- Предава съзаклятието на османската власт срещу 200 сребърника
Името Ненко Терзийски е изчегъртано от паметника в Оборище, с годините дупката става все по-дълбока
На 20 април преди 146 години избухва Априлското въстание. То е исторически връх на българското националноосвободително движение и макар неуспешно, постига друга своя основна цел - светът заговоря за поробена България и за зверствата, на които е подложена по това време.
Местността Оборище, април 1876 година. Силна буря вършее клоните на буковите дървета, а дъждът се излива от черните облаци. Народните представители от първото Велико народно събрание взимат решение за вдигане на въстание и за датата, на която ще избухне. В този момент от гората
изпълзява черна змия
и се отправя към мястото, където заседава събранието. Казват, че тя искала да клъвне Ненко Стоянов Терзийски от с. Балдюво, откъдето идва и прякорът му - Балдьовеца. Захари Стоянов твърди, че змията е усойница, а според проф. Димитър Страшимиров, един от изследователите на Априлското въстание, същата е смок. Всички обаче приемат появата й като лоша поличба. Панайот Волов хваща змията за опашката, но тя се обръща й го клъвва по пръста.
"После той отпусна на земята черната усойница и захвана да си смучи пръста. Тя биде убита. Тая решителност на Волова обаче не възпря някои от суеверните представители да не изтълкуват появяването на тая змия: като недобро следствие за бъдещето движение", пише Захари Стоянов.
Дъждът продължава да вали, а мъжете няма как повече да стоят на Оборище и решават да се създаде комисия, която да състави план за въстанието и да назначи/определи официално деня. Събранието приключва и всички депутати се разотиват, за да предадат за решението за вдигане на предстоящото въстание. Тръгва си и Ненко. На път за с. Мечка Ненко казва на спътниците си, между които и Христо Търнев от Пловдив, че
ще разкаже на турското правителство всичко
което се подготвя. Веднага щом стига до Панагюрище, Търнев съобщава на Бенковски за намеренията на Ненко. Бенковски веднага изпраща хора, за да пресекат пътя му и заръчва да го доведат жив или мъртъв.
Балдьовеца предава информацията за подготовката на османските власти. Историци го наричат Юда, защото за 200 сребърника предава България. В "История на Априлското въстание" проф. Димитър Страшимиров пише, че издайничество на Ненко не подлежи на съмнение, а в рапорта на Пловдивското извънредно съдилище се признава, че правителството се уповава на донесенията му.
Иван Арабаджията и Крайчо Самоходов разказват, че през нощта Ненко три пъти ставал да пита: "Ами ако някой измежду нас отиде и предаде на турците, че българите се готвят да въстанат, то какво има да стане? Голяма награда ще даде правителството на този човек, но и той не може вече живя между българите." Иван Соколов
го чува и го сплашва с ножа си
"Извадиха ли те на мене нож? Ще обадя аз на турците", били думите на Ненко, когато вечерта тръгва към Балдюво. Според близки на Ненко там той директно отишъл на събора на турското теке в полите на Овчехълм в с. Малка Могила, където турците правели курбан за плодородие. Там той разказва първо на Мехмед ефенди Стамболията от Пазарджик какво се подготвя. Стамболията предава чутото на Али бей - жесток и фанатизиран турчин. След курбана Ненко и неговият приятел Ненчо са повикани в Пазарджик. Ненко се връща, а Ненчо остава там. Предполага се, че каймакамът на Пазарджик го изпратил незабавно до мютисерифа в Пловдив. Телеграфът започва трескаво да щрака в Пловдив, Одрин и Стамбул. На 17 и 18 април вече са дадени указания по телеграфа за залавяне на въстаниците.
В подготовката на въстанието Ненко е посветен от Тодор Терзията от Ферезлии. Няма еднозначно мнение как Ненко се е получил пълномощно за участие в събранието на Оборище. Предполага се, че пълномощното му е било фалшиво, изготвено по образец от другите села. Така той се сдобива с пълномощно, което не е било дадено от Бенковски, а и в село Балдювец не е имало печат.
Заради предателството на Ненко Терзийски Априлското въстание избухва преждевременно.
Първата пушка подранява на 20 април вместо на уговорения 1 май. Четниците не са добре подготвени и въоръжени, акциите в петте революционни окръга не са докрай синхронизирани, което води до бруталното смазване на бунта от отоманския ятаган. Тогава Балдьовеца извежда цялото си село на Овчехълм, като казва на съселяните си, че е опасно да стоят в селото, за да не ги нападнат и изколят турците. Когато нещата се успокоили, ги върнал обратно. На съвестта му лежат
смъртта и страданието на беззащитни жени, деца и дори пеленачета
След погрома на въстанието Ненко отива в Пазарджик, а за награда турското правителство му дава да събира десятъка на селата Щърково и Пищигово. После се мести със семейството си в Цариград. След Освобождението на България той решава да се върне в България, но в последния момент дава билета си на някакъв заточеник да се върне у дома и остава в Цариград.
По-нататък съдбата на Ненко е неизвестна. Според някои източници се навъртал по границата,
където е убит
от македонски революционери, а според други - живял в Кърджали и бил убит от помак, според трети е разпознат от български войници при Цариград и убит при опита му да избяга в Османската империя.
Шестдесет и седем имена на представителите на комитетите в революционните окръзи са изписани на паметника в местността Оборище, заедно с четиримата апостоли - Панайот Волов, Георги Бенковски, Захари Стоянов, Георги Икономов и секретаря Тома Георгиев. И до днес всички до едно се четат с изключение на това на Ненко Терзийски. Името му на плочата е изчегъртано от патриоти. С годините дупката става все по-дълбока. Сякаш, за да отличи смелите мъже, жертвали живота си за своя велик идеал - свободна България, от предателя, който историята заличава в народната памет от поколение на поколение.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
