- Над 1,6 млн. българи ще почиват в следващите месеци, 53% ще изберат родните плажове
- Четири разлики между нашите и гръцките курорти и кой сипва катрана в кацата с мед
Къде ще отидат на почивка българите тази година - на Черно или на Бяло море? Спорът защо трябва да се предпочете едната дестинация, а не другата, разпали страстите като на футболно дерби.
Министърът на туризма Николина Ангелкова призова за подкрепа на бг туризма, но в момента, в който границите на Гърция бяха отворени на 15 юни, 15 000 нашенци се юрнаха към южната ни съседка. Част от тях отиват на работа в курортите или по нивите на комшиите, както каза Валери Симеонов, доста от колите бяха с румънски номера, но и много българи се запътиха директно към плажовете. Опашките продължиха и през следващите дни, със сигурност напливът ще е още по-голям през уикенда. Според работещи в туризма, резервациите са направени още преди пандемията от COVID-19.
В същото време у нас туроператори, хотелиери, екскурзоводи и шофьори на туристически автобуси излязоха на пореден протест, в който настояват за подкрепа, тъй като коронакризата направо потопи бранша. И докато други сектори се възстановяват, макар и бавно - като ресторантите и заведенията, които получиха 9% ДДС, то за работещите в туризма евентуални приходи не се очакват скоро.
Транспортният министър Росен Желязков обеща грантове за автобусните превозвачи, а социалният - Деница Сачева, мярката 60 на 40 да стане 80 на 20 и в туризма от 1 юли.
Премиерът Бойко Борисов обаче реагира гневно: "Редно ли е да даваме пари, а платежоспособните българи да отиват в Гърция? Ние даваме пари - ето, 60/40, но диалогът е с хората - те трябва да рекламират. Избирайки други туристически дестинации, българите протестират", обобщи ситуацията министър-председателят. По думите му, туристическият бранш трябва да каже на хората: "Елате, рибата ни е по-хубава, по-прясна, хотелите са ни по-чисти, по-сигурни". "Надявам се туристическият ни бранш да привлече българите на нашето море, а не с такава радост да чакат решението ни с Мицотакис да отворим границите", добави Борисов.
Засега няма статистика колко хора са пътували към родните курорти през юни. Но едва ли са много заради хладното време и ежедневните дъждове. Нагласите ще станат ясни през юли и август.
Над 1,6 милиона от пълнолетните българи планират да почиват това лято. Те са по-малко спрямо миналата година, като основната причина за отказ от ваканция е липсата на финансови възможности, сочи проучване на социологическата агенция "Тренд", проведено в периода 1-7 юни сред 1008 души чрез интервю "лице в лице". Според него малко над половината (53%) от планиращите почивка ще изберат Българското Черноморие.
Всеки пети декларира, че ще пътува в чужбина, като се отчита спад спрямо предходната година (32%). Гърция продължава да е най-предпочитаната чуждестранна дестинация за ваканция от българите.
За разликите между родните и гръцките курорти е писано много. Ето четири основни, които са фактор за вкарването на голове в едната или другата врата:
1. На първо място, комшиите ни бият с цели 13 676 км плажове срещу около 400 км у нас. Съседите ни имат около 3000 острова и островчета, като едва 230 от тях са населени. Бреговете на Гърция се мият от три морета, които са част от Средиземно - Йонийско, Егейско и Либийско. Кой не си мечтае да ги обикаля с яхта, да се къпе в прозрачните тюркоазени води, да се пече на приказно красивите плажове със ситен бял пясък? Няма такъв човек.
Но има един съществен проблем - тази мечта изобщо не е по джоба на масовия българин, особено на този, който трябва да заведе на почивка жената и децата. Дори и да не си помисли за луксозните острови с ВИП комплекси, а да избере някой от курортите в най-евтината северна част на страната, сметката му в цифри ще е горе-долу същата като у нас, само че в евро. Затова българите тръгват към южната ни съседка с пълни багажници с домати, краставици, пръчки шпек салам и ракия. И са доволни, че могат цял ден да лежат под чадъра на плажа срещу едно фрапе за 3 евро. И макар че управляващите в Гърция намалиха ДДС от 24 на 13% за въздушния, морския и автобусния транспорт, както и за кафето и безалкохолните напитки в заведенията, не е ясно дали това ще доведе до по-ниски цени на продуктите или услугите, или те ще останат непроменени, а разликата ще отиде в джоба на тези, които ги предлагат. В същото време хотелите у нас, които се осмеляват да отворят въпреки очаквания срив на туристите, залагат на по-ниски между 15 и 30% цени, за да привлекат повече гости.
2. За близо половината население на България гръцките плажове се оказват по-близо, отколкото тези на родното море. От София до Кулата се стига за три часа, след още час и нещо си на Аспровалта. Горе-долу толкова се пътува и до Бургас. Само на 50 км от границата през Маказа е златният пясък на Фанари, който за жителите на Югоизточна България е като у дома. В същото време северното ни Черноморие, особено над Балчик, е слабо посещавано заради липсата на магистрала. Там има прекрасни плажове, които остават пусти, защото пътуването до тях отнема над 7 часа. Радват им се предимно румънците.
3. Това, което дразни много българите, е, че за разлика от гърците, които не си и помислят да вдигат сгради над 2-3 етажа в курортите си, у нас масово се изля бетон, който те кара да се чудиш на море ли си, или в някой мегаполис. Затова хората със зъби и нокти бранят малкото останали незастроени места, а когато институциите се правят на "ни чули, ни видели" за незаконни постройки, това разпалва пожари от гняв. Скандалите допълнително отблъскват сънародниците ни от родното море, особено ако не виждат въздаването на справедливост.
4. Основното, което много от работещите в туризма трябва да научат от гърците, е как да се отнасят с клиентите. "Максимата на комшиите е: "Парите да му вземеш и драго да му стане". Ние обаче не го умеем, казва туроператорът Таня Велинова, която от години работи с гръцкия пазар. "Клиентът в България винаги смята, че с нещо е ощетен. Този, който предоставя услугата, пък винаги е на мнение, че е направил нещо, което струва повече", добавя тя.
По морето ни са много повече местата, на които посрещат с внимание, обгрижват, карат те да се чувстваш специален и да се върнеш пак. Но за съжаление не са изключени и сблъсъците с тарикати, които измислят всякакви начини, за да ти измъкнат няколко левчета повече, без да си дават сметка, че ще те прогонят завинаги от хотела, плажа или ресторанта си.
А лошите примери са като лъжицата катран в кацата с мед. И един стига, за да съсипе усилията на хиляди. А и хейтърите са много по-гръмогласни от хората с позитивна нагласа.
Да се надяваме, че пандемията с COVID-19 и проваленият сезон 2020 може да се окажат катарзис за онези от туристическия бранш, които са свикнали да се отнасят към клиента като към кокошка за скубане. Да ги накарат да осъзнаят, че най-важното е доброто отношение. И от това ще спечелят не само те, но и колегите им от съседния курорт, както и цялата държава, ако повече от парите на българина остават в нея. Дано го проумеят.
Ангелкова очаква германски пенсионери през октомври
Летният сезон да се удължи до края на октомври, като в средата на юли ще потвърдим докъде са стигнали преговорите за това, съобщи министърът на туризма Николина Ангелкова. Тя очаква през есента у нас да дойдат на море германци за лечение по линия на тяхната здравна каса, с която има договорка още преди COVID-19, но заради пандемията гостите не са дошли.
До края на септември очакваме на летище Бургас да кацнат 10 600 чартъра, а във Варна - 6400. На 25 юни стартират първите полети от Нидерландия, Германия и Полша, каза Ангелкова. Според министъра това е спад с 35 на сто спрямо предходната година. Тя призна, че според организациите на бизнеса от Златни пясъци и Слънчев бряг, близо 40 на сто от хотелите няма въобще да отворят врати за туристи през това лято.
Туризмът не е само шезлонги и чадъри
Основните усилия за спасяване на сезона на министъра на туризма Николина Ангелкова бяха насочени към концесионерите на плажовете, за да ги накара да предлагат нормални цени на чадърите и шезлонгите. Резултатът е, че тази година ще има плажове без пари, а на повечето сянката ще струва значително по-малко. Раздутите цени на плажните съоръжения бяха един от дразнителите на българите, които избират почивка в родните курорти.
Заетите в туристическия бранш обаче настояват и за повече реклама и популяризиране на родните забележителности.
"Туризмът не е само шезлонги и чадъри, трябва да се обърне внимание и на другите видове - културен, СПА, конгресен и т. н. Защото всяко евро, вложено в този сектор, докарва половин евро в свързаните с него отрасли", коментира Даниела Стоева, председател на АБТТА.
"Северна Македония, Гърция и Турция правят от камъните история. А ние правим от историята камъни, защото нямаме професионални ръководни кадри", твърдят екскурзоводите. Те са на мнение, че ако България, която е страната с най-древна история в Европа, заложи на културния туризъм, няма да има равна. Но светът трябва да узнае за нашето културно наследство чрез добре направена реклама. И тогава повече хора ще поискат да го видят. Това обаче не се случи и за този сезон.
70% по-малко чужденци ще дойдат
На летищата Варна и Бургас запазените полети са с около 70% по-малко спрямо предходния период, което напълно разбираемо на фона на кризата, каза министърът на туризма Николина Ангелкова. Прогнозите на туристическия бранш се припокриват. Те също очакват с около 70 на сто по-малко чужденци у нас. Съществени спадове ще има на гостите от Германия, Великобритания и Русия. Първият чартър с братушки - на руския тероператор ANEX Tour, ще кацне на бургаското летище евентуално на 3 август. Очакванията са на този пазар спадът да е с 25-30%. Но може и да е повече като се има предвид, че Путин също насърчава своите съграждани да подкрепят родното, като почиват на Крим.
850 000 чужди туристи няма да отседнат в курортите около Бургас това лято. Повечето хотели по Южното Черноморие ще останат затворени поради високия брой анулации, е мнението на Иван Иванов, председател на Бургаската регионална туристическа камара. Добра новина дойде от TUI, но тя не донесе много светлина в тунела - туроператорът предложи от юли различни дестинации, сред които България, но ще оперира с около 30% от капацитета си. Заради липсата на клиенти, засилените мерки за хигиена, които трябва да приложат, и риска да се окажат с персонал под карантина, голяма част от хотелите по морето въобще няма да отворят през лятото. Подобни намерения вече обявиха големи комплекси като Слънчев ден и Ривиера, писа "Труд".
Близо 2 милиарда евро приходи от чужди туристи няма да влязат у нас това лятото. Дори и всички българи да предпочетат българското море за ваканцията си, те няма как да генерират толкова постъпления през юли и август - в чужбина всяко лято пътуващите ни сънародници харчат средно 500 млн. евро, докато идващите на море чужденци оставят близо 3 млрд. евро за сезон. 70 на сто от нашия туризъм се осъществява по морето, като чуждестранните туристи са 80 на сто от почиващите там, казва преподавателят в Икономическият университет във Варна проф. Стоян Маринов.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com