпадна държавата за 4 години под управлението на ГЕРБ. Питайте ГЕРБ за самоубийствата, те са на тяхната сметка - ама ги питайте настойчиво, ден след ден.
- Неотдавна една акция "Книги за смет" показа, че има много четящи хора. Защо тогава духът е вечно потъпкан и в унизено положение? Какво не си казваме в навечерието на 24 май, а би трябвало да си го кажем?
- Трябваше да дойде нобеловият лауреат Марио Варгас Льоса, за да ни каже високо нещо, което отдавна говорят и българските писатели - че четящият човек е по-труден за манипулация. Но може би тъкмо за това четенето и духовността са изтикани в кьошето. В навечерието на 24 май трябва ясно да се каже, че възходът на държавата ще започне тогава, когато приоритет стане образованието и културата - а не "Бистришките тигри" и цецомобилите.
- Има ли "храна" за писателя в ставащото днес? Какво би написал или може би вече го пишеш?
- Току-що излезе от печат новият ми сборник с разкази "Внукът на Хемингуей". Смея да се надявам, че вътре в двайсет и осемте разказа са заключени част от мъките, раните, усмивките и възторзите на живота ни от последните години. Крайно време е политиците най-сетне да разберат, че писателят винаги има последната дума.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
