Държавните пари може да се окажат капан за тях
Всеки път, когато поредният законопроект за училищното образование стигне до парламента, се препъва в една точка - трябва ли държавата да финансира частното образование. Независимо коя политическа сила е внесла проекта. И независимо с какви мотиви. По простата причина, че в очите на българското общество частното образование се превърна в една от основните демаркационни линии на противопоставянето "богатство" - "бедност". Още откакто съществува.
По дефиниция за онези политици, които отъждествяват електората си със социално слабите българи /поне публично/ финансирането на частното образование с държавни пари би трябвало да е нещо лошо. Останалите вкупом обясняват как държавата ще финансира не самите "частници", а просто ще приложи принципа "парите следват ученика", който в момента е валиден само за учениците в държавните училища. Всъщност в аргументите и на двете страни има логика. По простата причина, че българското образование все още е едно от най-евтините в Европа, делът от Брутния вътрешен продукт, отделян за него, е изключително нисък, и
на всичкото отгоре често се харчи неефективно
В този смисъл вероятно, преди да започне да дава пари за частно образование, не би било зле държавата да отдели повече пари за масовото. Защото в момента и двата вида образование са до някаква степен нейни сирачета - едното вечно недофинансирано, а другото, непрестанно подлагано на вечни проверки с презумпцията, че "щом е частно, там непременно нещо не е както трябва".
Ако парите следват ученика и в момента, може би най-сетне е редно някой да каже публично какво се случва с онези средства, които държавата би трябвало да отделя за децата в частните училища, но в момента не им ги дава? За друго ли се харчат, потъват ли някъде или чисто и просто хазната не ги отпуска. Ако пък парите тепърва ще започнат да следват ученика, редно е да видим как това ще промени ценообразуването на частните училища - по какви разчети се формират таксите им и с колко ще намалеят те. Според експерти в момента цените на много от частните училища се формират на базата на принципа "колкото е склонен да плати родителят". А често той е склонен да плати много - само и само детето му да бъде в по-комфортна и щадяща среда, отколкото едно държавно училище може да предложи.
Ако частните училища и детски градини поискат да се възползват от държавна субсидия обаче, ще трябва да скъсат с този принцип. По простата причина, че самите европейски правила задължават фирмите, които получават публични средства,
да формират ниска печалба - най-често между 5 или 10%
Иначе казано - заложеното изискване е такова, че да не позволява изсипаните от държавата пари да отиват директно в джоба на собственика. Друго условие при отпускането на държавното финансиране за частните училища е, че те вече няма да имат право да събират такси за разходите, които държавата покрива - тоест свързани със задължителното обучение.
Таксите, които плащат родителите, ще могат да бъдат само за материална база и извънкласни дейности. При това техният таван ще се регламентира от държавата. Иначе казано, държавното финансиране за доста от частните училища ще се превърне в своеобразен капан, който ще свали печалбите им. Най-вероятно, когато го осъзнаят, повечето от тях така и няма да поискат да влязат в него. Защото иначе би трябвало да се откажат от онова, което е тяхното най-голямо предимство в момента - малките класове, които дават възможност за индивидуална работа с учениците. И да се ориентират към масов прием, за да "избият" по-ниските такси с по-голям брой ученици.
Депутатите заложиха и друго изискване, което тепърва ще се обсъжда в пленарна зала - частните училища и детски градини, които получават държавна субсидия, да обучават 20% от учениците си без такси. Проблемът е дали това няма да рефлектира върху таксите на всички останали, защото все някой трябва да поеме разходите за тяхното обучение. Може би затова депутатите би трябвало да заложат някакви допълнителни регламенти - включително и как точно ще се избират децата, влизащи във въпросните 20 на сто. В момента е записано, че това определяне става с правилника на училището, което обаче не е гаранция, че някой няма да злоупотреби с това изискване.
В крайна сметка заложените ограничения при държавното финансиране на частните училища сигурно скоро ще превърнат спора в буря в чаша вода. Най-вероятно повечето от тях няма да се откажат от комфорта, който имат сега, и да оставят приходите и таксите им да бъдат гледани под лупа. Така че вероятно светът на образованието отново ще остане свят на двете Пепеляшки, носещи пантофки, които не са им по мярка - проблемът е, че каляската на държавното образование май вече е на път да се превърне в тиква.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
