За синдикатите актуализацията на бюджета в средата на годината не е драма. Доволни ли са обаче профсъюзите от корекциите в основния финансов закон? Какво липсва и какво ги притеснява в коригираните приходи и разходи? Има ли нужда от нов дълг и ще има ли миньорски стачки през август, попитахме Пламен Димитров, президент на КНСБ.
- Господин Димитров, според КНСБ наложителна ли е актуализацията на бюджета?
- Неизбежна е. Има обективни причини за това, свързани с промяна на макроикономическите показатели спрямо заложените. Ръстът на БВП е по-нисък от планираните 1,9%, оценките вече са за 0,8%-0,9%, т.е. наполовина по-малко. Инфлацията е на минус, вместо 3,4%. Потреблението бе заложено да расте, но то намалява. Износът пък расте, което води до повече разходи за ДДС. Т.е. вървим към съвсем друг макросценарий.
- Критиците обаче казват, че актуализацията на бюджета е лош сигнал за инвеститорите.
- Ако погледнем назад в последните 5 години, ще видим, че през 2009 г. ГЕРБ също актуализира бюджета, когато дойде на власт. През 2010 г. първият бюджет на ГЕРБ също беше ревизиран. Не виждам чак такъв драматизъм и сега да се направи ревизия. Особено когато има обективни причини. Дори служебното правителство направи корекция на бюджета, като намали приходите с 400 млн. лв. и разходите с още толкова. Но понеже това не се отрази на бюджетното салдо, никой тогава не протестира. Нашата голяма критика обаче е, че в актуализацията на бюджета липсват политики за подобряване на събираемостта, така че да се финансират повече разходи, без да се увеличава още дефицитът и без да се емитира допълнително дълг. Прави се точно обратното. Според актуализацията данъчните приходи се намаляват с 550 млн. лв., но пък се вдигат неданъчните, така че общо приходната част се намалява с около 200 млн. лв. КНСБ смята, че могат да бъдат събрани повече приходи. Преди изборите премиерът Орешарски и финансовият министър Чобанов твърдяха, че могат да бъдат събрани допълнително 1 млрд. лв. годишно от акцизи и ДДС от горива, цигари и алкохол. За оставащите пет месеца на т.г. това са 400 млн. Ние обаче не виждаме подобни допълнителни приходи в бюджета. Според КНСБ напълно е възможно да бъдат събрани между 150 млн. и 200 млн. лв. от ДДС и акцизи от контрабандните стоки, а също и от криминализиране на укриването на осигуровки.
- В парламента обаче отхвърлиха проектозакона на ГЕРБ за криминализирането на укриването на осигуровки.
- Доколкото зная, БСП готвят тяхно предложение. Това ще бъде и дългосрочна мярка за повече приходи, така че да не се налага да вдигаме данъци.
- Какви нови разходи бихте искали да има в ревизирания бюджет?
- Насочени към социалната сфера. Първо за работещите българи настояваме за увеличаване на минималната заплата на 340 лв. от 1 октомври. Това не изисква допълнителни разходи от бюджета, напротив - ще има лек положителен ефект от повечето данъци и осигуровки. Вдигането на минималната заплата ще натовари бизнеса с около 35 млн. лв. годишно, т.е. с 8,7 млн. лв. за последните три месеца на годината. Което не е толкова много на фона на сумата от 20 млрд. лв., които се плащат като заплати в България за година. Искаме увеличаване на квотата на ваучерите за храна с 40 млн. лв., което също няма да доведе до изваждане на пари от бюджета. Наред с това има много бюджетни системи, които са недофинансирани. Например в агенциите към министерството на земеделието са заложени заплати само за 9 месеца - там трябват 9 млн. лв. допълнително. Същото е в "Напоителни системи", където са необходими 7 млн., за да вържат годината. За "Български пощи" трябва допълнителна субсидия от 10-12 млн. лв. за покриването на универсалната пощенска услуга. Подписаното споразумение за увеличение с 8% на заплатите на учителите не може да бъде изпълнено в една трета от училищата. Там не стигат 9,5 млн. лв. Всички тези разходи, а и още много други, просто бяха орязани от предишния финансов министър Симеон Дянков, за да постигне икономии. Искаме да видим коледни добавки за пенсионерите. Имаме разчети за три варианта, които са между 35 млн. до 60 млн. лв., в зависимост от това дали ще се дадат на всички 2,5 млн. пенсионери или на най-бедните 750 хиляди с пенсии до 200 лв. За безработните трябва да се завишат обезщетенията с по 30 лв. на месец, но не за всички, а само за тези, които получават от бюрата по труда до 200 лв. За това са необходими 11 млн. лв. Искаме още 9 млн. лв. за заетост на над 5000 млади безработни още тази есен. Сегашните програми и мерки за борба с младежката безработица не са достатъчни. За социално слабите, които са на енергийни помощи, искаме да бъде завишена сумата, която получават през зимните месеци - от 328 лв. тя да нарасне над 400 лв., така че да покрива не 350 киловатчаса на месец потребена еленергия, а 500. Това ще изисква 29 млн. лв. допълнително. Общо разходите за допълнителни социални плащания не са чак толкова много, но пък ще бъдат усетени от 1,2 млн. души. Трябва да си спомним какво искаха февруарските протестиращи, а не само юнските. Те искаха глътка въздух за доходите и сега е моментът да им се даде през актуализацията на бюджета.
- Какво ви тревожи в разходната част?
- Не сме наясно тези 285 млн. лв., с които правителството вдига разходите, за какво точно ще бъдат използвани. От тях 160 млн. лв. са за разплащане на договори с бизнеса предимно от Министерство на отбраната и на МВР. Единственото, което разбрахме и приемаме, че 30 млн. лв. са дълг към ВМА. Останалите средства за какво точно отиват, не сме чули. Няма разбивки, не е ясно наистина ли са необходими. Защото не трябва да забравяме, че бюджетите на тези две министерства са най-големите - по 1 млрд. лв. Ако те не могат да намерят допълнителни резерви, за да платят задълженията си, значи нещо не е в ред. Притесняват ни и тези недостатъчни 85 млн. лв. за запълване на дупката в НЕК, която е 500 млн. лв. заради зелената енергия.
- Какво мислите за емитирането на нов дълг?
- Смятам, че не трябва да правим 1 млрд. лв. допълнителен дълг през т.г., а само до новия дефицит от 490 млн. лв., който се отваря. Този дефицит може и да е по-нисък, ако се съберат повече приходи. Чобанов казва, че нямало да харчи целия 1 млрд., а ще го държи като буфер за евентуални нужди през второто полугодие. Не е ясно обаче защо ще вземеш заем, върху който ще плащаш лихва, а ще го сложиш в резерва. КНСБ настоява този дълг да бъде до размера на допълнителния дефицит и да е предимно ДЦК на вътрешния пазар. Ако се налага да се подготвим за текущи плащания по външния дълг в началото на 2014 г., може в края на т.г. да направим заем на външния пазар. Например емисия от 200 млн. евро и да е ясно предназначението на тези пари, без да има опасения, че ще се харчат за пенсии, заплати или нещо друго, което не е добре. Засега не са ясни намеренията на правителството.
- Ще има ли миньорски стачки в началото на август заради цената на въглищата?
- Продължава да е неясно какво ще стане с цената на въглищата. Голямата въпросителна е дали новият начин за ценообразуване от 1 август ще бъде изпълнен. Т.е. дали НЕК ще събере тези 500 млн. лв. от продажбата на парникови емисии и да разплати с тях зелената енергия и кафявата добавка за когенерациите и заводските централи. Тези 500 млн. лв. не ги виждаме в актуализацията на бюджета. Ако НЕК не ги събере, отново ще спре да плаща на тецовете, те пък няма да плащат на мините. Другото несигурно нещо е какво ще стане с износа на ток. Изчакваме търговете на АЕЦ Козлодуй, ТЕЦ 2 и някои други тецове на регионалния пазар. Те са тези дни. Искаме да видим дали при силно намалената такса пренос и новото ценообразуване ще постигнат по-добри цени на износ. Производителите очакват те да са по-високи от досегашните цени на вътрешния пазар и ни уверяват, че на тази база ще вдигнат цената на въглищата. Какви договори са постигнали, ще стане ясно до края на седмицата. От тях зависи дали тецовете ще имат по-голямо натоварване и ще гарантират работните места на миньорите.
- Освен работа за миньорите какво ще предприемете, за да гарантират и безопасни условия на труд след трагедията в "Ораново"?
- Първо очакваме от държавата да възстанови в приемливи размери орязаната национална минноспасителна служба. Трябва и да се реши дали тя ще бъде към Гражданска защита, към Пожарната или самостоятелна. Все още не съм видял докладите на всички институции, за да преценя какво е било положението в мина "Ораново". Но трябва да има по-строг контрол върху инвестициите в безопасността на мините. Инспекцията на труда трябва да гарантира при проверките си, че всички минни дружества са вложили по съответния начин препоръчаните инвестиции. И ако не са - сериозни санкции и затваряне на мини. Никой не е казал, че животът на миньорите е по-малко важен от техните работни места.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
