Фитилът на затворената банка отсега подрива стабилността и на следващото управление
През последните седмици тежката криза около банковата група КТБ изби в жанра "черна комедия". Главният герой Цветан Василев за кратко се мерна в полицейски участък в Белград и посрещна освобождаването си срещу подписка с героичен тон: "Вземете ми паспорта, но ми върнете златния "Ролекс". Предстои тромава процедура по екстрадирането му от западната ни съседка, която може да отнеме и месеци на кореспонденция между сръбските и българските власти. През 90-те по подобен начин се протакаха връщанията по съдебен ред на знакови аферисти като Дилян Дорон от Швейцария и Огнян Дойнов от Австрия, като вторият дори не бе доставен на родна земя.
В същото време у нас отговорните за развързването на възела фактори изпаднаха в лични обиди, обяснения, заплахи и съдебни дела за клевети. Последно управителят на БНБ Иван Искров тръгна да съди Вежди Рашидов, който пък трети месец води медийна война за запорираните си в трезора спестявания. Партийните лидери обаче повече се стремят да обяздят страховете на хората преди вота на 5 октомври, отколкото да положат усилия за търсенето и предлагането на работещи решения.
Традиционното предизборното надлъгване обаче този път върви върху гъсто миниран терен
който във всеки един момент може да избухне.
Нараства паниката сред вложителите на КТБ, както сред дребните спестители с гарантирани от държавата депозити до 100 000 евро, така и сред хората с по-големи вложения. Ежеседмичните протести в страната, никнещите като гъби след дъжд инициативни комитети за спасяването на банката прибягват към все по-радикални и отчаяни действия. Става дума за десетки фирми с блокирани сметки и понякога драматични съдби на хора, събирали пари за лечение или за образованието на децата си. Растат и мрачните предсказания за просмукване на заразата към други банки, влошаване на социалната и икономическата картина в резултат от верижни фалити по веригата на задлъжнялост.
Насред стелещата се три месеца мъгла около състоянието на КТБ публиката е облъчвана с две коренно противоположни версии. Едната гласи, че банката е била в цветущо здраве, както показват годишните одити и вътрешни отчети, но е била вероломно нападната от всички страни и съборена с цел да се откраднат апетитните й активи. Според втората версия, поддържана от прокуратурата, БНБ и финансовото министерство, КТБ е източена от свързани с мажоритарния собственик Цветан Василев фирми и в нея не е останало кой знае какво за спасяване.
Произнасянето на окончателната истина
е отложено за след 20 октомври, когато ще бъдат представени докладите на трите одиторски фирми.
Дотогава обществото ще бъде пленник на информационната война на различните заинтересовани страни, гарнирана с компромати и произволно изваждане на имена на привилегировани вложители и странни кредитори. Суматохата се задълбочава и от периодично изгряващите на хоризонта кандидати за спасители - тайнствени инвестиционни фондове и омански благодетели. В неотдавнашното си писмо до лидера на ГЕРБ Иван Искров посочи: "Впрочем, уважаеми г-н Борисов, освен десетки противоречиви твърдения в медиите Вие или който и да е български гражданин виждали ли сте ясно структурирано и обосновано становище за оздравяване на банковата група КТБ, та било и на една страница? Ние в БНБ такова предложение не сме получавали досега". Разговорите в стил: "Пари нема, действайте" издават най-вече несериозното отношение на държавните мъже.
Народната банка освен че е основният виновник за прикриване на безобразията в трезора на Цветан Василев, не престава да дава противоречиви сигнали, с които да помпа напрежението.
Агонията на затворената банка вече събори доверието във БНБ, а на институционално ниво се засилва критичността и към действията на главния прокурор.
Вирусът се усилва от умишленото забавяне
като вече заплашва и стабилността на неродените още 43-ти парламент и излъченото от него правителство. Причината е, че основните партии, които са призвани да решат проблема, още не са наясно с истинските размери на капиталовата дупка, което им пречи да предложат адекватна рецепта. Повечето кандидат-депутати великодушно обещават хем да спасят банката, хем оздравяването да стане без държавни пари. След изборите, когато лъсне истината, обаче новите управници ще попаднат между чука и наковалнята - между самоорганизиралите се вложители, които бранят интерес за над 6 млрд. лв., и твърдото убеждение на по-голямата част от обществото, че данъкоплатецът не бива да плаща масрафа на милиардната финансова авантюра. Отсега мирише на престъпени предизборни обещания и още по-масови протести на засегнатите страни. Без бързи и решителни действия обаче проблемът с КТБ може да продължи "ефекта на доминото", да делегитимира 43-я парламент и правителството и да доведе до общ срив на държавните институции.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
