ЕС няма да ни върне 8 хиляди чужденци, а най-много 3613
Оградата на границата с Турция намали 7 пъти нелегалните имигранти, казва Никола Казаков
Никола Казаков оглави за втори път Държавната агенция за бежанците в началото на година, когато смени Николай Чирпанлиев. Казаков заемаше същия пост и през 2010-2013 г. при предишния кабинет на ГЕРБ. Той коментира ситуацията с бежанците у нас и основните проблеми пред ДАБ.
- Настроенията у нас срещу чужденците не са толкова силни, както на Запад
- ДАНС и МВР имат грижата да не допуснат
ислямисти сред бежанците
- Надявам се общините да бъдат стимулирани да приемат имигранти
- Г-н Казаков, напоследък в Западна Европа ескалира антиимиграционната вълна. Наблюдават ли се такива настроения и в България?
- България като част от Европейския съюз няма как да остане встрани от миграционните процеси. Вярно е, че част от българите реагират като гражданите на Европа с крайно десни виждания. Хубавото е, че у нас тези настроения не са осезаеми и по-голямата част от българското население приема с разбиране проблемите на бежанците.
- Мнозинството от българските граждани обаче изпитват страх от нарастващия брой бежанци в страната ни. Доколко са основателни са тези опасения?
- Не приемам становището, че голяма част от българските граждани изпитват страх от нарастващия брой на бежанците. Показателен за това е фактът, че редица доброволци и неправителствени организации се включиха и активно подпомагаха българското правителство и в частност Агенцията при справяне с бежанската криза. Подобни страхове се дължат на недотам добрата информираност на населението в някои части от страната. Тук може би е мястото да апелирам към медиите да отразяват обективно ситуацията по отношение на бежанците както в България, така и в останалите държави членки на Европейския съюз. Да бъдат представяни повече истории на бежанци, които успешно са се интегрирали в съответните общества, работят и допринасят за развитието и обогатяването на тяхната култура и бит.
- Стана ясно, че ЕС ще върне 8000 бежанци от Европа отново в България по клаузите на т.нар. Дъблинска конвенция. Как ще се справи агенцията с тези чужденци?
- Тази информация е неточна и е продиктувана от неправилния прочит на предоставяните от ДАБ статистически данни и непрофесионалното тълкуване на нормите в така наречения Регламент Дъблин - III.
На практика през 2014 г. към България са постъпили общо 7851 запитвания от други държави членки. От тях 6873 касаят поемането на отговорност и обратно приемане, т.е. запитвания за връщане на лица, които са заявили желание за закрила в друга държава членка на ЕС, но съгласно разпоредбите на "Дъблин III" тази страна счита, че България е отговорна за разглеждане на молбата за закрила.
След извършване на необходимите проверки и анализ на събраните доказателства България е дала 3613 положителни отговора на тези запитвания, с което се е съгласила да приеме тези лица и да разгледа молбите им за закрила. Най-голям е броят на запитванията от Германия, Унгария и Австрия. Останалите 978 запитвания са за предоставяне на информация във връзка с подадени молби за закрила.
Длъжни сме да обясним, че прехвърлянето на чужденеца в отговорната държава членка се предхожда от решение за трансфер, което подлежи на съдебен контрол. Има случаи, при които тези решения се отменят от съда и отговорността за разглеждане на молбата за закрила се поема от държавата, в която се намира чужденецът.
Освен това, ако прехвърлянето не е извършено в срок от шест месеца, считано от датата на даване на положителен отговор, отговорната държава се освобождава от задължението да приеме лицето и да разгледа молбата му за закрила. Регламент "Дъблин III" предвижда две хипотези за продължаване на този срок. При първата срокът се продължава до 12 месеца, когато лицето е задържано за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, а при втората продължителността му е до 18 месеца, ако лицето се укрие и не може да бъде открито за осъществяване на прехвърлянето в отговорната държава членка.
Затова с оглед на посочените особености е трудно да се каже точно кога и колко лица ще бъдат върнати в България. Лицата с предоставена закрила в България, които са напуснали страната ни и са се установили без необходимите разрешения за пребиваване в други държави членки, биват връщани в страната въз основа на спогодбите за реадмисия, за чието прилагане отговаря Гранична полиция.
- Имате ли сведение за криминално проявени бежанци или такива с радикални ислямски прояви?
- Основните задължения на ДАБ са свързани с разглеждането на молбите за закрила, изясняването на всички факти и обстоятелства около бежанската история на чужденците и взимане на съответното решение за предоставяне на международна закрила или отказ от такава.
Ние работим в тясно сътрудничество с Държавна агенция "Национална сигурност", която дава становище по молбата за всяко едно лице.
Затова компетентни да дадат отговора на поставения въпрос са съответните дирекции на МВР и ДАНС.
- Какви мерки предприема агенцията, за да предотврати и предпази страната ни от проникването на опасни лица?
- Контролът по пропускателния режим в страната е в компетенциите на Гранична полиция. Както вече споменах, ведомството си сътрудничи активно с всички държавни органи.
- С ускоряване на процедурата по получаването на статут не увеличаваме ли автоматично броя на бежанците? За 90% от тях България беше транзитна зона.
- Инструкцията, с която производството по предоставяне на закрила беше ускорено, касае единствено молбите на чужденци, идващи от държави с въоръжен конфликт. С нея се регламентира непровеждането на тъй нареченото ускорено производство, в което се отхвърлят явно неоснователните молби. Логично е, че когато едно лице идва от милитаризирана зона и когато физическата му цялост и живот е застрашен, неговата молба не може да бъде разглеждана като неоснователна. Независимо от това всяка една молба се разглежда в общ ред на индивидуален принцип.
- Каква реална помощ може да очакваме от Европа за справяне с бежанския поток?
- България продължава да е подложена на много силен натиск от бежанци и незаконно навлизащи. Във връзка с това помощта, която следва да очакваме от Европейския съюз, трябва да е много по-сериозна. От предприетите досега от правителството действия в тази насока, а и от оказаната ни и досега от Европа помощ, няма защо да предполагаме, че това няма да се случи.
- Евентуалното влизане в шенгенската зона ще облекчи ли имиграционната политика и в какви конкретни насоки?
- България има сериозен ангажимент към опазването на външните граници на ЕС и по оценка на нашите партньори се справя добре.
Миграционният натиск и бежанският поток като част от него е предизвикан от случващото се в държавите на тръгналите зад граница чужденци, независимо от това дали причините за това са икономически, социално битови или конкретна заплаха. В тази връзка приобщаването ни към шенгенската зона няма да повлияе на имиграционния поток, тъй като това няма пряко отношение към обсъжданите конкретни миграционни процеси.
- Изгражданата ограда на границата с Турция предизвика много коментари. Доколко тя ще спре потока нелегално преминаващи браздата?
- Както вече споменах, охраната на границата се осъществява от компетентните дирекции в МВР. Според специалисти и наблюдатели на процесите по границата ни с Турция досега изграденото съоръжение е ограничило бежанския приток седем пъти. Основната му цел е именно ограничаване на незаконното преминаване от нелегални лица и пренасочване на този поток към контролнопропускателните пунктове на границата ни, с което ще се осъществи по-добър контрол, както и своевременни действия по отношение на чужденците, заявили, че търсят закрила.
- Вицепремиерът Меглена Кунева обяви идеята общините да получават бонуси, ако приемат бежанци. Те ще усвояват парите от европроектите, без да се налага да ги съфинансират. Това ще стимулира ли местната власт да приема повече бежанци?
- Очаквам, че това ще стимулира общините да приемат повече бежанци. Също така при интегрирането им ще се раздвижи и местната икономика, тъй като средствата за настаняване, образование, услуги, здравеопазване и други социални дейности ще се разходват на място.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
