Международната общност трябва да ликвидира причините за потока от бежанци, за да няма нови изненадващи трагедии
Владислав Пунчев
Когато гръм удари, как ехото заглъхва. Фабулата на творбата на Пейо Яворов няма нищо общо с днешната 14-а годишнина от ужасяващите атентати от 11 септември 2001 г. в САЩ. Но метафората на заглавието е актуална и днес. Хронологията на тази потресаваща атака срещу постмодерното общество е до болка известна - два емблематични небостъргача във финансовото сърце на една от световните сили бяха брутално сринати чрез пътнически самолети от ислямистки фанатици, вдъхновени от доскорошния терорист номер 1 Осама бин Ладен. Трагедията далеч не се изчерпва само с трите хиляди жертви и материалните поражения за милиарди. Безспорно атентатите предефинираха вътрешната и особено външната политика не само на САЩ, но и на Европа. Бруталните терористични актове срещу Световния търговски център в Ню Йорк и Пентагона във Вашингтон с пълно право могат да бъдат окачествени като "черен лебед", в духа на известната книга на Нисим Талеб. Или както би обяснил проф. Николай Слатински, специалист по национална и международна сигурност и преподавател във Военна академия "Г.С. Раковски", това е събитие, което се случва рядко, случването му следва от нормалната логика на процеса и
ако се случи, ефектът от него е огромен
Ефектите от атентатите бяха непосредствени - наред с Патриотичния акт, САЩ възприеха и т. нар. "доктрина Буш", която предвиждаше Щатите да имат право да водят превантивни войни на чужда територия за свалянето на диктаторски режими, ако те представляват заплаха за Вашингтон и неговите съюзници. Още не се бяха разсеяли димът и прахът от атентатите, когато водена от САЩ коалиция атакува режима на талибаните в Афганистан, укриващ и покровителстващ именно Бин Ладен. Това, че НАТО пое операцията в Афганистан и де факто осмисли бъдещето на този алианс след Студената война, не промени толкова, колкото се желаеше, ситуацията в тази азиатска държава, известна пък с друга легенда - че е била и ще бъде гробница на всички империи. Всъщност САЩ и НАТО се оттеглиха навреме от там, преди това "проклятие" да се сбъдне, но след 10 години се чуха заключения в духа на "научените уроци". Същите, които се чуха и след военната кампания за свалянето на режима на Саддам Хюсеин в Ирак, 2 г. след началото на войната в Афганистан. Дали стратегията е била не съвсем изпипана, и то не откъм ресурси, историята ще отсъди. Във всички случаи в резултат поне един диктатор вече го няма. Но факт е, че тези страни бяха и продължават да са източник на бежанци. Към които се прибавиха и нещастните сирийци, чиято страна вече четвърта година е разкъсвана от невиждан в съвременната история варварски конфликт, създал друг "черен лебед" - т.нар. Ислямска държава, заради създалия се вакуум в сигурността. А той възникна именно заради научените уроци както в Афганистан и Ирак, така и в Либия, където бе ликвидиран друг диктатор благодарение на удари на международна коалиция, този път с по-малко американско участие. Това създаде също толкова опасно огнище на екстремисти и отприщи други хиляди мигранти към Европа. Същата тази Европа, която
никога не е демонстрирала достатъчно единство
Не го демонстрира и сега, когато е застигната от още един "черен лебед" - невиждана от Втората световна война насам мигрантска криза, която има потенциала да се превърне в хуманитарна, политическа и социална. Само тази година до Стария континент са се добрали вече над 350 000 мигранти, като близо 3000 са намерили смъртта си в Средиземно море. Излишно е тези хора да бъдат обвинявани, защото е всеизвестно, че огромна част от тях бягат от терора, от войната, от бедността и мизерията, от обречеността. Разбира се, тези бежански потоци крият и съвсем реална заплаха, тъй като сред тези хора доказано може да се промъкнат и терористи. Които да ударят като вълци единаци по примера на братята Куаши срещу френското сатирично издание "Шарли Ебдо" (още един "черен лебед"), при това срещу стратегически обекти на континента. Но колкото и да са обосновани опасенията на отделни държави в Европа, действащи отделно и, както виждаме - хаотично, то също толкова умело нещастието на бегълците се използва от политици за дребнави цели. И ще дава възможност на братовчеди на диктатори (Ахмед Кадафи ал Дам, братовчед на ликвидирания Муамар Кадафи), който си позволи в началото на годината да предупреждава, че в Европа ще има нов 11 септември до две години. Не че не е прав в предупреждението си, разбира се.
Може би международната общност, не само Западът, но и Турция и Арабският свят, трябва да си спомнят единството, демонстрирано непосредствено след 11 септември 2001 г.
И в крайна сметка да изработят и реализират стратегия, която да бъде адресирана до причините, поради които хиляди хора предприемат рисковано бягство на хиляди километри. И да елиминират тези причини, загърбвайки геополитически сблъсъци, включили в арсенала си хибридна война и предизвикателства пред международния правов ред. В противен случай ехото от 11 септември 2001 г. ще продължи да ехти и "черните лебеди" няма да изчезнат, а често ще се появяват на най-невероятни места и по неочаквани начини.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
