Оградите по границата само вдигат тарифите на каналджиите, алармира Борис Чеширков
Борис Чеширков е говорител на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) у нас. Работи в българското представителство от 8 януари 2007 г., а от 6 г. се занимава с комуникации и връзки с обществеността на ВКБООН в София. Завършил е комуникации в НБУ. Голяма част от живота му е преминала в чужбина.
- Г-н Чеширков, темата за бежанците сякаш поотшумя, докато преди 1 г. за това се говореше всеки ден. Какво се случва? Отказаха ли се хората да търсят убежище в България?
- Преди 12 месеца темата за бежанците беше основна във всички медии. За тях се говореше като за заплаха за националната сигурност. Алармираше се, че идват и няма къде да ги настаним. Тогава се отваряха всеки ден нови центрове, които не бяха никак нови, защото реално бяха стари сгради. Центърът във "Враждебна" бе едно изоставено училище, затворено от 10 г., един ден бе отключено и в него бяха настанени 500 души, предимно семейства от кюрдската област на Сирия. Всеки ден имаше дебати по темата. Станахме свидетели на идеи от дясното политическо пространство за затваряне на границите и призиви България да не изпълнява своите международни ангажименти и да не приема хора, да не предоставя закрила на хора, които бягат от въоръжени конфликти и преследване. С течение на времето тази тема ставаше все по-интересна и все по-задълбочено разследвана от журналисти и медии. Обществени лидери излизаха и говореха. Потокът от хора бе ограничен, като това стана по един драстичен начин, с почти затваряне на границата. Както пристигаха по около 100 души ден през септември, от средата на ноември потокът почти спря. Това се дължеше на приет тогава план, който разчиташе на 1500 полицейски служители, разположени по границата, с цел да не допускат на територията на България хора, които имат международното право да потърсят убежище. Така реално темата вече не беше чак толкова интересна. Това стана, когато спряха да идват хора и когато започнаха да се подобряват условията.
- Как стоят нещата 12 месеца по-късно?
- Ситуацията е коренно различна. Сега има възможност за прием на хора. Държавната агенция за бежанците разполага с капацитет от 6000 места за бежанци. Миналата годината по това време, преди да се отворят първите центрове, местата бяха 1200, което означава, че почти петкратно е увеличена възможността на държавата да приема хора. Увеличи се двойно и съставът на Държавната агенция за бежанците. Скоростно се развиха процедурите. Миналата година беше съвсем очаквано човек да прекара половин и дори една година в процедура по определяне на бежански статут. Само през първите 8 месеца на годината агенцията е издала 4500 статута. Това се дължи на ускоряването на регистрациите и интервютата при издаването на решения. Самата машина заработи.
- Колко са бежанците в България към този момент?
- В момента има около 2500 души в центровете на Държавната агенция за бежанци и още около 400 на външни адреси. Това са хората, които са в процедура. Няма ясна статистика за получилите статут и напуснали центровете. Не знаем колко от тях се намират в България и къде точно са. Много от получилите бежански хуманитарен статут са напуснали страната и са заминали в други европейски страни, предимно в Германия.
- Има ли хора, търсещи убежище у нас в момента?
- Всеки ден идват хора. Миналата година говорихме за 100 души ден, сега говорим за 100 души на седмица. Търсещите убежище идват най-вече от Сирия. Според статистиката на МВР 65 на сто от пристигащите са сирийци, 22% са афганистанци, 2% - от Ирак, а останалите 11% от други страни от Близкия изток и Северна Африка.
- Има ли опасения от нова приливна бежанска вълна предвид събитията в Ирак?
- Изключително сме обезпокоени от драматичната ситуация в Ирак и Сирия. "Ислямска държава" (ИДИЛ) се е разположила на територията и на двете страни, а в Сирия има 6,5 млн. разселени хора, които са бежанци в своята държава. Това е в допълнение на 3 млн., които се намират извън територията на Сирия. Те са предимно в Ливан, където са 1 200 000, в Турция
- над 845 000, в Йордания 615 000, в Ирак - над 200 000. Темповете, с които се развива конфликтът в тези две страни, са обезпокоителни и създават предпоставки за още по-големи маси хора да бягат от война, бомби и преследване. Виждаме, че с една изключителна строгост се оказва сериозен натиск върху малцинства, намаляват правата на жените. Сега в процес е създаване на "коалиция на желаещи", която, ако доведе до въоръжени действия, може да се стигне и до допълнителни премествания на хора. Трябва да се знае, че България не е от основните държави, които приемат бежанци. Тези 3 млн. души, които са напуснали Сирия, се намират предимно в съседните й държави. Малко над 100 000 души са пристигнали в ЕС, от тях по-малко от 1/10 се намират в България. По-голямата част са в Германия и Швеция.
- В крайна сметка отминала ли е опасността от вълна за България?
- През 2014 г. по света има рекорден брой разселени хора. Над 54 млн. души са напуснали принудително домовете си. България е част от този свят и няма как да смятаме, че ще бъде заобиколена от тези маси от хора, които се движат. Разбира се, че има опасност от бежанска вълна. Тя няма как да отмине предвид събитията от последните години. Още преди Арабската пролет се говореше за потенциално влизане на територията на България на по-голям брой бежанци. Това е факт от миналата година. Въпреки че потокът е намалял, той не е спрял. През последните седмици пък виждаме сериозно увеличение на пристигащи бежанци в Гърция от Турция по море. Говорим за стотици хора на ден. В Средиземно море всеки ден стари кораби, натъпкани с хора, предприемат опасно пътешествие, за да достигнат бреговете на Италия. Тази година почти 2000 души са загубили живота си в Средиземно море, опитвайки се да стигнат до Италия.
- Има ли ефект от стената, която беше издигната по границата с Турция? Спира ли бежанците?
- Ние не вярваме, че изграждането на стени води до справяне с бежански поток. Причините са няколко. Стените създават условия за маршрути на други места. Когато има пречка в едната част от границата, каналджиите използват другата й част или друга държава. Турция граничи освен с България и Гърция, и с Армения. Вероятно има хора, които поемат в тази посока. Появата на пречки създава условия за по-опасни пътувания и маршрути и хората, изпаднали в състояние на безднадежност, ги предприемат. Така бежанците трябва да изложат живота си в по-опасна ситуация и да се доверят на каналджии, които невинаги имат най-добрите намерения към тях. Освен това се вдига цената на каналджийството. Ние смятаме, че е правилно да се създадат системи, които още на границата да отсяват хора, бягащи от война, от преследване и не могат да останат на територията на страната, в която се намират. Трябва да има система, която още в самото начало ги идентифицира и им дава достъп до ефективна, справедлива и всеобхватна процедура, гарантираща тяхното основно човешко право да получат международна закрила.
- Събарянето на стените ли е сред приоритетите на ВКБООН?
- Основният приоритет е да се осигури достъп до територията на Република България. Да се вдигнат загражденията и да се даде шанс на тези, които търсят убежище. Всеки човек на планетата Земя има право да потърси закрила в друга държава. Така че трябва да му се даде шанс да разкаже своята история и да обясни защо не може да остане на дадено място. Какво го преследва и причината да иска да напусне. Същевременно трябва да говорим и за споделяне на отговорността. Сирия е произвела 3 млн. бежанци. От тях почти 1/3 се намират в Турция, която е поела цялата грижа за тези бежанци. Въпреки че е един от водещите хуманитарни актьори на световната сцена, Европа може да направи още, за да подпомогне сирийските бежанци.
- Имате ли обяснение защо в един момент бежанците в България бяха сатанизирани?
- България е сравнително нова страна, която отваря границите си за чужденци. Десетилетия наред тя бе капсулирана. И когато идват хора с различна религия и раса, вероятно се появява страхът от непознатото, което е обичайната причина да се стигне до такъв тип поведение. Преди да говорим за ксенофобия обаче, нека споменем и добрата воля. Паралелно с негативните настроения, включително физическите саморазправи и патрулите по улиците, които наблюдавахме, имаше и такива, които се обединиха, дариха, станаха доброволци, помагаха. Имаше много българи, които показаха добра воля и продължават да го правят - дали индивидуално или в рамките на някоя доброволческа група или неправителствена организация. Има много хора, които искат да помогнат, но като че ли ние даваме повече глас на тези, които предпочитат да мразят.
Първите месеци на извънредното положение с бежанците бяха отразени по много хаотичен начин. Липсваха задълбочените анализи, които излизат напоследък. Говореше се предимно за заплаха или по-точно, че бежанците са заплаха за нас, че България е бедна и не трябва да ги приема и трябва да отидат на друго място. Отричаше се основна човешка ценност - да помогнеш на човек в беда. Отговорността за отношението е споделена между всички нас.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
