Пореден политически трус тресе държавата. Ще има ли предсрочни избори, кога ще са и какви ще са последствията? Какво очаква ГЕРБ от новия вот на недоверие, ще прави ли коалиции и с кого попитахме Менда Стоянова, депутат от ГЕРБ и член на бюджетната комисия в парламента.
- Г-жо Стоянова, какво ще се случи с икономиката ни при евентуални избори през есента?
- Нещата са непредсказуеми, на всеки половин час се променят. Не знам какво означава през есента - септември, октомври, ноември, декември? Но в крайна сметка това ще решат управляващите партии. А колкото до цялостната обстановка в страната, смятам, че политическата нестабилност влияе зле на икономиката. Бизнесът и парите се плашат от нестабилност, те търсят точно обратното. В този аспект, колкото по-бързо се проведе вотът и колкото по-бързо след него се сформира стабилно правителство, толкова ще е по-добре за икономиката ни. За първите 4 месеца от 2014 г. бюджетът не се изпълнява по план. Планираните за 2014 г. приходи, които са с около 2 млрд. лева спрямо тези за 2013 г., всъщност не се изпълняват и за тези 4 месеца имаме само 165 млн. лева повече. ДДС-то пък, което е основният приходоизточник, е със 120 млн. лева по-малко спрямо същия период на миналата година. Дори да наваксаме през летните месеци, защото те са по-активни икономически, едва ли ще се изпълни тази приходна част над 2 млрд. лева. Оттук се очертава дупка в приходите от 1 млрд. лева, като същевременно правителството продължава да прави разходи. Политическата нестабилност ще повлияе допълнително върху тези приходи.
- Не смятате ли, че и от политическа, и от икономическа гледна точка сега не е най-подходящият момент да падане правителството и да има нови избори?
- Мисля, че не създалата се в момента политическа ситуация формира икономическата нестабилност. Тя си е такава по принцип, но сега се изостря. Двете управляващи партии и до момента имаха различни разбирания за икономиката, но сега се виждат и други различия спрямо гордостта на БСП за големите им инвестиционни проекти - "Южен поток", "Белене" и "Козлодуй". ДПС и БСП явно не могат да се разберат по ключови въпроси. Интересно бе и изказването на Местан, че вотът за фискалната политика, който ние внесохме вчера, е навременен и по него трябва да се проведе дебат. Явно и от ДПС не са съгласни с водената до момента фискална политика. Но не е ясно защо тя не е била коригирана. Вероятно това е сред причините за желанието на ДПС да излезе от тази коалиция. Защото в противен случай ДПС щеше да е принудено да поддържа едно уж стабилно правителство, което явно изпълнява програма, с която не е съгласна.
- Новите избори ще създадат ли работещ парламент, защото това също е проблем?
- Много се надявам, че българските граждани, наблюдавайки процесите, ще разберат, че в крайна сметка, за да тръгне България напред и да се направят ключовите реформи, трябва да има стабилно правителство, подкрепено на избори. Това означава само едно - всички български граждани да осъзнаят своята отговорност и да отидат да гласуват. Когато имаме висока избирателна активност, тогава купеният вот и този на необразованите хора, които могат да бъдат заблудени или манипулирани, няма да тежи така, както в момента. Тогава наистина болшинството от българския народ ще каже каква политика иска. ГЕРБ винаги е заявявал своята програма, така ще бъде и на следващите избори. Може за нечии уши тя да не звучи приятно, защото няма да включва обещания за 1000 лв. минимална заплата или 500 евро пенсия, но ще е реалистична. Когато избирателят отива да гласува, той ще знае, че гласува за тази политика.
- Кое е основното обвинение от страна на ГЕРБ срещу финансовата политика на правителството?
- Основното е това, че на практика е заложен нереалистичен бюджет и правителството продължава да държи на него и да го изпълнява. Приходите ги няма, но разходи продължават да се правят. Това се отнася и до въпросната програмата за развитие на регионите - гордостта на правителството, по която бяха разпределени за различни проекти 500 млн. лева по абсолютно непрозрачен начин. Бяха избрани проекти, които по никакъв начин не отговарят на критериите на тази програма - да допринесат за развитието на съответния регион и за растеж. Защото, когато днес влагаш едни пари, ти трябва да търсиш такава инвестиция, която да донесе добавена стойност, а не просто да ги похарчиш. Така че тази програма за растеж, която между другото не е тръгнала, ще е "трънчето" в петата на следващото правителство. Защото парите за тази година вероятно няма да бъдат осигурени, поне така подсказват разчетите, и за правителството ще остане едно задължение, както се случи през 2009 г. Тоест сключени договори, поети задължения, но неразплатени. И който управлява след това - да се оправя, както намери за добре.
Друг огромен риск за бюджета е спирането на европейските програми и тук можем да посочим две цифри. Към 30 април парите, които чакаме от Брюксел, а не са изплатени - сертифицираните /извършени и разплатени/ разходи за околна среда, са 900 млн. А 400 млн. такива сертифицирани разходи има по програмата за селските региони и там положението е на кантар. Само от 30 април до днешна дата са натрупани 500 млн. сертифицирани разходи, които също не се плащат. Става дума за около 2 млрд. лева от бюджета на страната ни, които, ако не се върне доверието в това, че българското правителство работи по европейските правила, могат да останат за сметка на националния бюджет. Тук изобщо не говорим за някакви грешки в проектите. В проектите и процедурите винаги ще има грешки. И по наше време беше така, но тогава имахме диалог с ЕК - давахме й доказателства, тя се съгласяваше. А сега няма диалог и направо се спират средствата, което значи, че нямат доверие на управляващите ни органи.
Има драма и в енергетиката. Решението на ДКЕВР за новия ценови период, което е факт, отваря само за една година дупка в енергетиката за милиард и половина лева загуби. ЕРП-тата няма откъде да ги поемат тези загуби и ще съдят България. Така че рано или късно тези пари ще платим всички ние.
- Подходящ ли е моментът за емитиране на нов дълг? Няма ли той да се оскъпи много при едни предсрочни избори?
- Като професионалист смятам, че тази емисия ще бъде успешна. Имам информация за състоянието на международния пазар в момента. Още повече че вчера /б.ред. в четвъртък/ Европейската централна банка намали лихвените си проценти, което допълнително добавя ликвидност на този пазар. Това означава, че на международния пазар има свободни пари, които инвеститорите трябва да инвестират някъде. А българските държавни облигации все пак са относително сигурен инструмент, защото зад тях стои държавата. Така че смятам, че ще има интерес и емисията ще бъде успешна. Много се надявам и лихвата, която ще се плаща за нея, да бъде добра.
Затова на дебата за дълга в залата всъщност ние не поставихме въпроса за дълга сам по себе си. Категорично смятам, че такъв кредит трябва да се вземе, защото той е инструментът, с който се рефинансира един стар дълг и с който се покрива дефицита, заложен в този бюджет. Ето защо дебатът бе за дефицита, който се прави и който вероятно ще е по-голям от заложения и съответно ще изисква вземане на по-голям дълг. Иначе дългът сам по себе си е инструмент и когато говорим за задължения на децата, и на обществото ни, ние трябва преди всичко да говорим за дефицита, който пораждат тези задължения. Защото дефицитът означава, че днес харчим парите на българските данъкоплатци.
- Мислите ли вече за коалициите, защото по всичко личи, че ще се наложи отново да се управлява в коалиция след предсрочните избори?
- Ние няма да говорим за коалиции. Ние искаме от избирателите да отидат да гласуват и ако преценят, да ни дадат вот, с който да управляваме без коалиции и възможности някой да ни извива ръцете. Но ако все пак след изборите се наложи формирането на коалиции, нормално е да ги търсим със сестринските ни партии. Така е и в Европа. При всички случаи обаче, ако се наложи коалиране, то ще бъде публично обявена отговорна позиция, като ясно ще бъдат изписани ангажиментите на всяка от страните. Няма да има непрозрачност като при настоящото управление и предишните коалиции, управляващи страната. Защото в резултат на бившата и сегашната Тройна коалиция думата "коалиция" стана мръсна за България, а това не е добре.
- Кои партии освен Реформаторския блок припознавате като сестрински?
- Не знам изобщо какъв е профилът и къде е мястото на партията на Бареков, защото тя сменя посоката си през пет минути. Последното, което чух от ББЦ, е, че щели да стават консерватори. А по време на кампанията си за евровота говореха за лява политика. Няма лошо в промяната на мнението, но първо трябва да се формира все пак някаква позиция и след това да се променя аргументирано.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
