Евгени Чачев е съветник на регионалния министър Лиляна Павлова и член на УС на Българския форум за транспортна инфраструктура. Той е бивш министър на регионалното развитие и благоустройството, няколко мандата депутат в родния парламент и активен участник в промяната на нормативната база в областта на строителството и транспорта.
- Г-н Чачев, експертите от Българския форум за транспортна инфраструктура са категорични, че е нужна цялостна промяна на транспортната стратегия на страната ни, така че тя да отразява съвременните икономически и геополитически условия, в които се развива държавата. Как гледате на подобна идея?
- Несъмнено е нужна промяна на транспортната стратегия на България. Тъй като сега действащата на практика е една актуализация на стратегията, приета още в далечните години на тоталитаризма. И не отговаря на новите условия, в които се развиваме като член на ЕС. Настоящата стратегия за развитието на пътния сектор е вече на 50 години. Така че е крайно време да се промени. Още повече, че през тази година ЕК прие нова инвестиционна политика, в която е заложено изключително много на развитието на транспортната инфраструктура.
- В същото време обаче Брюксел не иска повече да дава пари за изграждане на инфраструктура, която да решава регионални проблеми.
- Това наистина е така. И едно от изискванията е всеки един транспортен обект, който ще бъде финансиран от ЕК, да преминава през територията на поне три държави членки. В тази връзка бяха приети нови транспортни направления, които да заместят предходните коридори. Като разликата е в това, че сега на практика през България вече не преминават пет транспортни коридора, а територията ни е на трасето на едва две транспортни направления. И не може да се каже, че сме така облагодетелствани, както предполага геостратегическото място на България. Защото ние не се възползвахме от него и сега новите транспортни направления буквално ни заобикалят. Това е основното, което искаме да залегне в нова транспортна стратегия на страната. Въпреки, че аз лично бих поставил пред скоби освен отварянето на България към Европа, колкото и парадоксално да ви прозвучи - и отварянето на страната към самата себе си. Защото транспортната инфраструктура не е само магистрали. В края на краищата какво от това, че ще изградим всички тези магистрали, ако обикновеният човек не може да стигне от нея до своето населено място? Или ако стигне - ще си счупи колата, а децата му няма да могат да стигнат до своето училище. Стара максима е, че една държава се простира дотам, докъдето са изградени пътищата й. Ние имаме добре изградена пътна мрежа, но това е само от птичи поглед. Като се вгледаме по-детайлно, се вижда, че тази мрежа е в окаяно състояние и на практика я няма. След като линейката не може да стигне до родилката, за каква пътна мрежа говорим? Тя съществува само на хартия.
- Как страната ни може все пак да се възползва максимално от възможностите, които предоставя Брюксел за изграждане на транспортната ни инфраструктура?
- Един от първите ни приоритети трябва да е изграждането на София-Калотина. И аз лично недоумявам защо три правителства не направиха нищо за това. Отсечката е включена в трасето на трансевропейската магистрала. Не са необходими някакви колосални финансови ресурси. Тя спокойно може да бъде изцяло завършена до 4 години. За това е нужна обаче политическа воля. Една нова транспортна инфраструктура би прекроила не само пътната карта на България, но и начина на финансиране на проектите, защото ние в момента изключително и почти единствено залагаме на европейските пари. А те в края на краищата се отпускат с цел да подпомогнат държавите за реализацията на общите цели, които сме си поставили като общност.
- Когато се говори за нови начини на финансиране на изграждането и поддържането на инфраструктура, неминуемо в обществото се поражда съпротива. Как могат да бъдат убедени хората да плащат за една услуга, която в момента у нас е безплатна?
- Не става въпрос само за пътуване по платени пътища. В новата инвестиционна стратегия на ЕС се казва, че всеки милион евро от европейските програми води след себе си до 5 млн. евро вложения от страна на държавата и до още 20 млн. евро привлечен капитал от частния сектор за съответния регион. И ако постигнем това, което Европа си е поставила за цел, заедно с привлечения допълнителен ресурс бихме подобрили икономическия стандарт. Така че трябва да реализираме тази нова транспортна стратегия, но е ясно, че тя няма как да се изпълни веднага. Изисква се време и работа. Ние сме длъжници на младите хора и на страната си. Защото една от причините за най-големите проблеми на страната - демографската криза, се крие и в качеството на транспортната инфраструктура. Социалното положение на хората в различните населени места на държавата е много различно, и ако в следващите години не се направят реформи в това отношение, просто България загива.
- Според пътни експерти магистрала "Хемус" трябва да се изгради по нов маршрут - с две отсечки София-Русе и Русе-Варна. Ще успеем ли да финансираме магистралата с пари от Брюксел, ако това се случи?
- Вече е окончателно ясно, че за изграждането на автомагистрала "Хемус" в този вариант на трасето няма да бъде отпуснато еврофинансиране и се търси държавен заем за строителството. Докато при разделянето на тези две отсечки е напълно възможно да бъдат отпуснати средства от Брюксел. И така ще се направи връзката между два транспортни коридора. Така че бихме могли в този случай да кандидатстваме, но трябва да се направи актуализация на Националния план за развитие и да се промени ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура". Важно е и, че новата транспортна стратегия на Европа е с по-голям акцент върху екологията. Изисква се намаляване на емисиите вредни газове. Като условие е включено и, че времето, за което стига до работа обикновеният гражданин, трябва да е максимум 30 минути.
- В такъв случай, ако се стигне до промяна на транспортната стратегия, не трябва ли в нея да бъдат включени и възможностите за използване на иновативни технологии?
- Това, разбира се, е задължително. В момента има много иновативни технологии, които се развиват - от рециклиране на съществуващата настилка, през соларни пътища и включително асфалт, който не задържа снега. И това в крайна сметка ще се окаже по-евтино, отколкото настоящото зимно почистване. Задължително един от акцентите при преработването на транспортната стратегия трябва да е именно това. В ОП "Транспорт" за пътища са предвидени 540 млн. евро, докато програмата за иновации има 1 млрд., а има и програма за наука. Трябва да се възползваме максимално от всички финансови инструменти, а това може да се случи при едно добро и детайлно разработване на нова транспортна стратегия.
(От сп. "Транспортно строителство и инфраструктура")
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
